Робинята
Шрифт:
Една нощ той се прокрадна в стаята на сестра си като призрак, вдишвайки дълбоко ароматите й, толкова различни от неговите. Застана до леглото й, както обикновено, с книгата в ръка. Загледа Джозефин и отново си помисли, че се вижда в огледало.
Джозефин отвори очи и се вторачи в него.
— Какво правиш?
— Аз… ъъъ… — заекна той. — Исках да ти оставя тази книга… тъкмо я прочетох и…
— Късно е.
— Да, знам. Не можех да заспя и тъкмо свърших книгата и. исках да ти я дам веднага.
— Благодаря.
— Лека нощ, Джо. Приятни сънища.
— Аха. Лека нощ.
Той се върна в стаята си и се просна разтреперан на леглото, уплашен от безумието си. Най-после заспа и засънува сивите очи на сестра си.
Рожденият им ден бе само след един ден. Трябваше да реши какво да й подари. В зависимост от реакцията й на романа, щеше да намери нещо лично и кодирано или нещо сестринско и просто.
Вечерта Джоузеф седеше в стаята си, когато сестра му влезе, без да почука. Държеше тънката книжка в ръка. Размаха я под носа му и попита:
— Защо ми я даде?
— Не ти ли хареса?
Тя го изгледа любопитно и остави книгата на масата.
— Не.
— О — той не успя да скрие разочарованието в гласа си. — Защо?
— Те умряха. Това беше ненужно.
Тя го изгледа, но той не успя да разгадае изражението й. Джозефин се завъртя и излезе тихо от стаята.
Дълго време той лежа неподвижно под чаршафите, изпотен въпреки голотата си. Джозефин бе прочела книгата. Не я беше харесала. Но какво не беше харесала? Идеята за екзекуцията? Развръзката?
— Те умряха. Това беше ненужно.
Той се опита да заспи.
Три часа по-късно Джоузеф бе все още буден. Лежеше, вторачен в тавана, когато вратата се отвори тихо и сестра му влезе. Тя затвори внимателно и се приближи до леглото му. Той едва дишаше.
Джозефин застана над него и се вторачи в сивите му очи.
— Искам да те видя.
Издърпа чаршафа. Той инстинктивно се опита да се покрие, но нещо го спря и отпусна ръце настрани. Сестра му заразглежда любопитно силните му крака и надървения му член, гладките му гърди, овлажнени от потта. Накрая се спря на лицето му.
— Твой ред е — каза тя.
Джозефин разкопча горнището на копринената си пижама, което се плъзна по раменете й. Свали долнището и се разкри пред него.
Той ококори очи и ченето му увисна. Все едно виждаше себе си, но с друг пол. Сестра му беше невероятно красива.
Тя се наведе, побутна го леко и се покатери в леглото:
— Имам само един въпрос — каза тя.
— Какво? — дрезгаво прошепна той.
— Защо чака толкова дълго?
Джозефин го целуна по устните. Тялото й се залепи към неговото и двамата потрепериха заедно. Тя повтори целувката и се плъзна под него, загледана в очите му.
Той се надигна и я загледа с възхищение. Погали тъмната й коса, а тя въздъхна
Устата й беше сладка като теменужки, вратът и ушите ухаеха на кокос, мишниците й — на талк и мускус, гърдите й, бледи като порцелан с розови кукленски зърна, имаха аромата на ванилия и мляко. Пъпчето й, в което той пъхна върха на езика си, имаше вкус на восък. И накрая, влагалището й, великолепното й влагалище, го изненада с безброй различни вкусове — солено, сладко и кисело едновременно, с аромат на море, трева и джинджифил.
Той я разтвори нежно с език, а тя повдигна бедра и му се предложи щедро. Изстена и погали косата му.
— Целуни ме. Искам да усетя вкуса си — каза тя.
Целунаха се, а Джозефин протегна ръка и хвана пениса му, насочвайки го към себе си.
— Сега, Джо, сега.
Той проникна леко в нея, докато усети очакваното препятствие.
— Да, Джо, продължавай, моля те.
Той тласна по-силно и се плъзна в нея. Тя затвори очи, потръпна и се притисна към него. Той остана неподвижен за миг, докато болката утихне.
Когато я усети да се размърдва под него, жадно вдигайки таза си нагоре, за да го поеме по-дълбоко, той се задвижи. Облегна се на лакти, за да наблюдава лицето й, после захапа леко зърната й. Тя погали гърба му и плъзна ръце надолу към задника му, вкарвайки пръст в него. И през цялото време се движеха като един.
— Джо, Джо, Джо, прекрасно е.
— Джо, Джо, Джо, скъпа, толкова си красива. Виж члена ми в теб и… 0, Джо!
Екстазът ги понесе вихрено и свършиха едновременно с дива страст.
Лежаха неподвижно дълго време. Когато през прозореца проникна първата дневна светлина, Джоузеф неохотно се отлепи от сестра си и се надигна. Тя прошепна в ухото му:
— Знаех си. Знаех си, че ще бъде така.
— Скъпа — отвърна той и я целуна нежно.
— Страхотна късметлийка съм. Беше великолепно. Все едно, че се любех със самата себе си.
Той изпитваше абсолютно същото.
Майка му го чакаше в кухнята. Усмихна му се весело, но в очите й се забелязваше едва прикрита тъга. Джоузеф седна до масата. Баща му бе излязъл рано, както обикновено. Не присъстваше често на семейните сбирки.
Майка му донесе табла до масата. Постави голяма торта с шестнайсет свещи пред него и
миниатюрна тортичка с една свещ вляво от него.
— Честит рожден ден, скъпи — каза тя, като го целуна и избърса сълзите си.
Джоузеф се озадачи. Погледна майка си и тортичката с една свещ.
— Какво е това? За кого? — попита той. — Къде е Джозе…
— О, скъпи — прекъсна го майка му, изгаряща от нетърпение да приключи с ежегодната възпоменателна церемония. — За Джозефин е. Знаеш.