Преследвана

Каст Кристин

— А другата мисля, че е Гуинивиър, котката на професор Анастасия — каза Ерин.

— Абсолютно си права, сестра ми — припя като ехо Шоуни. — Тя винаги се мотае около нас в часовете по магии и ритуали.

— Ами онази там? — посочих една странно позната сиамка, чиято козина преливаше от сребристобяло към лунно с нежни по-тъмни петна по ушите и муцунката. Изведнъж се сетих откъде я познавам и отговорих сама на въпроса си. — Тази е на професор Ленобия. Не й знам името, но съм я виждала с нея около конюшните.

— Чакай да

изясним нещата: нашите котки плюс котките на Дракона, неговата съпруга и професор Ленобия изведнъж решават да се съберат в стаята на Зоуи — замисли се Дарий.

— Защо са тук? — попита Ерин вместо всички нас. Отговорих на въпроса й с въпрос.

— Днес виждали ли сте други котки? Имам предвид, докато сте били в час или на обяд, или тук, в общежитието видяхте ли наоколо да се мотаят и други котки?

— Не — отговориха близначките в хор.

— И аз не съм — отвърна и Деймиън.

— Нито една — обади се Афродита.

— Докато двамата с теб се придвижвахме от лечебницата към общежитието, ти ми каза, че не виждаш наоколо котки — напомни ми Дарий. — И си помислих, че това е лош знак — казах аз.

— И все още го мисля.

— Защо ще изчезват всички котки, като изключим тези? — попита Деймиън.

— Котките мразят човеко птиците — опитах се да обясня нещата. — Нала направо пощурява, когато някоя от тях се появи.

— Не, тук има нещо друго — поклати глава Афродита. — Ако беше само за това, че мразят гарваните, щяха всички да се скрият. Но тук виждаме отбрана група.

— Може би си права — съгласи се Дарий. — Може в тези котки да има нещо специално.

— Мразя да се държа като кучка — или пък не мразя… но може ли да забравим за момент за проклетите котки? Искам да знам кой обезобрази лицето на моето момче.

— Калона — отвърнах аз, понеже Дарий беше прекалено зает да раздава усмивки заради присъдената му от Афродита титла моето момче, за да отговори.

— Ето, от това ме беше страх — въздъхна Деймиън. — Как се случи?

— Дарий нападна Рефаим и това ядоса Калона. Не позволи на Старк да го прониже със стрелата си, но му остави тази рана като спомен от атаката върху любимия му син.

— Този шибан Старк! — развълнува се Шоуни.

— Пълен идиот! Той и онези гадни птиче човеци правят каквото си поискат — каза Ерин.

— И никой не си мърда пръста да ги спре — довърши Шоуни.

— Като това, което се случи с Бека.

— Като говорим за Бека — обади се Шоуни, — какво те прихвана, та се съгласи с нея, когато започна да разправя, че не било голяма работа, защото Старк бил тооолкова секси? Много ме издразни.

— Нямаше как да я разубедим, защото Бека е на тяхна страна. Доколкото разбрах, Калона, Старк и гарваните издевателстват над другите и никой не протестира.

— И не само че не протестират, но дори им харесва — каза Афродита. Тя все още се притискаше плътно в Дарий, но вече се съвземаше. — Имам чувството, че всички са луди

по Калона и магията му се е разпространила върху Старк.

— Точно затова се съгласих с Бека и я оставих да си тръгне. Не мисля, че е добре да привличаме внимание, като тръбим наляво и надясно, че не членуваме във фен-клуба на Калона — каза Дарий.

— На Калона и Неферет. Не забравяй и нея — каза Афродита

— Тя е с него, но не мисля, че и тя е подвластна на чара му — намесих се аз. — Подслушах един разговор между тях, докато мислеха, че съм в безсъзнание, и я чух да му противоречи. Той се ядоса, заплаши я и тя даде вид, че отстъпва, но всъщност само смени тактиката. Неферет го манипулира и нямам представа дали той го разбира, или не. Има и друго. Тя също се променя.

— Променя ли се? Какво означава това? — погледна ме Деймиън.

— Силата й е различна отпреди — каза Дарий.

Аз кимнах.

— Сякаш някой е вкарал в нея акумулатор, който я зарежда с различна сила.

— Тъмна сила — промълви Афродита. Всички извърнахме погледи към нея. — Сигурна съм, че не идва вече от Никс. Тя все още използва даровете на богинята, но черпи енергия и от другаде. Не го ли усетихте в коридора на лечебницата?

Настъпи дълго мълчание. Деймиън отговори за всички.

— Бяхме прекалено заети да се борим с очарованието на Калона.

— И ни трепереха гащите от страх — каза Ерин.

— Абсолютно — съгласи се Шоуни.

— Е, поне знаем със сигурност, че Неферет е по-страшна от всякога.

— Докато се правех на припаднала, чух, че тя и Калона планират някакво «ново бъдеще» и това е свързано с вземане на надмощие над Съвета — казах аз, докато си мечтаех как се довлачвам до леглото си и се завивам презглава.

— Боже мой! Висшият Съвет! — ахна Афродита.

— Не знам със сигурност, но може да е точно това. Страхувам се, че новопридобитата сила й дава нови, специални умения — спрях за момент. Не исках да ги плаша, преди да говоря със Стиви Рей, но трябваше да ги предупредя. Затова продължих, като подбирах внимателно думите си. — Мисля, че Неферет може да проектира себе си в пространството и да се наслагва в сенките.

— Това е лошо — поклати глава Деймиън.

— И означава, че трябва да си отваряме очите на четири — каза Ерин.

— Най-малко на четири — добави Шоуни.

Дарий кимна и каза сериозно:

— Запомнете всички: Неферет ни е враг, Калона ни е враг и повечето от останалите новаци също са ни врагове — погледът му обходи всеки един поред. — Но не знаем как стои въпросът с останалите преподаватели. Вие бяхте днес на училище. Как се държаха те?

— Беше доста странно, между другото — каза Шоуни.

— Все едно, че бяхме в гимназията в Степфорд — добави Ерин. — Изглежда, професорите също са запленени от Калона — обади се Деймиън. — Но не мога да кажа със сигурност. Не успяхме да останем насаме с тях.