Преследвана
Шрифт:
— Веднага я пусни! — извика Дарий, отскубна ръката си от моята и излезе от мъглата, която ни скриваше от света. Старк пусна момичето и то се свлече на земята като непотребна вещ. Изскимтя като бито куче и запълзя към Дарий. Воинът извади от джоба си отдавна излязла от мода платнена носна кърпичка, подаде ми я и каза:
— Помогни ми.
И се намести светкавично — истинска планина от мускули — между изпадналото в истерия момиче и Старк. Приклекнах до жертвата и установих с изненада, че беше Бека Адамс, готината блондинка от четвърти курс,
— Вие двамата, да не би да ме следите? — озъби ни се Старк. Очите му все още просветваха в червено, по устата му имаше кръв. Той я изтри разсеяно с опакото на ръката си и аз отново видях пулсиращата тъмнина около него. Не беше съвсем ясна, по-скоро нещо като сянка в сянката, която ту влизаше, ту излизаше от полезрението ми и беше по-лесно да я забележиш, когато не я следиш с поглед.
И тогава ми просветна. Спомних си къде съм виждала подобна течна тъмнина. Тя беше в сенките из тунелите, после се появи за миг в призрачния образ на Неферет, който се превърна в гарван-демон и едва не ме уби. Бях сигурна, че присъстваше като жива пулсираща аура около Стиви Рей, преди тя да се Промени, но тогава очите и съзнанието ми бяха насочени изцяло към борбата, която се водеше в душата на най-добрата ми приятелка, затова приех, че движещата се около нея тъмнина е рефлекс от вътрешното й състояние. Каква глупачка съм била! Опитах се да извлека някакъв смисъл от откритието си, докато Дарий се разправяше със Старк.
— Никой ли не ти е обяснил, че мъжкият вампир не напада жени, независимо дали са човеци, вампири или новаци? — попита спокойно, сякаш си бъбреше с приятел.
— Аз не съм вампир — възрази Старк и посочи към червения полумесец на челото си.
— Не това е важното в момента — приближи към него Дарий. — Ще ти цитирам дословно: «Не нападай жени!» Никога. Такава е волята на богинята.
Старк се усмихна, но усмивката му бе лишена от чувство:
— Ако се огледаш, ще разбереш, че правилата се промениха напоследък.
— А аз се надявам да разбереш, че на някои от нас правилата са записани ето тук — посочи сърцето си Дарий.
Старк стисна зъби. Пресегна се назад и отвърза прикрепения с връв лък. Извади стрела от колчана си, който всъщност не беше колчан, а мъжка чантичка, окачена на рамото му. (Трябваше да се сетя по-рано, че това не със Старк. Той не беше от онези фукльовци с мъжки чантички). Нагласи стрелата в лъка и каза.
— Искам да съм сигурен, че повече няма да ми се мяркаш пред очите.
— Не! — извиках и застанах пред Дарий. Сърцето ми биеше бясно в гърдите. — Какво ти става, Старк?
— Умрях, не помниш ли? — извика той и лицето му се изкриви от гняв, докато призрачната сянка се увиваше около него. Сега я виждах ясно и се чудех как съм я пропуснала преди. Отмествайки поглед от злокобната тъмнина, продължих да го предизвиквам.
— Знам това — извиках към него. — Бях до теб. Това
Щом споменах името на кучето, болката прониза лицето му и изведнъж ми се стори съвсем млад и уязвим. Но секунда след това всичко изчезна. Мигнах, отворих очи и видях същия зъл и саркастичен Старк, само дето очите му не бяха червени.
— Да, и ето че се върнах. Но сега нещата са различни. Предстоят големи промени — той изгледа накриво Дарий и направи гримаса на отвращение. — Старите глупости, в които вярваш, вече не означават нищо. Правят те слаб, а слабите умират.
Дарий поклати глава:
— Да славиш богинята не е слабост.
— Да, само дето напоследък не виждам и пукната богиня да се мотае наоколо. А вие?
— Аз пък видях — казах бързо. — Видях Никс. Преди няколко дни се появи ей там — посочих аз към стаите на момичетата.
Старк се загледа мълчаливо в мен. Зашарих по лицето му, опитах се да открия нещичко от онова момче, което някога харесвах и което целунах, преди да издъхне в ръцете ми. Но видях един непознат, а мисълта, че ако той пусне стрелата си, тя със сигурност няма да пропусне целта си, не излизаше от ума ми.
Изведнъж си спомних нето. Той не беше убил Стиви Рей. Тя беше жива и това доказваше, че не е имал намерение да я убива. Може би някъде дълбоко в него все още имаше частица от предишния Старк. Реших да опипам почвата и казах:
— Между другото, Стиви Рей е добре.
— Това не ме интересува — отвърна той.
Свих рамене:
— Просто реших, че ще искаш да знаеш, понеже нали твоята стрела я направи на шиш кебап.
— Направих, каквото ми беше заповядано. Казаха ми да я промуша така, че да й изтече кръвта, и аз го направих.
— Неферет? Тя ли те управлява?
— Никой не ме управлява! — извика той и очите му светнаха гневно.
— Управлява те твоята жажда за кръв — обади се Дарий. — Ако не беше под нейната власт, нямаше да се метнеш върху врата на това момиче.
— Така ли мислиш? Грешиш. Аз обичам тази моя жажда за кръв. Харесва ми да правя с момичетата каквото си поискам. Време е вампирите да престанат да се промъкват наоколо като изоставени деца. Ние сме по-умни, по-силни и по-добри от хората. Не те, а ние трябва да управляваме света.
— Това момиче не е човек, а бъдещ вампир — острият като бръснач глас на Дарий ми напомни, че той не беше просто големият батко, а син на Еребус, един от най-могъщите живи воини.
— Бях жаден и нямах човек под ръка — оправда се Старк.
— Зоуи, заведи момичето в общежитието — нареди ми Дарий, без да изпуска Старк от поглед. — Тя вече не е на негово разположение.
Върнах се при Бека и й помогнах да се изправи на крака. Малко залиташе, но можеше да ходи. Дарий тръгна между нас и Старк. Точно когато минавахме покрай него, той изръмжа с такава злоба, че ме полазиха ледени тръпки.