Маршрут 666
Шрифт:
— Така ще ги хванем в капан.
— Може би. — Съмнението в гласа на командоса си пролича дори в репродуктора. — А после какво? Не можем да ги обсадим, не можем и да ги изтикаме оттам. Ще изпаднем в безизходица, а и за подобна операция е нужно време…
Марго стрелна с очи Дагоста, върху чието лице се беше изписало отвращение. Още от самото начало той предлагаше точно това.
— Нямаме време, по дяволите! — извика Хорлокър и стовари юмрук върху масата. — Кметът и губернаторът ще ме разкъсат! Упълномощен съм да предприема всички мерки за спиране на убийствата и точно това мисля да направя!
Нетърпеливата
Инженер Хаусман извади химикалката от устата си и поклати глава:
— Откъде да знаем, че тези същества живеят именно в тунелите „Астор“? Напомням ви, че манхатънските подземия са изключително обширни.
Хорлокър се извърна към Марго и тя прочисти гърлото си, разбрала, че е на ход.
— Доколкото ми е известно, в тунелите живеят много бездомници. И те няма как да не забележат, ако някъде долу са се появили неизвестните „същества“, както ги нарече господин Хаусман. Пък и нямаме причини да се отнасяме с недоверие към думите на онзи Мефисто. Ако споменатите същества притежават част от характерните особености на звяра Мбвун, те със сигурност ще избягват светлината. Колкото по-надълбоко е леговището им, толкова по-добре за тях. — Замълча за миг, после бързо добави: — Разбира се, по-точни сведения в това отношение ще предостави докладът на Пендъргаст…
— Благодаря, достатъчно — прекъсна я началникът на полицията и се наведе над репродуктора: — Надявам се, че всичко е ясно, Мастърс! Действайте!
В този момент вратата рязко се отвори и тихото поскърцване на гума върху плочките оповести завръщането на Фрок. Марго бавно вдигна глава, сякаш се страхуваше от изражението на възрастния учен.
— Моля да бъда извинен от всички присъстващи — простичко рече той и приближи количката си към масата. — Докато се разхождах из коридорите на музея, направих опит да погледна на нещата максимално обективно. В резултат стигнах до извода, че е много вероятно да съм сбъркал. Трудно е да призная това, включително и пред самия себе си. Но теорията на Марго безспорно обяснява фактите, които са ни известни. — Обърна се към младата жена и добави: — Моля те да ми простиш, драга. Аз съм само едно уморено старче, което упорито и сляпо се придържа към собствените си незначителни теории, особено когато нещата опират до еволюцията…
— Много благородно! — цъкна с език Хорлокър. — Но да оставим настрана душевните терзания, ако обичате…
— Трябват ни по-подробни карти — разнесе се гласът на Мастърс. — И повече информация за начина на действие на противника.
— А бе, ти не чу ли какво ти казах? — кресна извън себе си началникът на полицията. — Нямаме време за геоложки проучвания! — завъртя се рязко и заплашително изръмжа към безмълвния до този момент капитан: — Нещо да кажеш, Уокси?
Отговори му мълчание.
Извърнал глава към широкия прозорец, Уокси беше забил поглед в тревата на Сентрал Парк сякаш очакваше там да се изпише така нужният отговор.
Фрок изчака малко и подхвърли:
— По всяка вероятност първите две жертви са били отнесени от пороя…
— По тази причина ги извадихме
— Следите от зъби по тях сочат, че са били обработвани на спокойствие, без излишна припряност. — От което следва, че неизвестните същества са разполагали с достатъчно време, тоест телата са били близо до тяхното леговище или вътре в него. В природата съществуват купища аналогични примери.
— Е, и?
— Ако пороят може да отнесе жертвите от това леговище, какво му пречи да стори същото и с цялото леговище?
— Точно така! — тържествуващо извика Уокси и рязко загърби прозореца. — Ще ги издавим мръсниците!
— Това е пълна лудост — поклати глава Дагоста.
— Не, не е! — продължи Уокси и възбудено махна към прозореца. — Главният резервоар се източва през канализацията, нали? А когато тя се препълни, както става по време на буря, излишната вода се насочва към тунелите „Астор“! Сам казваш, че това е причината да бъдат изоставени!
Последва кратка тишина. Хорлокър хвърли въпросителен поглед към инженера, който потвърди:
— Така е. Резервоарът се източва в канализацията.
— Значи е осъществимо?
Хаусман помисли малко.
— Трябва да се консултирам с Дъфи, за да бъда съвсем сигурен. Но в резервоара има около три милиона кубически метра вода. Ако изпуснем в канализацията дори част от това количество — да речем тридесет процента, тя без съмнение ще прелее. От нея, доколкото разбирам, водата ще залее тунелите „Астор“, а оттам ще се насочи към Хъдзън.
— Точно така! — доволно кимна Уокси.
— Това би бил един драстичен акт! — възрази Дагоста.
— Драстичен акт ли? — смаяно го изгледа Хорлокър. — А как да наречем снощния акт в метрото, където бяха изклани пътниците на цял влак? Тези същества искат кръв, лейтенант! Ти какво предлагаш? Да идем долу и да им връчим призовки? Няма да стане! Градската управа ме натиска за незабавни действия. А по този начин — ръката му нервно се стрелна към прозореца — ще ги докопаме там, където живеят!
— Но как ще разберем къде точно ще отиде всичката тази вода? — настоя Дагоста.
— Бъдете спокоен, имаме съвсем точна представа — успокои го Хаусман. — Гърловината работи по такъв начин, че водата ще се насочи към най-ниските нива на зоната под Сентрал Парк, а оттам, през аварийните тръби на канализацията, ще залее тунелите „Астор“, след което ще нахлуе в страничните канали под Уест Сайд и ще изтече в Хъдзън.
— Според Пендъргаст тунелите на юг и север от парка са запечатани преди много години — промърмори сякаш на себе си Дагоста.
Хорлокър тържествуващо огледа присъстващите, на лицето му се появи нещо като усмивка. Май рядко използва точно тези мускули, помисли си Марго.
— Ще се издавят като плъхове под шибаната Гърловина, а след това ще бъдат отнесени в реката! — обяви шефът на полицията. — Някакви възражения?
— Преди да източите резервоара, трябва да сте сигурни, че всички създания са долу — подхвърли Марго.
Доволната усмивка на Хорлокър помръкна.
— По дяволите! А как да стане това?
— Открихме, че убийствата секват по време на пълнолуние — сви рамене Дагоста.