Маршрут 666
Шрифт:
— Логично — обади се Марго. — Ако приличат на Мбвун, тези създания би трябвало да мразят светлината. И по пълнолуние със сигурност ще си останат в леговищата.
— Ами бездомниците под парка? — тревожно попита Дагоста.
— Не чу ли какво каза Хаусман? — пренебрежително отвърна Хорлокър. — Водата ще се насочи директно към най-дълбоките подземия — тези, които бездомниците по принцип отбягват, защото се страхуват от Бръчкавите.
— Ще планираме ограничена операция, която да наводни само тунелите „Астор“ — добави Хаусман.
— Ами къртиците, които се окажат на пътя на нахлуващата вода? — отказа да се примири Дагоста.
— Добре де, ще вземем мерки —
Онзи поруменя от удоволствие.
— Долу има хиляди тунели — мрачно подхвърли лейтенантът. — А и бездомниците едва ли ще излязат доброволно.
— Достатъчно, Дагоста! — сопна се Хорлокър. — Повече да не съм те чул да хленчиш за всичко, което може да се обърка! Колко, в крайна сметка, са бездомниците в тунелите под Сентрал Парк? Сто? Двеста?
— О, далеч повече от…
— Ако имаш по-добра идея, дай да я чуем! — отсече началникът на полицията. — Ако нямаш, затваряй си устата! — Обърна се към Уокси и добави: — Довечера има пълнолуние, значи действаме! Не можем да чакаме още цял месец. — Наведе се над микрофона: — Мастърс, до полунощ да няма нито един човек в подземията под Сентрал Парк! Искам да провериш всеки проклет тунел между Петдесет и девета и Сто и десета, а също така от западната част на Сентрал Парк до Пето авеню. Една нощ в приют няма да навреди на никого от тези дрипльовци! Поискай съдействие от пристанищните власти, управата на метрото — изобщо от всеки, който ти дойде наум. Искам да ми уредиш среща с кмета, за да го информирам и да получа официални правомощия за операцията!
— Извикайте неколцина от бившите транспортни ченгета — подхвърли Дагоста. — Те познават тунелите и имат опит в прочистването.
— Не съм съгласен! — намеси се Уокси. — Трябват ни истински ченгета, защото къртиците са опасни! Преди два дни за малко да ни видят сметката.
— Истински ченгета, значи! — ядосано промърмори Дагоста, после повиши глас: — Вземете поне сержант Хейуърд.
— Забрави! — махна с ръка дебелият. — Само ще се пречка.
— Толкова ти разбира главата! — сопна се Дагоста. — Нямаш по-ценна находка от нея, но изобщо не използваш потенциала й! Тя знае за хората от подземията повече от всеки друг. Чуваш ли какво ти казвам? Повече от всеки друг! Не можеш да се лишиш от нея при такова мащабно прочистване.
Хорлокър въздъхна и отново се наведе над микрофона:
— Мастърс, погрижи се да включат в екипа и тази сержант Хейуърд. А ти, Уокси, потърси онзи от Управлението на водите, как му беше името… Аха, Дъфи… Искам шлюзовете да бъдат отворени точно в полунощ. — Очите му пробягаха по лицата на присъстващите. — А ние ще се прехвърлим на Полис Плаза. Професор Фрок, с готовност ще се възползваме от услугите ви и в дирекцията…
Марго забеляза как лицето на възрастния учен светна от удоволствие въпреки усилията му да запази невъзмутимостта си.
— Благодаря ви, но ако разрешите, първо бих предпочел да се отбия у дома и да си почина.
След тези думи се усмихна на началника на полицията, намигна на Марго и се отправи към изхода.
Младата жена го изпрати с поглед. Едва ли някой има представа какво му е струвало да признае, че е сбъркал, помисли си тя.
Дагоста понечи да последва Хорлокър и Уокси в коридора, после изведнъж спря и се обърна към нея:
— Някакви резерви?
Марго
— Не знам — въздъхна. — Разбирам, че няма време за губене, но не мога да забравя, какво стана, когато… — Поколеба се за миг, после добави: — Много ми се иска и Пендъргаст да беше тук…
Телефонът звънна и тя отиде да вдигне.
— Марго Грийн. — Послуша известно време, затвори и се обърна към лейтенанта: — Трябва да сляза в лабораторията, асистентката ми има нужда от мен.
41
Смитбек блъсна някакъв мъж в летен костюм и заби лакът в ребрата на друг, опитвайки се да си проправи път през сгъстяващата се тълпа. Не беше допускал, че тук, на това малко пространство около Пето авеню, ще се съберат толкова много хора. Но тълпата беше факт и непрекъснато се увеличаваше. Вече бе пропуснал встъпителната реч на Уишър, произнесена от стъпалата пред катедралата. Сега се опитваше да стигне до мястото на първото бдение със свещи.
— Не се блъскай, задник! — подвикна подире му млад мъж, едва-едва отлепил от устните си плоско метално шишенце в сребрист цвят.
— Да го духаш! — подхвърли през рамо Смитбек и продължи напред. Някъде в края на улицата полицията започна да притиска тълпата в опит да прочисти платното. Прииждаха нови телевизионни екипи, операторите се катереха по покривите на микробусите за максимално добър ъгъл на заснемане. Към участниците в първия митинг — представители на заможната класа, очевидно се бяха присъединили и други хора, предимно млади и войнствени. А градските власти се бяха оказали неподготвени.
— Ей, Смитбек!
Обърна се и видя колегата си от „Поуст“ Кларънс Козински, репортер на Уолстрийт.
— Не мога да повярвам на очите си! — възбудено извика младежът. — Новината се разпространи с бързината на светкавица!
— Мисля, че моят материал свърши тая работа — гордо заяви Смитбек.
— Не искам да те разочаровам, но материалът ти излезе едва преди половин час — поклати глава Козински. — Просто шефовете закъсняха да предупредят полицията. Слухът тръгна по служебните канали, някъде в късния следобед. Нали знаеш — отворените брокерски линии на борсата, „Куотрон“, ЛЕКСИС и всички останали. Както се вижда момчетата от централните части здравата са захапали въдицата на оная Уишър и смятат, че тя ще реши баровските им проблеми. — На лицето му се появи презрителна гримаса. — Тук нещата вече не опират само до престъпността. Не ме питай как се е получило, но из околните кръчми се говори, че мадамата е два пъти по-печена от кмета. Всички са на мнение, че тя е в състояние да ореже социалните програми, да разгони скитниците, да постави в Белия дом представител на Републиканската партия и да върне „Доджърс“ в Бруклин. При това веднага и от раз!
Смитбек се огледа.
— Не съм допускал, че на този свят има толкова много писарушки, а явно половината от тях са се натикали в Манхатън! — изръмжа той.
— Всички си мислят, че на Уолстрийт се трудят ретроградни юпита с безлични костюми, които имат средно по две и половина деца на глава от населението, къща в предградията и скучно до смърт всекидневие — отново сбърчи нос Козински. — Но забравят, че лъскавата фасада си има и заден двор: търгаши на полулегална информация, пласьори на ценни книжа, лихвари, перачи на пари и какви ли още не. Пък и вече не става дума само за Уолстрийт. В системата участват всякакви мрежи, пейджъри, джиесеми и тем подобни, което обяснява защо на купона се появяват и всичките дребни чиновници от банките и застрахователните компании.