Джъстис
Шрифт:
Погледът му се насочи към дансинга. Джеси и останалите там не обръщаха внимание на напрегнатата ситуация, музиката заглушаваше шума от кавгата. Гледката на тялото й, което се триеше в един от мъжете, изстреля гнева му още по-високо. Той с усилие потисна надигащия се в гърлото му рев и остана на място, дълбоко поемайки въздух, докато овладее звяра в себе си. В противен случай някой щеше да умре. Знаеше колко е опасен в това състояние не само за своята жена, но и за хората си.
Бавните дълбоки вдишвания му помогнаха. Юмруците му се отпуснаха и той затвори устни, покривайки зъбите си. Джеси трябваше да си тръгне и да
Ще бъде цяло чудо, ако успея да я измъкна оттук, преди да се пролее кръв. Мисълта за тази вероятност му помогна да се успокои още повече.
Глава 18
Джеси се обърна, когато една ръка я сграбчи здраво през кръста. Мъжът бе малко агресивен, докато танцуваше плътно до нея, но тя бе уверена, че не би я наранил.
Вдигна поглед нагоре и ахна. Джъстис сърдито се взираше в нея. Значи той бе на партито и не изглеждаше щастлив, че я вижда, ако се съдеше по яростта, която блестеше в очите му. Младата жена погледна надолу, когато и другата му ръка се протегна и дланите му здраво стиснаха ханша й. Лидерът носеше тъмен морскосин костюм, черна копринена вратовръзка и изглеждаше цивилизован от врата надолу.
— Трябва да се прибереш вкъщи, веднага!
Джеси срещна погледа му отново и докато изучаваше суровите му черти, прецени степента на неговия гняв. Той е бесен. Ноздрите му се разшириха, мъжът тихо изръмжа и пръстите му се стегнаха още по-здраво, за да потвърдят преценката й. Тя трескаво извърна глава, за да се огледа през рамо и забеляза Брийз, но не видя изненада, изписана на лицето й. Защо имаше тревожното чувство, че приятелката й бе нагласила работата, и знаеше, че Джъстис ще бъде на партито.
— Тръгваш си! — настоя той строго, с груб глас.
Брийз спря да танцува, поклати глава и й даде знак с юмрук. Тъмният й поглед обиколи дансинга и й намигна, когато отново погледна към нея. Усмихна й се, сякаш искаше да я увери, че е в безопасност.
— Джеси? Чуваш ли ме? Погледни ме, веднага!
Тя извърна глава, вдигна поглед към лицето му и се намръщи. Не би посмял да направи сцена, подобна на снощната. Около тях имаше много хора и той трябваше да се отдръпне, ако тя му се възпротивеше. Джъстис беше бесен, че тя танцуваше. Не беше нужно да си гений, за да разбереш, че вероятно той не одобрява начина, по който бе облечена и я искаше вън от бара.
— Не. Дошла съм да се забавлявам и няма да си тръгна. Човешките същества са добре дошли на това парти и аз също бях поканена.
Той присви очи, пръстите му отново се стегнаха около кръста й.
— Няма да повтарям повече. Върви си вкъщи.
Обхвана я гняв.
— Виж, ако искаш да танцуваш, попитай ме и ще приема. В противен случай ме пусни, за да продължа да се забавлявам. Това е всичко, което правя. Дойдох с Брийз и ще си тръгна с нея. — Понижи глас. — Мъжкото ти перчене е абсолютно ненужно, така че престани. Аз не позволявам на всеки да шари с ръце по цялото ми тяло, както ти позволи на Кит да направи с твоето. Нито пък някой търка слабините си в задника ми.
Той рязко отдръпна ръце от тялото й, сякаш го опари. Отстъпи назад и очите му слисано се разшириха
Джеси стигна до приятелката си, намръщи се и й отправи обвинителен поглед. Тя й се усмихна в отговор, но очите й се повдигнаха, за да се взрат в нещо зад нея. Цветът се оттече от лицето й и Брийз почти се препъна в друга танцьорка, в бързината да се отдалечи от нея.
Какво става, по дяволите? Джеси се обърна, за да види какво толкова бе изплашило приятелката й и се блъсна в твърдо тяло, облечено в скъп и мек костюм. Погледна надолу и забеляза ръцете му свити в юмруци, повдигна брадичка нагоре, за да види лицето му, а очите й се плъзнаха по напрегнато му тяло. Когато погледите им се срещнаха в неговите очи блестеше ярост; устните му се разтвориха и острите му зъби се показаха.
— Казах ти да си идеш у дома!
— Не му се давай! — извика Брийз достатъчно силно, за да надвика музиката. — Не я тормози, Джъстис.
Да. Съвземи се. Това са глупости, въпреки че ми е шеф, в момента не съм на работа. Тя изправи рамене и не отвърна взор от враждебния му поглед.
— Благодаря за загрижеността ви. Тук съм в безопасност и с удоволствие се забавлявам с приятелите си. С вашия натоварен график, съм уверена, че имате да правите много други неща, освен да ме тормозите. Това е дансинг, така че или танцувайте, или го напуснете. Аз вече знам отговора ви на този въпрос, затова лека нощ, господин Норт.
— Джеси! — озъби й се той. — Прибери се вкъщи!
С периферното си зрение забеляза някакво движение. Обърна поглед надясно и изтръпна, когато осъзна, че другите не само правеха широк кръг около тях, ами бяха спрели да танцуват и открито ги наблюдаваха. Завъртя глава наляво и видя, че хората от района на бара, също се бяха вторачили в дансинга.
Вторачи се в Джъстис и почувства лека омраза, заради сцената, която предизвиква, но осъзна, че той няма да спре, докато тя не си тръгне. Това несъмнено щеше да бъде също толкова смущаващо, колкото последния път, може би дори по-лошо и тя усети как гневът й всеки момент ще избухне. Затвори очи, пое дълбоко въздух и бавно започна да брои до десет. Едно. Две. Три. Четири. Пе…
— Джеси? Размърдай си задника към вратата и се прибери вкъщи. И никога повече не стъпвай в този бар!
Е, стига толкова. Тя отвори очи и се отказа от опита си да запази самообладание.
— Аз работя за вас, но сега е моето свободно време. Знам, че всеки се страхува от вас, защото вие сте Джъстис Норт, но познайте какво? Вие не сте мой лидер. Отказвам се, ако това е начинът, по който ще се отнасяте с мен всеки път, когато отида някъде. Това ще ви направи ли щастлив? Сега ще се прибера вкъщи и веднага ще си стегна багажа. Нямам нужда от всичко това, господин Норт. В рамките на един час ще съм далеч от Хоумленд и никога повече няма да се налага да се грижите за моето благополучие.