Джъстис

Донър Лорън

— Разбирам. — Сърцето й беше разбито. Бе се надявала, че ще му липсва и той ще промени решението си, но сега надеждите й бяха попарени. Джъстис не беше параноик. Просто недооценяваше опасностите, когато му беше изгодно. — Наистина всичко между нас е свършено.

— Джеси, искаш ли да се преместиш в женското общежитие? Ще ти бъде твърде трудно да живееш в съседство с него.

— Трябва да си помисля.

— Никога не съм била влюбена, но това сигурно е мъчение.

Джеси се засмя.

— Да. Това е точната дума, с която можеш да го опишеш.

— Джъстис

няма сериозни намерения към Кит. Понякога приема да танцува с жена или да споделя с някоя секс, ако и двамата са заинтересувани. Но никога не е бил с някоя повече от веднъж в последно време. Това помага ли ти? Ако се чифтоса с Кит тази вечер, то ще бъде само секс. Ти си жената, която той настани в близост до дома си и е спал в едно легло с теб. Никога преди не го е правил с друга. Щях да чуя, ако има нещо такова, и за да бъда откровена, всяка би се съгласила да позволи на Джъстис да я лиши от част от свободата й. Той се ползва с уважение и за всяка жена би било чест, ако я поиска в близост до себе си. Този мъж има чувства към тебе. Знай го и се утеши с това.

След цялата тази информация, Джеси се почувства болезнено разголена и ужасно наранена.

— Имам нужда от още едно питие.

— Ще ти правя компания. Мразя алкохола, но ще страдаме заедно.

— Ти си страхотен приятел. Благодаря ти.

— Съжалявам, че си си паднала по Джъстис. Флейм би бил по-добър избор и него би могла да го имаш за своя половинка.

Джъстис крачеше из хола на жилището си в Резервата. Спомените за Джеси го преследваха. Винаги отсядаше в един и същи хотелски апартамент, когато идваше тук на посещение, и затова го считаше за свой втори дом. Погледът му се спря на дивана, където тя го бе масажирала.

Тази жена му липсваше. Това бе постоянна болка, неизчезваща, пронизваща сърцето му и караща го да чувства дълбока тъга, която не го оставяше. Джеси Дюпре бе променила живота му и опитът му да я забрави, се оказа невъзможен. Той изруга и прокара пръсти през косата си, мразеше живота.

Екранът на компютъра му светна и младият мъж седна на ръба на дивана, точно до мястото, където бе седял, когато Джеси бе сложила ръцете си върху него. Стисна зъби.

Новините бяха пълни с историята на един мъж от Видовете, оженил се за човешка жена. Те не знаеха имената на Валиант и Тами, но това не спираше пресата или телевизията да отпечатват или излъчват съобщения за тях.

Четеше доклад след доклад за постъпващите смъртни заплахи по телефона. Имаше и няколко съобщения за инциденти пред портите на Хоумленд и Резервата, където протестиращите започнали да хулиганстват, след като научили за сватбата. Накрая прочете и нивото на оценка на екипа, която човешката работна група беше изпратила. Те бяха в повишена бойна готовност за нападение.

Телефонът иззвъня, той го грабна и го притисна до ухото си.

— Джъстис.

— Съжалявам, че звъня толкова късно — каза Брас и въздъхна. — Спеше ли вече? Знам, че си пристигнал преди час и утре рано сутринта имаш среща.

— Все

още съм буден. Какво има? — Колебанието от страна на другия мъж напрегна Джъстис. Сигурно бе нещо доста лошо, щом приятелят му се чуди дали да сподели информацията и се обажда толкова късно. — Кажи ми. Иначе ще си представям далеч по-лоши неща.

— Съмнявам се. Мястото на срещата ти е било променено и те ще дойдат тук, в твоя кабинет, вместо ти да отидеш при тях. Майлс Ерон се обади — офисите им са били разбити и въпреки че не са получили достъп до нашите файлове, намеренията на нападателите са ясни.

Усетил главоболие, Джъстис се облегна назад и със свободната ръка започна да разтрива челото си.

— Откъде могат да знаят? Може би е било просто човешко престъпление.

— Майлс каза, че държи цялата ни информация заключена в сейф и те не са успели да проникнат в него, но са написали по стените графити със спрей. Били са насочени против нас.

— Какво са изписали?

— Общите неща и как са разгневени, че Майлс и компанията му работят за нас. Заяви, че вредата е минимална, но го е страх, ако ти отидеш там. Смята, че би било риск за твоята безопасност. Вместо това той ще дойде тук.

— По дяволите!

— Били са или хора, които ни мразят, или онези лешояди са търсили имената на Валиант и Тами. Някои от охраната се оплакаха, че папараци са дошли до портите да им предлагат пари срещу информация за двойката. Тормозили ги през целия ден и вечерта. И това продължава. Аз не бих пренебрегнал предположението, че са проникнали в офисите на Майлс и са направили да изглежда така, сякаш враждебно настроените групи са го сторили. Той се съгласи с мен, както и полицията, която разследваше, тъй като повредата не е голяма и нищо не е откраднато. Насочили са се направо към сейфа, сякаш са знаели къде да търсят.

— Само това ни липсваше.

— Имам още нещо да ти казвам.

— Страхотно. Какво друго е станало?

— Имахме две нарушения в Резервата. Нарушителите са били заловени преди да прескочат стените, но са успели да стигнат до ръба им, преди да бъдат задържани. Единият от тях е имал камера и е познат на полицията — има досие за нарушения — прави снимки на известни личности, които после продава на таблоидите. Вторият мъж е бил въоръжен и е декларирал, че ще убие жената, която се опозорява, като позволява на едно животно да се омъжи за нея пред Бога. Прехвърлихме ги и двамата на местния шериф. Единият от тях ще отиде в затвора, а другият ще бъде изпратен в болница за психиатрична оценка.

— Това ли е всичко?

— Да.

Джъстис въздъхна шумно, мислейки си отново за Джеси. Онзи човек с оръжието можеше да дойде за нея, ако някой узнаеше, че те двамата се срещат. Това само доказваше, че да бъде с него я поставяше в твърде голяма опасност. Може и да тъгуваше за нея и това го разкъсваше, но поне тя бе в безопасност.

— Джъстис?

— Тук съм.

— Майлс ще се срещне с теб, в офиса ти тук, в девет часа. Съжалявам, че те обезпокоих.

— Такава ми е работата.