Джъстис

Донър Лорън

— Направи това. — Брийз й показа някои стъпки.

Джеси беше във вихъра си. Тя танцуваше с мъж след мъж, които се сменяха с всяка следваща песен. Поредната мелодия се смени и друг кавалер я хвана изотзад за талията. Джеси се завъртя отдалечавайки се от Новия вид, с когото току-що бе танцувала, за да попадне в ръцете на следващия, благодарна, че не си е вкъщи, мислейки за Джъстис. Излизането й изглеждаше идеалното решение, за да преодолее мъжа, когото обичаше.

На Джъстис не му беше до парти, но трябваше да присъства. Кит бе поискала да го

придружи, но й отказа. Снощи, когато я бе извел на вечеря, му беше намекнала, че може да я счита за негова половинка. И му даде да разбере, че най-малкото може да сподели секс с нея и той съжали, че бе приел да излязат. Беше го направил, защото си мислеше, че ако вечерта бъде с някой, с когото може да си поговори, това ще го отвлече от натрапчивите мисли за Джеси. А и като го видеха, че е щастлив, това щеше да разсее безпокойството на всеки. Вместо да му бъде приятел, Кит се бе опитала да го съблазни.

Четиримата членове на Съвета седяха на една маса с него и той ги изучаваше. Те искаха по-голям контрол, а от него да остави в ръцете им част от задълженията си. С готовност се бе съгласил на тазсутрешната среща, за да обсъдят въпроса и с нетърпение очакваше да им предаде някои от отговорностите си. Това щеше да му е полезно — би си позволил да работи по-малко часове, а те щяха да почувстват, че правят много повече за своя вид.

Мислите му отново се понесоха към Джеси. Снощи почти не спа. В редките моменти, когато се унасяше, го спохождаше сън — тя, под него, в леглото му. Събуждането му сам, с мощна ерекция, ни най-малко не направи сутринта му приятна. Беше се изкъпал и отишъл в офиса си, само за да започне спор с Майлс.

Майлс беше довел жената, която боядисваше косата на Джъстис и досадната си помощничка Тоня, която бе нападнала Джъстис преди. Тя беше агресивна жена и опитваше да примами мъже от Видовете в леглото си. Винаги се чувстваше преследван, когато трябваше да се разправя с нея. Той съжаляваше глупака, който щеше да я вземе. Тя имаше безчувствено сърце, студени очи и планираше действията си, сякаш всичко бе игра.

— Какво предизвика този гневен израз на лицето ти? — Дълбокият глас принадлежеше на Джейдид.

Той вдигна поглед и се взря в ярките зелени очи на члена на Съвета.

— Виждаш ли косата ми?

— Светла е. Този оттенък на кафявото не е твоят цвят. — Усмихна се и докосна собствените си гарвановочерни кичури. — Това ще изглежда много по-добре на теб.

— Спри да го дразниш — нареди тихо Сийдър, друг член на Съвета. Гласът му бе измамно спокоен. — Той прави много за нас и съм сигурен, че вонята на онова, което са използвали, го притеснява повече, отколкото нас. Мога да го помириша от другата страна на масата.

Някой приближи и отвлече вниманието на Джъстис от подигравките им. Знаеше, че го правят, за да разведрят настроението му, но той се съмняваше, че постигат нещо. До масата спря Тим Оберто и се усмихна.

— Джъстис, благодаря ти, че ни покани. — Той погледна към членовете на Съвета, преди отново да насочи вниманието към лидера на НСО. — Все още не си ми дал името на замяната, която ми трябва. Имаме няколко потенциални клиенти, които търсим, и искам да разполагам с един Нов вид в екипа си, преди да научим целта за спасяване.

Браун се приведе напред.

— Замяна?

— Съжалявам, Тим. — Джъстис имаше много неща на главата си. — Тим иска един

от нашите мъже да се присъедини към екипа, установяващ първия контакт при намирането на жени-подаръци. — Той срещна погледа на човека срещу себе си. — Обещавам, че утре ще прегледам папките, за да открия някой, който добре си взаимодейства с човешките същества и доброволно ще поиска да живее във външния свят. Предполагам имате план как ще го пазите, докато е там?

— Да.

— Ще избера подходящия и той ще се свърже с теб утре, до края на работния ден.

— Става. — Тим погледна към членовете на Съвета. — Господа. — И бързо изчезна.

Браун се засмя.

— Той не ни познава, иначе никога не би използвал това обръщение за присъстващите на тази маса, освен за Джъстис.

Мислите на Джъстис отново се понесоха към Джеси. След партито планираше да прескочи през задната ограда и да я убеди да го пусне вътре в къщата, за да разговарят. Тя нямаше да споделя секс с никой друг, освен с него. Това беше единственият начин, по който щяха да се развиват нещата, иначе щеше да убие всеки, който я докосне. Той имаше план. Щяха да се закълнат да не излизат с други. Това щеше да го предпази да извърши убийство, а и никога нямаше да види отново болката в очите й, която бе съзрял, щом тя узна, че има среща с Кит.

— Като стана дума за тези, които не са джентълмени, аз обичам човешките жени — засмя се Джейдид. — Има нещо в тях, което ме кара да се възбуждам, когато ги видя. Не знам дали е, защото са толкова различни от нашите жени, или защото са много различни от всички нас.

Сийдър се засмя.

— Точно в момента и аз съм твърд, като гледам човешката жена, с която танцувах, преди да дойда на масата. Все още имам фантазии за малките й ръце, плъзгащи се по тялото ми. Знам, че и тя се е чувствала толкова добре, докато ме докосваше. Кожата й беше много мека и въпреки че лицата им ми се струват странни, нейното ме кара да мисля, че е красива.

— Виждам я — каза Бийст и кимна. — Иска ми се да сваля тази рокля от нея и да видя дали е мека навсякъде. — Той изръмжа. — Коя е тя? — Бийст многозначително погледна Джъстис. — Кой е човекът там? Искам името й, така че когато тръгна след нея да имам предимство. Мисля, че бедрата й перфектно ще паснат на раменете ми.

Мъжете се разсмяха, докато Джъстис поклати глава към Бийст във весело настроение.

— Тази, за която говориш, може би е Ели. Тя е тук тази вечер, но излиза рядко. Трябва да се спреш. Съчетана е с Фюри, а той ще постави собствените ти бедра около врата ти, преди да те напъха в торба и да те изпрати у дома в Резервата, затова че гледаш съпругата му. Единствената друга човешка жена, която може да е тук, е новата лекарка, която наех. Тя е привлекателна и е сама, но мисля, че не е готова за вас. Малко по-плаха е.

— Как й е името? — попита Бийст. — Ще накара ципа на панталоните ми да се пръсне, ако продължава да поклаща сладкия си задник още дълго.

Джъстис се ухили и се обърна, за да проследи накъде сочеше пръстът на члена на Съвета. Беше се запознал с новата лекарка Алисън Бейкър една седмица по-рано. Тя бе сладка, малко срамежлива и блага. Би било направо смешно, някой като грубия Бийст да се опитва да я съблазни и да споделят секс. Надяваше се само бедната душа да не се откаже от новата си работа от страх, без да осъзнава, че не я грози опасност.