Джъстис

Донър Лорън

Джъстис отпи от питието, което Кристмас му подаде.

— Коя? Да не би да си довела новата тук?

— Нещо такова. — Брийз отново се засмя. — Тя е нова, но не е Бюти. Доведох Джеси Дюпре.

Джъстис едва не изпусна чашата си. Завъртя се на стола и огледа дансинга — не бе трудно да се открие Джеси. Тя танцуваше с Флейм в края на групата. Очите на Джъстис се съсредоточиха върху двойката. Косата на Джеси беше пусната и се стелеше по стегнатите й дънки, които обгръщаха дупето й, а черна тясна блузка с дълбоко изрязано

деколте, показваше много от меката й плът.

Тя танцуваше толкова добре, че докато я наблюдаваше как извива задник и движи ръце над главата си, ревността го изпълни мигновено. Флейм я хвана за китката и я завъртя в прегръдките си, докато тя падна на гърдите му, ръката й стисна рамото му и Флейм се осмели да я наведе назад. Гледката на мъжа, огънал Джеси, надвесен плътно над нея, изтръгна ръмжене от гърлото на Джъстис. Той скочи на крака толкова бързо, че столчето се прекатури на пода.

Брийз и Кит рязко обърнаха глави.

— Какво? Какво става?

— Довела си човек тук? — Той се втренчи в Брийз.

— Това е Джеси — отвърна шокирана. — Никой няма да я притеснява.

— Тя е в безопасност — потвърди Кит. — Всички я обичат. Мъжете ще се държат прилично.

— Не трябва да е тук! — Той успя да сдържи нервите си достатъчно, за да не изръмжи на двете жени. Бесният му поглед се насочи навреме към Джеси, за да види от гърдите й много повече, отколкото му се искаше да види някой друг. — Махни я оттук, веднага!

Брийз ахна.

— Но, Джъстис, никой няма да я нарани.

Той рязко кимна с глава в нейната посока и се намръщи.

— Тя е човек и е под наша закрила. Не всички от нас са като хората. Заведи я вкъщи, където ще бъде в безопасност!

— Тя е с Флейм. Никой няма да посмее да се доближи до Джеси, щом е с него. Той ще я защити, в случай че възникне някакъв проблем. — Брийз прехапа устни. — В безопасност е с него, все едно е с мен. Флейм никога няма да позволи нещо да й се случи. Той я харесва.

— Флейм харесва Джеси? — Кит изсумтя. — Това е меко казано. Когато и да го срещна, винаги ме пита единствено за нея. Непрекъснато говори за тази жена. Не е нужно да се притесняваш, Джъстис. Бих се обзаложила, че ако му се отвори парашута, Флейм ще пази тялото й през цялата нощ, по всички възможни начини. Единственият, на когото ще позволи да я докосва тази вечер е самият той.

Пред погледа му се спусна червена завеса и той изхвърча към дансинга. Флейм бе пуснал партньорката си, но те все още танцуваха твърде плътно един до друг. Джъстис се взираше в Джеси и начина, по който се движеше, му припомни първата им нощ заедно, когато се бе качила върху него, а той бе потънал дълбоко в нея.

Достигна площадката, когато бе обърната с гръб към него. Тя вдигна ръце над главата си, събра длани и заизвива тялото си. Джъстис вторачи поглед в добре оформеното й дупе и я пожела толкова силно, че усети панталоните си болезнено стегнати.

Сърцето му препускаше, кръвта нахлу в главата му и той знаеше, че ако Флейм посегне в този момент към неговата жена, проклетият мъж ще изгуби ръката си.

Джеси се забавляваше добре. Флейм беше страхотен танцьор. Няколко пъти я наведе назад, после я завъртя. Обичаше песента, която в момента звучеше — беше една от любимите й — вдигна ръце, за да се залюлее в ритъма.

Изведнъж огромна ръка стисна двете китки над главата й. Младата жена въздъхна тежко, когато силни пръсти ги оковаха и тя не успя да издърпа ръцете си надолу. Изви глава и се слиса от разяреното лице на Джъстис.

Беше стъписана от факта, че той все още е в бара. Сигурна бе, че си е тръгнал с Кит. Той я заобиколи и застана пред нея, като продължаваше да държи ръцете й над главата и да я гледа гневно. От очите му, които изглеждаха по-тъмни от нормалното, струеше ярост. Не се забелязваше никакъв намек от обичайното синьо. Тя изтрезня веднага.

— Здравей, Джъстис. — Флейм се опита да надвика шума. — Има ли някакъв проблем?

Най-накрая лидерът на Видовете отмести поглед от Джеси, за да го отправи към другия мъж. Тъмните му очи се присвиха, носът му се разшири и от гърлото му излезе ръмжене вместо думи, когато устните му се разтвориха. Флейм пребледня и отстъпи назад. Джъстис не му обърна внимание и отново се взря в партньорката му по танци.

— Трябва да се прибереш вкъщи. Тук не е безопасно за хората. — Гласът му излезе груб, рязък и не съвсем човешки.

Младата жена стисна зъби, щом собственият й гняв се разпали. Джъстис беше бесен, че тя е там и танцува с друг мъж. Не й трябваше да чете мислите му, за да разбере какво го тормози — езикът на тялото му крещеше в ревнив изблик. Кучият син бе лицемер.

— Глупости! Забавлявам се с моите приятели и танцувам.

— Тръгваш си, веднага! — Носът на Джъстис пламна.

В този момент Джеси го мразеше. Наистина. Той беше там с друга жена и не стига че трябваше да го гледа как се търка в нея, ами имаше и наглостта да й заповяда да напусне бара.

— Съжалявам, господин Норт — заяви предизвикателно Джеси. — Щях да поискам вашето разрешение, но ви видях да танцувате с Кит. Не исках да прекъсвам заниманието ви, докато двамата се докосвахте и триехте един в друг.

Джъстис леко пребледня и нещо в очите му се промени, омекна. Хватката му върху китките й отслабна и тя дръпна ръцете си, отстъпи крачка назад, за да увеличи разстоянието помежду им.

— Ще обсъдим това по-късно. Върви си вкъщи!

— Всъщност, няма какво да обсъждаме. Повярвай ми. Дойдох тук и със сигурност си научих урока. Никога повече няма да направя същата грешка. — Бореше се със сълзите. — Пожелавам ти хубава нощ с Кит. Изглеждате прекрасно заедно.