Битие
Шрифт:
Лейси й благодари и последваха благопожеланията, очертаващи края на един любезен разговор. Сърцето й обаче бе другаде. И след като холотръбата угасна, тя остана в тишината. Седеше в удобното кожено кресло и се чувстваше нещастна. И сама.
„Първо Джейсън трябваше да се втурне към най-близката зона на катастрофи през Ужасния ден, вместо да стои благоразумно далеч от всяка опасност. И стана герой на новблес оближ… сякаш подобна чест ще е от полза за вдовицата му…
… после Хакер полита в космоса с цялата безразсъдна храброст на Джейсън, но без
… а сега се стигна и дотук. Да бъда изолирана от равните ми. Избутана настрани. Отстранена от разискванията, които могат да повлияят върху облика на цивилизацията ни за поколения напред. И всичко това, защото се страхуват — напълно основателно, — че изборът им няма да ми хареса.
Да напусна ли? Може би трябва да се присъединя към някоя от другите коалиции на добродетелните богаташи?“
Имаше цял куп подобни организации, някои от които бяха подходящи за филантропи с интереси в областта на науката. Технологични милиардери и предприемачи първо поколение, обезумели от вълнение около Хаванския артефакт. Лейси много добре знаеше, че някои от тях са спонсори и на нейния телескоп. Не всички свръхбогаташи бяха и свръхреакционери. Всъщност дори повечето не бяха.
Но свръхбогатите предпочитаха да действат самостоятелно или на малки групи, да преследват лични страсти и отделни интереси. Същата страст по уникалността, която ги бе направила влиятелни, им пречеше да действат съгласувано. Това се отнасяше дори за предпазливата затворена група, която се наричаше надерити.
Никои от тях — поотделно или заедно — не можеха да се сравняват с влиянието, силата и безскрупулната жестокост на общността.
„Ако се отдръпна, ще стана една от милиардите. От онези, на които историята се случва… вместо да си я поръчват като ястие.“
— Трябва да има признаци на извънземен разум навсякъде, мадам, честно — заяви шоуменът учен с плътен глас, подправен с кадифен ямайски акцент. — Древните извънземни, толкова у-у-умни, би трябвало да са ни изпреварили с цели еони, да са разпръснали семето си из цялата галактика още преди да се роди нашето слънце, да са изпълнили целия космос с култура и разум. Затова е било плашещо и объркващо още от миналото, когато сме започнали да търсим признаци на технологични цивилизации, че гостоприемният космос изглежда пуст. И че в него има само един пример за разумен живот — ние самите!
Профноо разпери ръце и така енергично заклати голямата си глава, че невероятно издължените му уши заудряха по гънките на твърдата му яка. Той ги приглади назад към гърчещите се плитки киребактивирана коса, които служеха едновременно като антени и като негова запазена марка пред публиката — макар той да бе само най-известният от десетината популярни учени, дошли от онзи малък остров на таланти.
— Това ми е известно — въздъхна Лейси. Не й трябваше астроном палячо, който да й обяснява за хиляден път мрачната логика на парадокса на Ферми. Въпреки това професор Ноозон правеше тъкмо това, може би в желанието си да впечатли благодетелката си. Или пък репетираше за седмичното си представление.
— Вижте
Искаше й се да го прекъсне. Да го накара да се върне на темата за Артефакта. Знаеше обаче, че всеки израз на неодобрение може да има нежелателни последици. За да се използва ефективно, властта трябва да е с кадифени ръкавици — урок, на който напразно се бе опитала да научи избухливия си син.
Пък и положението с професор Ноозон бе изцяло по нейна вина.
„Така ми се пада. Избрах си съветник с мозъка на Торн или Кунин и с несигурното его на боливудска звезда и реге жаргон на растафарианец.“
Най-различни импланти трептяха под кожата на широкото чело на Профноо, над тъмите му блестящи очи. Напълно неволният ефект бе, че черепът му изглеждаше неестествено голям. Като някакво раздуто суфле.
„Поне не изпитва нужда да подсилва акцента си, когато разговаря само с мен.“ Макар гласните да бяха провлечени. Лейси бе благодарна, че не вмъква и разните жаргонни изрази от острова. „Пред хора или по време на предаванията понякога е труден за разбиране без субтитри!“
С махване на ръка професор Ноозон извика още танцуващи изображения.
— Всъщност нашият… вашият… по-стар телескоп наистина откри следи от живот в космоса, при това на цели шест планети! Засега обаче тези светове се оказват разочарование. Никой от тях не може да се нарече Нови Сион. А има и следваща стъпка. За да може животът да се развие и да стане у-у-умен, а после и технологичен. Водили са се безброй спорове относно това какъв е бил шансът ние, хората, да скочим толкова далеч и толкова бързо. И ако наистина някъде има по-стари раси, как е най-добре да ги търсим. Липсата на крещящи учебни маяци означава ли, че в крайна сметка няма Стари раси? Но пък пристигането на Артефакта на Ливингстън като че ли решава това!
И той се изкиска със задоволството на човек, който е доказал правотата си след остроумен дебат.
— От самото съществуване на Артефакта и от множеството извънземни видове, които съдържа, можем да стигнем до заключението, че сме заобиколени от безкрайно множество развити цивилизации. Тяхната покана да идем да се „присъединим“… да станем членове на някаква чу-у-удна общност от звездни братя… вече развълнува и вдъхнови милиарди по самотната ни планета. Макар че перспективата може да смути някои потиснически троглодити, които се ужасяват от всяка промяна.