Битие
Шрифт:
Тогава Хакер не беше обърнал особено внимание на думите й. В края на краищата тази мания си беше нейна, не негова. И сега съжали, че не си е направил труда да се вслуша в думите й и да ги разбере. Както и да е, горката Лейси вече сигурно не беше на себе си от тревога.
Съсредоточи се върху сегашния момент и глада си, доплува до делфина и посегна към предложената храна.
Създанието обаче рязко се дръпна в последния момент и го заля със стакато от звуци. Хакер преглътна внезапно надигналото се раздразнение и гняв, макар да не му бе лесно.
„Опитай да спреш, когато си на път да реагираш прекалено бурно — съветваше го някогашната му психотерапевтка, преди да я уволни. — И винаги си помисли дали зад случващото
Когато делфинът отново приближи муцуна, имплантът в челюстта му повтори ритъма и му предложи рибата за втори път.
„Опитва се да ме научи на нещо“ — осъзна Хакер.
— Това да не е кодът за риба? — попита той. Знаеше, че шлемът му ще пресъздаде гласа му, но изобщо не очакваше създанието да разбира английски.
За негово изумление делфинът поклати глава.
Не.
И то доста недвусмислено „не“.
— Ъ-ъ-ъ. — Хакер примигна и опита отново. — Тогава да не би да означава „храна“? „Яж?“ „Измий си ръцете преди вечеря?“ „Здрасти, приятел?“
Последното предположение бе посрещнато с одобрително цвъртене и делфинът метна надупчения от зъбите му кефал на Хакер, който изведнъж изпита вълчи глад. Разкъса рибата на парчета и ги напъха през тесния отвор на шлема си, без изобщо да му пука, че наред с месото вътре влиза и солена вода.
„Здрасти, приятел? — замисли се той. — Доста абстрактно изказване за едно тъпо добиче. Макар че трябва да си призная, че е и дружелюбно.“
В пророческия си роман „Хладната война“ Фредерик Пол ни представя един смразяващо вероятен модел на упадък, при който отделните страни и фракции не смеят да започнат открит конфликт и затова извършват саботажи, целящи да съсипят инфраструктурата и икономиката на противника. Естествено, това насочва цивилизацията по бавната смъртна спирала на рухващите надежди.
Депресиращо ли ви се струва? Романът ни кара да се замислим каква част от „инцидентите“, на които сме свидетели, нямат нищо общо със Случайността?
Разбира се, има колкото си искате конспиративни теории. Свръхефективни двигатели, които се държат в тайна от алчни енергийни компании. Лекарства за болести, потулвани от алчни за печалби фармацевтични гиганти. Мошеници, монополисти и тлъсти котараци, използващи интелектуалната собственост, за да ограничават развитието на познанието, вместо да го поощряват.
Но всички тези мрачни слухове изобщо не могат да се сравняват с този — че ние се плъзгаме към отчаянието, защото всички усилия на добрите, способни мъже и жени не дават плодове. Техният труд бива нарочно спъван, защото някакви управляващи елити са се вкопчили в тайна битка от наше име. И тази игра на зъб за зъб и око за око е изцяло свързана с най-ужасното забавление на човечеството.
Войната.
27.
Пратеник
— Размислихме, Лейси. Горкият Хакер все още е в неизвестност в морето и не бива да те тормозим в този тревожен момент. Не е нужно да идваш на предстоящата среща на общността толкова далеч от издирването на сина ти. Ще се справим, макар че ще ни липсва мъдростта ти в Цюрих.
„Не се и съмнявам“ — помисли си Лейси, загледана във величествената блондинка, седнала пред нея в пълен размер, както я показваше висококачествената триизмерна холотръба. За разлика от предишния им разговор в обсерваторията в Чили, сега имаше двупосочна картина между пищните и обезопасени комуникационни ложи в двата клона на клуб „Саламандър“ — единият високо в Алпите, а другият тук, в Чарлстън, където знойните тропически полъхвания донасяха аромат на магнолия
Сигурността на връзката се осигуряваше по същия начин като преди — с използването на идентични мозъци на папагали като непробиваеми криптиращи устройства. Само че сега птиците в двете помещения бяха свързани директно със сложните предавателни системи, което позволяваше използването на по-добри методи за мозъчно шифроване. Достоверната картина помагаше на Лейси да разчита изражението на събеседницата си. Не й беше нужна някаква сложна програма за лицев анализ.
„Съчувствието е само извинение, Хелена. Разискванията са приключили. Благородниците са стигнали до решение относно предложението на Пророка, нали? И ти знаеш, че то няма да ми хареса.“
Реши да провери предположението си.
— Може би все пак не е зле да дойда. Наела съм опитни хора, които да ръководят спасителната операция. Ако остана тук, само ще им се пречкам. Или ще пукна в тази ужасна влага. Едно разсейване ще ми помогне да се откъсна от безпокойствата…
Забавянето във връзката бе незабележимо и Хелена Дюпон-Вонесен я прекъсна.
— Точно това си мислехме и ние, скъпа. Едно откъсване от тревогите може да е точно онова, което ти е нужно. Ето защо имаме задача за теб. Тя ще ангажира интелекта ти много по-добре, отколкото гостуването на куп безинтересни трилионери. — Усмихна се на собствената си обезоръжаваща шега. — Освен това ще останеш много по-близо до мястото, ако издирващите открият… ако имат нужда от теб.
Умът на Лейси се освободи от ледения дворец, където държеше мъката си по изчезналия си син. Това я насочи към друго занимание — към спокойното, аналитично разглеждане на истинското значение на думите на Хелена.
„Дори не предлага да пратя заместник или представител на срещата в Швейцария. Иска да ме отклони в съвсем друга посока.“
— О? И каква задача сте намислили?
— Да представляваш Първото съсловие — или поне нашата част от него — на конференцията за Артефакта във Вашингтон. Да бъдеш нашите очи и уши на това историческо събитие. Пък и нали това е твоята област, Лейси? Внезапна кулминация на всичко, за което си мечтала — контакт с извънземен живот? Кой друг от нашата класа е по-добре подготвен да разбере произтичащите от това проблеми и последствия?
Лейси едва сдържа раздразнението си. Хелена й предлагаше научна работа… сякаш беше някакъв наемен ученоглавец от Петото съсловие.
Разбира се, беше и примамливо. „Хелена ме познава. С огромно удоволствие бих се възползвала от шанса да видя прочутата сонда от далечния космос.“
Но не това беше важното. Аристократичните й братя и сестри вече имаха предостатъчно учени, които се трудеха здравата точно върху тази тема (или на самата конференция във Вашингтон, или като следяха предаванията по Мрежата) и изготвяха резюмета и доклади относно последиците от извънземното Писмо в бутилка. Последици за планетата. За клатещото се обществено споразумение. И за онези на върха на нестабилната социална пирамида.
„Вече са решили — осъзна Лейси, която веднага интерпретира много от напрегнатите думи и предпазливото поведение на събеседницата си. — Явно новината за контакта с друга цивилизация ги е изненадала и е накарала водещите фамилии да стигнат до консенсус. Те са толкова паникьосани, колкото онези тъпи демонстранти в стотици градове, които призовават за унищожаването на Артефакта на Ливингстън.“
Само че трилионерите не участваха в демонстрации. Патрициите действаха по други начини.
„Решили са да се съюзят с Тенскватава, Пророка — помисли Лейси. — И с неговото Движение за отказване.“