Битие
Шрифт:
Петте фигури приближаваха, формите им започваха да изпълват частта на Артефакта, обърната към Джералд. Той разпозна кентавроида и един от двукраките от предишни кратки срещи. Първият имаше ястребово лице с две огромни очи от двете страни на свиреп на вид клюн. По всяка вероятност нощно създание, което явно нямаше нищо против и ярката светлина. Другият вървеше на крака като кокили и се клатеше странично на всяка крачка. Главата му представляваше плетеница от подобни на червеи пипала, без никакви обособени части или отвори.
Подобното на рак същество много напомняше на… вечерята на Джералд преди два дни, а водното създание бе като излязло от нечий кошмар. Поне такива бяха смътните му впечатления.
Внезапно осъзна, че има и още същества, които се появяват в далечината и бързат напред — десетина, че и повече, които сякаш се опитваха да настигнат първите.
Първите пет фигури спряха и се скупчиха в подобната на леща граница между овоида и света на Джералд. Той ги усети, че гледат навън, не само към него, но и към Акана и останалите в полезрението им. Вече не чуваше и не усещаше горещ дъх във врата си: всички бяха замрели.
И тогава от всеки извънземен се появи по една точка. Черна точка, която растеше, трептеше и приемаше форма. Символ, всеки напълно различен от другите. Един беше ъгловат. Друг имаше всякакви заврънкулки и преплитащи се елементи. Трети приличаше на груба драсканица… и така нататък. Знаците се подредиха в ред по заоблената повърхност на Артефакта.
„Това ли е? Поредната загадка? Е, поне този път няколко от тях работят заедно. Може би можем да започнем дългия процес…“
Символите отново започнаха да се преобразяват. Всеки се промени и Джералд интуитивно усети, че се превръщат в онези ъгловати букви от латинската азбука, които беше видял в деня на приземяването.
„Ако отново пише «поздрав», сигурно ще се разкрещя!“
За щастие не беше това. Не точно.
Този път вместо една дума имаше две.
Присъединете се.
Четвърта част
По-благородни по дух
Не е нужно да се чудим на измирането; ако трябва изобщо да се чудим, нека да е на презумпцията ни, че разбираме множеството сложни непредвидени обстоятелства, от които зависи съществуването на всеки вид.
ВИД
аутистът мърфи потвърждава +++ открил е Баската химера. +!+ детето е живо +/+ и в безопасност, засега. в безопасност от нормалхората, които ще ценят +/– преследват –/+ или го/я изучават –/– може би до смърт
родено в година, която бе квадрат от броя рождени дни, които би имал исус — ако исус беше живял дванайсет години повече –+– и ако всяка година е високосна +++ и ако приматът избягваше простите числа +/– какво друго доказателство е нужно ?/–
+++ добра работа мърф +++
но сега какво да правим с това знание? аутисткото нещо? да си поиграем с него известно време + и да го приберем
+/– всички факти са създадени равни. –/+ броят долари в банковата ти сметка –/– броят дупки в чорапите ти… еднакви са, нали? прагматизмът е за горкитеродители –/– онези, които са обезумели от „бича на аутизма“
— прагматизмът не ни се удава с лекота —
+++ а трябва +++
щом ни липсва страстта & желанието на хомосапите — техният кроманьонски гений на внимание-разпределение — тогава можем ли да използваме нещо друго? +++ нещо, в което сме добри +++
!/! ако свръхаутистите наистина сме повече като животни… или дори като неандерталци… тогава може ли химерата да ни научи на нещо ценно?
може би трябва да направим нещо с това знание
може би да поговорим
може би дори да ни е грижа
25.
Заминаване
Дългото три хиляди ли пътуване започна с подкуп и малко въздух.
И приличащ на пингвин робот, който стоеше на ниската маса, намерена от Пен Сян Бин в една потопена къща. Механично създание, което оставаше педантично любезно, като в същото време даваше заповеди, които щяха завинаги да променят живота на Сян Бин, Мей Лин и мъничкия им син.
— Имате съвсем малко време — сериозно каза създанието. Гласът му бе с пекински акцент и излизаше някъде от лъскавите гърди, доста под острия клюн. — Други вече са проверили същите подозрения, които ме доведоха тук, привлечени от недискретните ви запитвания за продажба на блестящ камък с формата на яйце и движещи се форми вътре.
За да покаже какво има предвид под „други“, птицата драсна с нокът по люспестата страна на голямата змия робот — другия натрапник, който бе изпълзял по рушащите се стени и се бе промъкнал през покрива на тази някога разкошна крайбрежна къща, за да изкара акъла на Мей Лин, докато Бин беше на злополучната си експедиция в Източен Шанхай. За щастие машината пингвин бе пристигнала малко след това. И след кратка ужасяваща схватка фалшивата змия бе разкъсана и разнебитена точно преди Бин да се прибере у дома.
Причината за цялата тази суматоха лежеше на същата маса и блестеше от светлинната енергия, която бе погълнала по-рано от слънцето. Яйцевидна форма, почти половин метър от връх до връх, млечнобяла и хипнотизираща. Нямаше съмнение, че Бин е трябвало да бъде по-внимателен — много по-внимателен — при запитванията си за това нещо в Мрежата.
Роботът пингвин пристъпи към Бин.
— Онези, които са изпратили змията, желаят да придобият камъка-свят не по-малко от моите собственици. Уверявам ви, че няма да бъдат деликатни като мен, ако сме все още тук, когато изпратят подкрепления. А моята деликатност си има граници.
Макар и бедняк със съвсем скромно образование, Бин бе достатъчно схватлив, за да разпознае прикритата заплаха. Въпреки това не му се искаше да побегне без семейството си в спускащата се вечер с това нещо… и да остави — вероятно завинаги — малкия си воден дом, който двамата с Мей Лин бяха построили върху руините на крайбрежното имение със собствените си ръце.
— Каза, че… камъкът-свят… избира само един човек, на когото да говори.
И посочи издълженото яйце. Ръцете му вече не го докосваха и в предмета не се виждаше онова ясно изображение на демон… или извънземен. (Имаше ли разлика?) Въпреки всичко камъкът си оставаше все така завладяващ. Виещи се форми, подобни на вихрушки, се носеха под издрасканата и очукана повърхност и светеха със собствена светлина, сякаш предметът бе някаква леща към друг свят.
— На твоите противници няма ли да им се наложи да говорят с него чрез мен, също като теб? — довърши Бин.
Основно правило на търговията, което разбират дори бедняците — можеш да сключиш по-изгодна сделка, когато купувачите са повече от един.
— Може би, Пен Сян Бин — отвърна изкуствената птица и пристъпи от крак на крак, сякаш губеше търпение. — От друга страна, не бива да надценяваш стойността си или да подценяваш жестокостта на противниците ми. Това не е пазарлък, а по-скоро безмилостна война. И още нещо — макар за световните камъни да се знае много малко, малко е вероятно ти да си незаменим. В легендите се намеква, че камъкът просто ще избере друг човек, ако предишният умре.