Бездна
Шрифт:
Цялото стаено раздразнение на Хач се изпари при ослепителната усмивка на археоложката. Тя вдигна косата си и нахлузи върху нея качулката, след това спусна и маската си. Другият водолаз приближи, за да нагласи акваланга й, и се представи като Серджо Скопати.
Бонтер огледа одобрително костюма на мъжа отдолу догоре, сякаш го виждаше за първи път.
— Господи! — рече разпалено тя. — Не знаех, че „Спийдо“ произвеждат и неопренови костюми.
— Всичко, произведено в Италия, е модно — засмя се Скопати. — И molto svelta 20 .
20
Много
— Как работи видеото ми? — Бонтер зададе въпроса си през рамо на Стрийтър и почука малката камера, монтирана към маската й.
Стрийтър прокара ръка по група превключватели и един видео екран оживя на пулта за управление, а върху него се появи потрепващото, усмихнато лице на Скопати.
— Погледни някъде другаде — обърна се Скопати към Бонтер, — инак камерата ти ще се повреди.
— Тогава ще погледна доктора — рече Бонтер и Хач видя лицето си да се появява на екрана.
— Това изображение не само ще повреди камерата, ами ще взриви обектива й — рече Хач и се запита защо в присъствието на тази жена губеше ума и дума.
— Следващият път аз ще сложа командния шлем — рече Скопати в изблик на смях.
— Никога — отвърна Бонтер. — Аз съм прочутата археоложка. А ти си просто евтина работна ръка от Италия.
Скопати се усмихна, без изобщо да се засегне.
Чу се гласът на Найдълман:
— Пет минути до обръщането на прилива. „Наяд“ на място ли сте?
Стрийтър потвърди.
— Мистър Уопнър, програмата работи ли нормално?
— Но проблемо, капитане — дочу се носовия глас по говорителя. — Сега работи добре. Като казвам „сега“, имам предвид, докато съм тук.
— Ясно. Доктор Магнусен?
— Помпите са готови и могат да заработят, капитане. Екипът докладва, че „бомбата“ с боя е окачена над Шахтата, а дистанционното е на място.
— Чудесно. Доктор Магнусен, ще пуснете „бомбата“ след моята команда.
Хората на борда на „Наяд“ се смълчаха. Над самата повърхност на морето в бръснещ полет прелетя чифт чайки. Хач виждаше в далечния край на острова очертанията на „Грампъс“, който се полюляваше на лекия мъртвак току до скалите. Напрежението, че нещо предстои да се случи, се засили.
— Високият приливът започва — чу се тихият глас на Найдълман. — Включете помпите.
Над водата се понесе бумтенето на помпите. В отговор на това островът сякаш изстена и се закашля при промяната на течението. Хач неволно потрепери; ако имаше нещо, което още да го кара да потръпва от ужас, то това бе именно този звук.
— Помпите — на десет — долетя гласът на Магнусен.
— Задръжте така. Мистър Уопнър?
— „Харибда“ отговаря нормално. Всички системи са в границите на обичайното.
— Добре — рече Найдълман. — Да започваме. „Наяд“, готови ли сте?
— Тъй вярно — отвърна по микрофона Стрийтър.
— Задръжте местоположението си и наблюдавайте къде ще се появи боята. Наблюдателите, готови ли сте?
Последва нов хор от „тъй вярно.“ Хач погледна към острова и забеляза няколко екипа, подредени по скалите с бинокли в ръце.
— Първият,
Последва миг мълчание, след това се чу слабо изпукване някъде близо до Наводнената шахта.
— Боята е освободена — каза Магнусен.
Всички от експедицията се вторачиха в леко набраздената повърхност на океана. Водата бе тъмна, почти черна, ала нямаше вятър и вълничките бяха незначителни. Въпреки засилващото се приливно течение, Стрийтър задържаше катера на място, като боравеше вещо с ръчките за газ на двигателите. Мина минута, после втора. Чуваше се единствено боботенето на помпите, които изливаха морската вода в Наводнената шахта; тя трябваше да изтласка боята от сърцевината на острова към морето. Бонтер и Скопати очакваха на кърмата, мълчаливи и нащрек.
— Боя на двайсет и два градуса — долетя настойчивият глас на един от наблюдателите на острова. — На четирийсет и пет-шест метра в морето.
— „Наяд“, това е вашият квадрант — обади се Найдълман. — „Грампъс“ ще ви дойде на помощ. Отлично!
По говорителя се чуха тихи викове на ликуване.
„Това е мястото, където забелязах водовъртежа“, помисли си Хач.
Стрийтър завъртя носа на катера, включи двигателите на пълен ход и след малко Хач вече виждаше светло петно на около триста метра разстояние. Бонтер и Серджо сложиха маските си и регулаторите, приведени до перилата, с харпуни в ръце и с буйове, привързани към коланите — бяха готови да се гмурнат.
— Боя на двеста деветдесет и седем градуса, на трийсет и три метра в морето — долетя гласът на друг наблюдател, който пресекна ликуването.
— Какво? — чу се гласът на Найдълман. — Искате да кажете, че се е появила боя и на другомясто?
— Тъй вярно, капитане.
Последва миг на мълчание от шока.
— Изглежда ще се наложи да запечатваме два наводнителни канала — въздъхна Найдълман. — „Грампъс“ ще маркира втория. Да вървим.
„Наяд“ приближаваше водовъртежа от жълта боя, който излизаше на повърхността току зад рифовете. Стрийтър отне газта и остави лодката да се завърти бавно, докато водолазите скачаха през борда. Хач се обърна развълнуван към екраните, застанал рамо до рамо с Ранкин. Отпървом видеоизображението се състоеше само от облаци жълта боя. След това картината се проясни. В тъмната основа на рифа се появи голяма назъбена пукнатина, от която боята излизаше като струйка дим.
— Воала! — долетя развълнуваният глас на Бонтер по комуникационния й канал. Картината подскачаше силно, докато тя плуваше към цепнатината; изстреля стрела с експлозив в близката скала и закачи за нея сигналния буй. Той полетя към повърхността и Хач погледна навън тъкмо навреме, за да го зърне как изплува — най-отгоре върху него имаше малка слънчева батерия и антена.
— Маркирано! — рече Бонтер. — Подготвям се да заложа зарядите.
— Погледни — рече шепнешком Ранкин, погледът му пробяга от видеото към сонара и обратно. — Радиални пукнатини. Необходимо им е било само да пробият тунел към съществуващите цепнатини в скалата. И все пак, невероятно строително постижение за седемнайсети век.