Бездна
Шрифт:
— Не само корабите са разполагали с дванайсетинчови стволове, ако разбираш какво имам предвид — рече похотливо Уопнър.
— Виждаш какво трябва да понасям — кимна Сейнт Джон на Хач.
— Ужасно, ужасносъжалявам за това, старче — отвърна Уопнър с нарочно изопачен английски акцент. — Някои хора нямат чувство за хумор — подхвърли той на Хач.
— Успехът на Окъм — продължи веднага Сейнт Джон, — е бил задължителен. Той не е знаел обаче какда зарови такова огромно съкровище. Това не са ти сто фунта
Той потупа книгите, които държеше под мишница.
— Това са текстове по криптография — обясни той. — Ето тази е „Полиграфия“ от Йоханес Тритемиус, публикувана към края на шестнайсети век. Това е първият трактат в Западния свят по въпроса на шифрите. А тази е „De Furtivius Literarum Notis“ от Порта — текст, който всички шпиони от елизабетинската епоха са знаели наизуст. Разполагам с още половин дузина, които обхващат криптографското изкуство до времето на Макалън.
— Често ли са шифровали записките си по онова време? — попита обзетият от любопитство Хач.
Сейнт Джоунс се разсмя — смехът му приличаше по-скоро на закашлянето на тюлен — и бузите му се разтресоха за кратко.
— Често ли? На практика е било повсеместно, било е задължително изкуство в дипломацията и войните. Така например, в едно съобщение думата „орел“ може да бъде заместител за „крал Джордж“, а „жълт нарцис“ за „дублони“ — нещо от този сорт. Понякога са използвали просто азбучно заместване, където буква, число или символ са били замествани от буква в азбуката — едно към едно.
— А шифърът на Макалън?
— Първата част от дневника е написана с доста хитър монофоничен заместващ код. Втората… — е, още работим върху нея.
— Това е вече моятаобласт — рече Уопнър и в тона му се прокраднаха нотки на гордост и ревност. — Всичко е в компютъра.
Той натисна някакъв клавиш и на екрана се появи дълга и безсмислена поредица:
АВЗ RQB7 E503LA W IEW D8P QL QS9MN WX 4JR 2К WN 18N7 WPDO EKS N2T YX ER9 W DEI FK IE DF9F DFS K DK F6RE DF3 V3E IE4DI EF 9GE DF W FEIB5 MLER BLK BV6 FI PET BOP IBSDF K2IJ BVF EIO PUOER WB3 OPDJK LBL JKF
— Тук е шифровият текст на първия код — обясни той.
— Как го разгада?
— О, моля те. Буквите в английската азбука се използват с определима повторяемост, „Е“ е най-използваната, „X“ — най-малко употребяваната. Създаваме нещо, което наричаме контактна диаграма на кодовите символи и чифтовете букви. И бам! Компютърът свършва всичко останало.
Сейнт Джон махна с ръка да го възпре.
— Кери съставя компютърните програми за атакуване на шифъра, но аз предоставям историческите данни. Без старите шифрови таблици компютърът ще е безпомощен. Той може да върши само онова, за което е програмиран.
Уопнър се обърна на място и се вторачи в Сейнт Джон.
— Безпомощен ли? Мога да докажа, че тази „голяма мама“ тук щеше да разгадае шифъра и без твоите безценни таблици. Само че щеше да й потрябва
Уопнър се обърна към Хач:
— Е, за да съкратим цялата тази история, ето каква е дешифровката.
В светкавична последователност той набра няколко клавиша, екранът се раздели на две, като в едната му половина се показваше шифърът, а в другата — истинският текст. Хач с нетърпение се взря в него.
Втори юни, година 1696-а. Пиратът Окъм завзе флотилията ни, потопи корабите и изкла всички. Екскортиращият ни боен кораб най-скандално свали флага си, без да влезе в битка и капитанът се прости с живота си, ридаещ като хлапе. Единствено аз бях пощаден; окован във вериги ме отведоха в кабината на Окъм, където негодникът насочи сабята си срещу мен и рече: „Нека Бог сам си строи проклетите черкви, за теб имам друга задача. И след това сложи пред мен договора. Нека този дневник бъде свидетел пред Бога, че отказах да подпиша…“
— Удивително — въздъхна Хач, след като стигна до края на текста. — Мога ли да прочета още нещо?
— Ще ти го принтирам — рече Уопнър и натисна един клавиш.
Принтерът забръмча тихо някъде в затъмнената кабина.
— В основата си — рече Сейнт Джон — дешифрираната част от дневника се отнася до пленяването на Макалън и до съгласието му под заплаха от смъртно наказание да проектира Наводнената шахта, след като намери подходящ остров. За съжаление след това, когато се заемат със строителството, Макалън преминава към нов шифър. Ние смятаме, че останалата част на дневника съдържа описание на проекта и строителството на самата шахта. И разбира се — тайната как да се проникне в помещението със съкровището.
— Найдълман каза, че в дневника се споменавало за Меча на Архангел Михаил.
— Има си хас! — прекъсна го Уопнър и натисна още няколко клавиша. Появи се нов текст:
Окъм излезе в морето с три от корабите си с надеждата да завладее някаква плячка покрай брега. Днес на брега стовариха един дълъг оловен ковчег, украсен със злато, ведно с няколко бурета, пълни със скъпоценни камъни. Корсарите казват, че в ковчега се съхранявал Мечът на Архангел Михаил, завзет от испански галеон и високо ценен от капитана, който го плячкосал най-безсрамно. Капитанът бе забранил ковчегът да се отваря и той е охраняван денем и нощем. Хората му се подозират един другиго и непрекъснато се карат. Ако не е строгата дисциплина, наложена от капитана, боя се, че всички скоро ще свършат лошо…
— А ето сега как изглежда вторият шифър.
Уопнър пак набра няколко клавиша и екранът отново се изпълни:
347194383739482932834740558278092847462564950488274826402982181872094820294820942867295762176109282762962923074204718021701027742057232832535395676178461265158194037303908210975025103498124921057325640497475607858058075070289357276518277248
— Старчето е захитряло — рече Уопнър. — Вече няма интервали, тъй че не можем да съпоставим буквите. И целият текст е само от цифри, няма нито една буква. Погледни го само, старият мръсник!