Бездна

Чайлд Линкълн

Хач се усмихна.

— Мисля, че вече отговорихме на този въпрос.

— А, не, тази вечер ще е по-различно. Тази вечер няма да я прекараме в Стормхейвън. А и този път плащам аз.

Тя се усмихна, бръкна в

ръкава на блузата си и извади масивен златен дублон.

Хач погледна изумен едрата монета, която изпълваше дланта й.

— Къде, по дяволите, го намери?

Усмивката на Бонтер се разшири още повече.

— В медицинския ти пункт, естествено. Намерих я, докато търсех радметъра. Първото — и последно! — съкровище от остров Рагид.

— Дай го тук.

— Извинявай, приятелю — засмя се Бонтер и дръпна ръка назад. — Принадлежи на онзи, който го е намерил. Нали не си забравил, че аз го изкопах. Не се безпокой. Ще ни стигне да си платим много, много вечери.

Тя хвърли чантата си на задната седалка, след което отново се наведе към него.

— А сега, за тази вечер. Давам ти избор. Отгоре или отдолу?

След това подхвърли монетата във въздуха. Тя проблесна на слънцето и огря прозорците на пощата.

— Искаш да кажеш „ези или тура“? — поправи я Хач.

— Не — отвърна Бонтер и шляпна монетата върху ръката си. — Отгоре или отдолу? Това са точните термини, нали?

Тя

вдигна пръсти, погледна монетата и очите й се разтвориха похотливо.

— Качвай се, преди да са ни изгорили и двамата на кладата — разсмя се Хач и я издърпа в колата.

За броени секунди мощният ягуар ги изведе в покрайнините на града. След още две минути стигнаха до скалите отвъд Бърнт хед. Когато колата се изкачи на хребета на хълма, Хач зърна за последен път Стормхейвън в огледалото за обратно виждане: цветна картичка от миналото — пристанището, поклащащите се на котвите си лодки, белите дъсчени къщи, които намигаха откъм хълма.

А сетне, само в миг отразена слънчева светлина, всичко това изчезна.

Информация за текста

Douglas Preston, Lincoln Child

Riptide, 1998

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009

Издание:

ИК „Коала“, 2000

ISBN 9S4-530-064-7

Свалено от „Моята библиотека“

Последна редакция: 2009-04-16 18:48:45