Вихър
Шрифт:
А сега за убиеца.
Убийците, тъй като Императорът искаше най-големия взрив за парите си. Това също беше просто.
Започна с частите на доктор Искра със специално предназначение. Всеки диктатор, обществен или корпоративен, за когото Венло някога беше работил или за когото беше слушал, поддържаше частна армия от биячи със собствени означения — от Фида’ис и Айнзацгрупен до „Богомолка“ и новосформираната Вътрешна сигурност.
Венло не ги ценеше особено. Открито ги наричаше „бради“ или „брадатаи“ и отказваше да обясни защо. Всъщност Венло правеше скрита алюзия с една от най-некомпетентните организации
Първата и — както Искра мислеше — най-добрата клетка от тези части със специално предназначение, съставена от дълбоко законспириран екип, беше изчезнала от уж сигурната си къща извън Рурик. Нямаше никакви слухове, нито някоя от другите частни ударни групи на Джохи беше поела отговорност за случая. Венло се беше зачудил, тъй като тази клетка имаше задача да тормози имперския гвардейски батальон и почти сигурно беше отговорна за взрива при казармите, дали Стен не си е доставил малко лично удоволствие, като ги е премахнал.
При всички случаи ефектът беше мигновен — и смразяващ. Няколко подразделения от частите със специално предназначение поискаха преназначение на други светове, уж за да изпълнят дълга си срещу богазите, суздалите и торките. Други клетки прекратиха активността си. Всичко приключи, когато съществата, все още верни на Искра, ги откриха и се погрижиха за предателите.
Във всеки случай частите със специално предназначение бяха, поне според Венло, смехотворни формирования. Но това не значеше, че той не може да ги използва. Беше разпитал техния шеф на разузнаването кои същества, с които специалните части не бяха успели все още да се справят, сега служеха в джохианската армия, смятаха се за потенциални предатели и бяха способни да организират въоръжена съпротива.
Това му помогна да състави един списък.
Получи втори списък от армейската антиподривна служба. Списък, който беше не по-малко истеричен.
Всяко име, което фигурираше и в двата списъка, беше добавено от Венло към възможните кандидати. Не можеше да повярва колко голям стана този кратък списък — по дяволите, Искра не беше добър дори в прочистването.
Което му даде насока за последните щрихи — да издири всеки, който беше приятел или беше служил в една част със съществата, прочистени от Искра при пристигането му на Джохи, същества, за които Искра все още се кълнеше, че са затворени в крепостта Гачин. Венло не се подлъгваше, но не си беше направил труда да разбере къде Искра беше скрил телата, понеже смяташе, че са останали следи.
Беше особено доволен от последния списък. Още по-доволен остана, когато откри, че някои от тези същества, всяко от които имаше причини да ненавижда Искра, се бяха записали в определени части.
Венло се зарадва дотолкова, че си позволи чаша хубаво вино същата вечер. Единственото по-съвършено нещо от създаването на фалшив заговор беше използването на истински такъв за собствени цели. После изпрати двама от най-доверените си помощници, за да разберат кой ръководи този зараждащ се заговор.
Бяха четирима млади офицери. Никой от тях нямаше особена идея как ще се развие заговорът им — но щеше да влезе в ход, и то скоро, за да унищожи Искра. Не бяха особено умни, нито макиавелисти. Ако Венло не ги беше намерил, вероятно щяха
Тридесет от тях можеше да привлече, реши накрая. Много добре. Техниката за убийство, която щеше да използва през този ден, носеше в ума на Венло името „Алената група“. Той иззе досиетата им от контраразузнавателния отдел, като се позова на неподлежащата на въпроси власт на Искра. После ги изгори. Сега му бяха задължени. Беше спасил живота им. Най-малкото, което можеха да направят, беше да се пожертват, но този път, за да изпълнят мечтите си, вместо да завършат като безполезна пепел на Стената на смъртта.
Двамата му помощници се свързаха с четиримата офицери, без да казват, че тайният съветник на Искра иска да пререже гърлото на шефа си. Венло се оказа прав — те бяха повече от готови да се пожертват.
Вече имаше половината си играчи. Сега му трябваше другата половина — жертвите.
И театър.
Това също беше просто.
— Не разбирам — каза доктор Искра, след като прегледа меморандума на Венло — каква е целта на този фарс. Какво бих спечелил аз, или казано другояче, правителството на Алтайския куп?
— Солидарност — отвърна Венло.
— По какъв начин?
— Първо, селяните обичат да гледат глупави представления, както казвате в есето си „Нуждата революцията да разбере душите на хората“.
— Правилно.
— Второ, носят се слухове за определени събития на други светове, в които са взели участие военните и отрядите със специално предназначение.
— Разпространението на клевети трябва да се накаже.
— И това се прави — заяви Венло. — Вашите части със специално предназначение са особено ефективни в това направление. Но сега имаме възможността да представим положителен образ. Как би могъл някой, след като види благородните джохиански воини на парад, да продължи да смята, че те са виновни за това, за което намекват слуховете?
— Аха.
— Освен това подобен парад е чудесна възможност за вас да покажете, че правителството ви е силно подкрепяно от всички, включително от торките, когато зрителите видят водача на торките върху парадната платформа.
— Мениндер няма да дойде.
— Напротив възрази Венло. — Защото алтернативите, които ще му бъдат представени, няма да бъдат приятни.
Искра се замисли.
— Да, да, Венло. Сега разбирам какво имаш предвид. А и мина твърде много време, откакто съм се показвал пред хората. Както отбелязах в част от анализа ми на Ка… на тази забравена чудовищна тирания, той е посял семената на падението си по много начини, не на последно място сред които е криенето в този дворец. Беше във втория том.
— Съжалявам — каза Венло. — Бях твърде зает, за да чета в свободното си време. Още нещо — продължи той. — Имперският посланик трябва да бъде поканен.
— Стен? Аз поисках освобождаването му от длъжност — изтъкна Искра. — Още една необходимост, която не бе взета под внимание от онзи мъж на Първичен свят. Защо да бъде поканен? И защо би присъствал?
Венло не зяпна от изненада, но му се искаше. Искра, въпреки хилядите му статии и речи за управлението, не разбираше нищичко от него.