Робинята
Шрифт:
Но Ито се размърда. Пръстите му бяха меки и влудяващи. Първо докосна бузата ми, странно нежен жест, от който по тялото ми потече ток. Ръката му се плъзна по врата и рамото ми, проникна под халата и ущипа зърното ми под нощницата. Където ме докоснеше, кожата се нагорещяваше и ставаше по-гладка, като че ли увиваше плътта ми в гореща влажна
коприна. Другата му ръка се пъхна под халата и погали задника ми.
Изстенах.
Той се усмихна и мушна пръст под ластика на бикините ми, за да погали подутите ми срамни устни. Ахнах, когато докосна клитора ми. Ито бе
— Винаги ли се овлажняваш толкова бързо? — попита той, като вдигна лъскавия си от влага пръст.
Преди да успея да му обясня, че той бе виновен за това, започна да рисува по устните ми със собствените ми сокове, присвил очи съсредоточено, сякаш полагаше истински грим. След това се наведе и ме целуна. Първата ни целувка с вкус на китайски подправки, бира и дивото ми желание.
Той се отдръпна първи.
— Разбрах, че цяла вечер имаше нужда от това. Моля, приеми извинението ми, задето не помогнах по-рано. До следващия път — каза той и си тръгна, без дори да си направи труда да затвори вратата зад себе си.
Не бях сигурна дали да го прокълна, или да се засмея, но поне плановете ми за остатъка от вечерта бяха определени. Щях да мастурбирам. Завлякох се в стаята, проснах се на футона и вдигнах нощницата си нагоре. Ито се оказа прав. Бях изключително мокра. Цялото ми тяло бе покрито с тънък слой пот. Ръцете ми се плъзнаха по гърдите, стиснаха зърната, после продължиха надолу към набъбналия ми клитор. Лекият мляскащ звук на възбудени срамни устни изпълни ушите ми. Не можах да устоя и облизах лепкавите сокове, бавно и послушно, сякаш смучех пръстите на Ито, а не собствените си. Внезапно ръцете ми като че ли станаха по-силни и здрави. Движеха се по тялото ми не толкова, за да ми доставят удоволствие, а за да ми напомнят, че бях увита като пакет в невидими връзки, които се притискаха нежно в кожата ми и ме подготвяха за предстоящото пиршество.
Матасерарета. „Накара ме да чакам безпомощно“. Само да произнесеш думата е достатъчно мъчително, но когато живееш в Япония, научаваш как чакането се вплита в живота до такава степен, че наистина се нуждаят от специална дума за него. Бях свикнала да чакам „Йошида“ — връзката, в която чукаш женен мъж, но Ито бе необвързан, или поне така ми каза. Но почти цяла седмица след обещаващото ни приключение в коридора, той не се появи.
Чакането наистина беше вбесяващо, но имах чувството, че ще се върне за повече.
Оказах се права.
Тъкмо се бях прибрала от вечерния си клас в Оцу и още преди да вкарам ключа в ключалката, усетих нечие присъствие в дома си. С разтуптяно сърце открехнах вратата и надникнах в тъмната стая. Тъмна, с изключение на огънчето от цигара и мъжки силует, очертан на фона на градските светлини отвъд прозореца.
Запалих лампата. Ито ме погледна спокойно откъм футона, който бях оставила на пода, тъй като съм небрежна домакиня.
— Уплаши ме.
Пулсът
— Красива си, когато си уплашена — отвърна той и ми махна да се приближа към него.
Подходящият отговор щяха да са няколко груби думи от рода на „Ужасно нагло е да ме
пренебрегваш цяла седмица, а после да нахлували в дома ми като шибан извратеняк“. Но не знаех как точно да кажа „шибан извратеняк“ на японски, а речникът ми бе на дъното на чантата. Освен това изпитвах любопитство относно следващия му ход.
Покорно, като добре възпитана японска госпожица, седнах до него. Футонът беше топъл и се зачудих от колко време Ито седеше и чакаше.
Той прокара ръка по гърба ми с делови жест.
— Тази риза важна ли е за теб? Скъпа ли е?
— Не особено. Просто нещо, което обличам за работа.
Той кимна и се протегна към ниската масичка до футона. Забелязах бутилка саке до една от японските ми чаши за чай. Ито натопи пръсти в чашата и пръсна по няколко капки от прозрачната течност върху гърдите ми. Зърната ми незабавно се втвърдиха. Мускулите на корема ми се стегнаха, сякаш студените пръсти на Ито се бяха пъхнали и под полата ми.
— Хей, престани, ще ми съсипеш ризата — запротестирах.
Той се усмихна леко, хвана яката от двете страни и дръпна здраво.
Изпищях при звука от съдран плат. Наоколо се разхвърчаха копчета.
— Мисля, че вече я съсипах. Съжалявам.
— Да ти го начукам — извиках на английски.
Въпреки твърденията му, че английският му слаб, Ито ме разбра идеално.
— Разбира се, ако това искаш.
Разбира се, че го исках.
След малко, когато бях легнала под него и бях прикована между краката и твърдия му член, съдбата на някаква си смотана бяла риза въобще не ми изглеждаше важна.
Но трябваше да изтърпя още чакане. Ито гали и целува гърдите ми дълго, сякаш в продължение на часове, докато накрая заскимтях и се надигнах към него. Чаршафът под мен бе подгизнал от потта и соковете ми. Най-после той се смъкна надолу, обвил ръка около бедрата ми, за да задържи краката ми един до друг, докато дразнеше клитора ми с върха на езика си. Инстинктивно се опитах да разтворя крака, но Ито не ми разреши.
— Не мърдай. Не издавай звук — прошепна той.
Потиснах стона си. Не беше лесно да лежа неподвижно и безмълвно, докато вълшебният му език изпращаше електрически шокове от удоволствие по гърба ми. Всъщност подозирах, че скоро щях да се затърча и застена.
— Мога ли да свърша? — промълвих.
Ито ме погледна.
— Това беше грешка.
— Думата ли сгреших?
— Проблемът е, че въобще не трябваше да питаш — отвърна той, като се отдръпна от мен и запали цигара.
Знаех, че това нямаше нищо общо с японската култура, тъй като жененият ми любовник винаги обичаше да го предупреждавам, за да може да проникне в мен навреме за върховния финал. Ито си създаваше свои собствени правила, но бях прекалено възбудена, за да се предам толкова лесно този път. Освен това той ми дължеше нещо в замяна на съдраната риза.