Робинята

Якубовски Максим

Най-после той се върна и го повиках в банята с някакъв тъп въпрос. Изпиках се толкова мощно, че и най-великият оргазъм бледнееше пред това. И Дерек видя всяка капка и струя. Бях в шибания рай, разкрачена на тоалетната пред него. Той беше ужасно сладък и се опитваше да отговори на незначителния ми въпрос за колата, докато аз му показвах какво е нежна дама да пикае като кон, след като нарочно се е забавила с половин час.

Не вали, а се излива

След тази нощ уринирането на съпругата ми се превърна в едно от развлеченията в живота ни. Вечерите ни често бяха

съсредоточени около Бернадет, която пикаеше весело, докато аз я наблюдавах, седнал на плочките в банята. Тя мастурбираше лудо, като понякога дори не изчакваше струята й да отслабне. Аз също онанирах и обикновено се празнех, докато тя се изливаше с пълна сила. Понякога моята ръка галеше мокрите й слабини вместо нейната. Но каквито и да бяха подробностите, усещането за интимност бе неописуемо.

Винаги, когато гледах Бернадет, си мислех колко е красива. Напоследък същата мисъл бе придружена от въпроса: „Ще й се наложи ли да пишка скоро?“ Вероятно щях да се притесня от манията си, ако не бях убеден, че Бернадет я одобрява и дори окуражава. Скоро вече не се чудех кога ще са смъкнати бикините й. Тя започна да ме уведомява, когато усетеше течната тръпка в себе си.

Когато пиехме вино на вечеря, я гледах как отпиваше и изучавах лицето и позата й. Чудех се дали вече започва да изпитва нуждата. С всяка лека промяна в положението, с всяка глътка от виното или водата, очаквах неизбежното. А в нощите, когато си отваряше бира, едва се сдържах, докато си представях течните последици.

Представете си, че сте се озовали на брега на река Ниагара, а водопадът е бил спрян с някакво вълшебство. Представете си, че никога не сте знаели, че там въобще има водопад. А пък ако знаехте за него, щеше да ви липсва. От време на време изпитвах същото относно интимните части на жена ми. Бяха си красиви както винаги, но в определени моменти

копнеех да ги видя, когато от тях се изливаше урина.

Един ден, когато вечеряхме в ресторант в центъра с Тами и Крейг, осъзнах колко съм се пристрастил към уринирането на Бернадет. Наслаждавахме се на подбрана колекция вина с огромно количество вода с лимон към тях, а аз непрестанно се чудех кога Бернадет щеше да се извини и да стане от масата. Вниманието ми непрестанно се насочваше към езика на тялото й. Дали долавях напрежение, или преместване на тежестта? Аз самият скоро щях да потегля към тоалетната и се чудех дали приятното дразнене, което усещах зад ципа на панталона, съвпадаше с усещането в бикините на Бернадет. Докато размишлявах над собствения си пълен резервоар и очаквах прекрасното облекчение и дразнене, си представях, че и тя изпитва същото.

Дразнеше ме фактът, че нямаше да мога да я придружа в дамската тоалетна. Шокирано осъзнах, че се интересувам повече от образа на Бернадет, уринираща мощно в блестящата тоалетна на ресторанта, отколкото от великолепното вино, вкусната храна в петзвездното заведение и светския разговор. Зачудих се какво ли биха си помислили приятелите ни, ако знаеха, че съзнанието ми е фокусирано върху радостите, които жена ми изпитваше, когато сдържаше нуждата си, и върховното удоволствие, разпростиращо се по ерогенните й зони, когато се освобождаваше. Е, вероятно не биха изчакали дори идването на сметката.

Въпреки светските ми скрупули, мислите ме отнасяха все по-далеч от разговора в ресторанта. Забавлявах се с откачената идея колко секси би било въобще

да не посетим тоалетната и едновременно да намокрим гащите си. Никога преди не ми бе идвало наум да търся сексуално удоволствие чрез фантазията как пикая в дрехите си. Но седнал до елегантната маса в ресторанта, си представях какво вълшебство би било да наблюдавам как Бернадет се напикава тихо, докато и аз самият усещам топлота и мокрота в скута си. Собственото ми физическо блаженство щеше да подсили воайористичната тръпка от изучаването на лицето на Бернадет, докато тя уринира. Ах, да можех да държа ръката й над масата и да гледам как чертите й омекват, когато се предава на мокротата. Ах, да можех да надникна под масата и да видя как нежните й колена потръпват, а красивият й панталон потъмнява от влага. Макар да се надървях от тези мисли, бях достатъчно разумен, за да ги оставя настрани за употреба у дома, а не да ги споделя с приятелите си в ресторанта. Неохотно отблъснах фантазията назад, преди да се изпразня или напикая в панталона си. И тогава очите ми срещнаха тези на Бернадет. Сигурно бе забелязала замисленото ми лице, защото усмивката й загатваше за удоволствие и любопитство.

Най-после тя се надигна и потегли в посоката, накъдето отиваха дамите, изпили прекалено много вода и вино. Наблюдавах съблазнителното й дупе, докато се отдалечаваше. После, докато се преструвах на заинтересуван от обсъждането на местните джаз квартети, се зачудих колко силна щеше да е струята на Бернадет, колко дълго щеше да продължи и колко широка щеше да е усмивката й, докато се наслаждаваше на усещанията. Дали щеше да се опипва и да желае да съм до нея? Дали в съседната кабинка щеше да седи жена, която да чуе лекото изскимтяване, когато Бернадет свършеше?

Моят ред да напусна масата дойде скоро, след като Бернадет се върна с лъчезарен вид. Бях съвсем сам в мъжката тоалетна. За първи път в живота си, реших да се изпикая седнал. Затворих очи и си представих, че съм Бернадет. Чувствах се страхотно, но знаех, че трябваше да се приберем у дома и да се изчукаме, преди да откача напълно.

Когато пристигнахме в къщата, Бернадет ми показа ясно, че пикочният й мехур отдавна е забравил отиването до дамската тоалетна. Типично за нея, без никакви задръжки, тя ми демонстрира приятната смесица от нужда и възбуда, които изпитваше, докато се удържаше.

Бързайки зад полюляващия й се задник нагоре по стълбите, почувствах, че тузарската вечеря с приятелите ни бе само прелюдия.

Влязохме в спалнята и светнах лампата.

— Хайде — извика тя и ме задърпа към банята.

Спрях. Изглеждаше абсурдно, но знаех какво искам.

— Чакай — казах задъхано.

Тя се засмя весело.

— Дерек, ако изчакам още малко, ще си намокря панталона.

— Да — отвърнах обнадеждено.

Бернадет ококори очи.

— Е, освен ако не искаш… — примирих се.

Зачаках да видя дали щеше да се втурне към банята. Но тя остана на мястото си и блесналите й очи осветиха стаята.

— О, Дерек — изстена тя и се предаде на удоволствието.

Потръпна, когато започна да се облекчава. След миг стискаше здраво панталона си, празнувайки с дръзки милувки онова, което се случваше под него.

Беше мой ред да застина на място. Загледах как течността се просмуква в плата, потича надолу по краката й я образува локва на дървения под. Беше божествено преживяване.