Робинята

Якубовски Максим

— Кой би си помислил, че християнската иконография е толкова възбуждаща? — изръмжа, точно преди да се изпразни.

Във вторник се зарекох да съм по-добре подготвена. Разтворих учебниците на леглото, така че да няма шанс за игрички. Облякох най-вехтия си сив анцуг, прибрах тъмната си коса на опашка и си сложих очилата. Марко май не забеляза. Появи се с раница на гърба, за разлика от Матей. Но в раницата нямаше учебници, тетрадки или дори молив. Вместо това извади най-сексапилния комплект бельо, който някога

бях виждала. Етикетът ми показа, че бе отгатнал мярката ми отлично.

— Страхотно си падам по брюнетки в черно — каза той, като ми подаде дантеленото бельо. — Особено такива, които носят сладки интелектуални очилца като твоите.

— Защо да обличам това? — попитах. — Би трябвало да учим.

Той ми се усмихна дяволито.

— Така ли? Както учихте снощи?

Обля ме червенина. Марко беше готин с дългата си рижава коса и широката си усмивка. Той намери уредбата ми, докато свалях етикета и обличах бельото и след миг от колоните се понесе „Пинк Флойд“.

— Не искаш ли да опиташ с ученето? — попитах.

— Не можеш да ми преподадеш цял семестър за една нощ — меко отговори той.

— Имаме два урока — възразих. — Може да успеем да ти изкараме изпита.

Той поклати глава.

— Нямам мозък за тези дивотии. А и изглеждаш великолепно. Направо ми се иска да те изям.

Коя бях аз, че да споря с лъв? Той ме просна на бюрото, разтвори краката ми и облиза ръба на черните сатенени бикини.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Видях звезди, когато свърших, после той ме вдигна от бюрото/ завъртя ме и смъкна мокрите ми бикини. Изчука ме здраво, докато аз зяпах таблото над бюрото, образите на ангели със златисти ореоли и изготвения от Йоан график за учене. Определено четирите момчета се нуждаеха от чудо, за да изкарат изпита.

Но Марко не се нуждаеше от чудо, за да ме докара до оргазъм.

Срядата доведе Лука.

А Лука донесе марихуана.

— Реших, че картинките ще изглеждат по-добре, ако сме омаяни — каза той.

— Може би — съгласих се. — Но не мисля, че ще научиш нещо.

— Така ли? — възкликна той. — Не смятам, че това е вярно. Доколкото чух, ти си превъзходна учителка.

Изчервих се за пореден път, а това накара Лука да се усмихне, сякаш бе изкарал шестица по труден предмет. Загледах го как майсторски свива цигарата, запалва я и дръпва дълбоко, преди да ми я подаде. Когато поклатих глава отрицателно, той ме сграбчи за тила, придърпа ме към себе си и ме целуна, като в същото време издиша, така че дробовете ми се изпълниха с ароматния дим.

Оказа се прав. Картинките бяха по-хубави, когато бяхме замаяни. Разгледахме древните стенописи с избелели, но красиви цветове, после се спогледахме и се разсмяхме.

— Обикновено съм омаян в клас — каза Лука. — Затова никога не си водя бележки.

— Не си водиш

бележки, защото не ти пука за нищо друго освен за пънк-рок и футбол.

Той ме изгледа за момент, после се ухили.

— Звучи като заглавието на една от песните ни. Много си наблюдателна.

Свих рамене.

— А забелязвала ли си ме да те наблюдавам?

— Да.

— И да се чудя как изглеждаш под дрехите си.

Сърцето ми заби ускорено. Бях си обещала, че двама са лимита ми — Матей и Марко. В леглото ми нямаше място за трети. Но Лука беше настойчив. Загали ме нежно през джинсите, после разкопча дюкяна си. Уханието на марихуана ни обгръщаше, а това бързо доведе до ухание на секс.

Коя си мислех, че съм? Заменях ученето с удоволствие? Можех ли да поддържам подобен график? Честно казано, не мислех, че е възможно. Опитах се да планирам уроци, но в продължение на шест дни се озовавах в леглото с учениците си. Един след друг. Знаех, че ще се чувствам отговорна, ако момчетата се провалят на изпита. Но веднага след като единият си тръгваше, започвах да мечтая за следващия.

Неделята трябваше да е ден за почивка. Вместо това се подготвих за Йоан. Открих, че ми се искаше той да бе първи. Защото по никакъв начин нямаше да спя с него. Бях прекарала останалите момчета по два пъти. И те със сигурност бяха разказали на Йоан. А той бе мозъкът на групата. Нямаше и да ме погледне повторно, след като вече знаеше, че съм спала с приятелите му.

Така ли беше?

Йоан изглеждаше готов да учи. Хареса картите ми. Одобри записките ми, подредени по цветове. Хареса и начина, по който го гледах над очилата. Или поне така каза.

— Кои са тези четиримата? — попита той накрая.

Изчервих се и вероятно придобих ужасния вид на цвекло.

— Матей, Марко, Лука и Йоан — отговорих и се зачудих дали той би могъл да отгатне, че с тези имена бях кръстила него и приятелите му.

Прякори, от които не можех да се отърва, дори когато се чукахме.

— А за какво са бележките?

— Всеки от тях е представен по различен начин — отговорих, като се опитах да запазя спокойствие. — Мъжът, лъвът, волът и орелът.

— И кой съм аз? — попита той.

Осъзнах, че наистина бе най-умният от групата. Само той ме бе разкрил.

— Не можеш ли да отгатнеш?

Сините му очи заискриха.

— Вероятно мога, но предпочитам ти да ми кажеш.

— Не — поклатих глава. — Помисли. Матей, Марко, Лука и Йоан. Охраняват леглото, върху което лежа. Четири ъгъла на леглото ми. Четири ангела около главата ми…

На вратата се почука и усетих внезапна промяна в момчето до мен. Йоан бутна бележките си настрани, загаси лампата на бюрото, после бавно отиде до вратата и я отвори, за да пусне в стаята ми триото, което ме очакваше.