Робинята

Якубовски Максим

Даниел сложи ръце на пода и се подготви за предстоящото. Осъзнах, че бях уцелила нещо.

— Лошо момче — прошепнах в ухото му.

Надигнах се и отстъпих настрани. Върнах се до колоната, все още с камшика в ръка. Сърцето ми биеше лудо. Не можех да повярвам какво бях направила, а най-вече не можех да повярвам колко добре се чувствах. Даниел запълзя на колене към мен като питомна пантера. Остана в краката ми до края на представлението, като нежно търкаше глава в мен. Галех го по главата между снимките. Обзе ме пълно спокойствие. Все още бях възбудена, стресната

и объркана от реакцията си, но в същото време изпитвах чувство на честност и осъзнаване.

Това ми вдъхна сила. Цялото преживяване приличаше на истински секс: възбуда, климакс, превъзходство. Никога дори не си бях помисляла, че мога да се кефя на доминирането над мъж и да го бия на обществено място, но точно така стана. И съдейки по обожанието в краката ми, това бе двупосочно.

Изпълнението приключи, светлините угаснаха и внезапно всичко стана прекалено реално. Вече не исках да ме гледат вторачено. Нуждаех се от питие. Исках да премисля случилото се. Членовете на групата бяха с Даниел, който стоеше прав и си бъбреше с тях. Може би ако не бях аз, щеше да отиде при някоя друга. Но каквато и да бе причината, поради която ме бе избрал, тя промени живота ми. Грабнах си нещата и тръгнах към бара на долния етаж, където си поръчах двойно уиски и го изгълтах на екс. Краката ми бяха като желе, когато оставих чашата и се наканих да си тръгна. Даниел слизаше надолу по стълбите. Маската бе изчезнала.

Исках да се прибера у дома и да помисля, да се порадвам на странната еуфория, която ме бе обзела по-рано. Но ако си тръгнех сега, дали някога щях да го видя отново? Не бях сигурна колко далеч по тази пътека исках да стигна, затова отворих вратата и излязох навън. Беше валяло и улицата бе различна от преди, когато влязох в кръчмата. Аз също бях различна. Втурнах се нагоре по хълма към спирката. Чух отекващи стъпки зад мен. Знаех, че принадлежаха на Даниел. Спрях и се завъртях към него.

Той вдигна ръце в жест, че се предава.

— Не възнамерявах да те преследвам, но нещо ме накара да го направя.

Кимнах. Не се страхувах от него. Осъзнах, че се страхувах от себе си. От непознатата в мен, която бе изскочила на бял свят толкова бързо и неочаквано. Скритата ми съблазнителка, както щях да я определя по-късно.

— Беше много добра — прошепна той и погали нежно ръката ми.

— Защо дойде при мен?

— Разбрах, че искаш да си поиграеш. Така беше, нали?

Беше прав и това ми се стори изнервящо. Все още галеше ръката ми. Забелязах, че сега се чувствахме равни. Всъщност съблазнителните му милувки ме накараха да си помисля, че е загрижен за мен. Неувереността ми се завърна.

— Трябва да вървя.

— Недей. Не го отричай.

Даниел се усмихна с надежда, но долових съжаление в очите му. Мислеше, че наистина ще изчезна.

— Никога преди не съм правила това — признах.

Исках той да узнае това.

Даниел се вторачи в мен и след секунда пристъпи по-наблизо и ми се ухили дяволито. Обгърна ме с ръце и се почувствах в пълна безопасност, но също така и любопитна, и искаща повече. Непознат човек да има такъв ефект върху мен? Сигурно

защото бе разпознал половинката си в мен.

— Искаш ли да го направим отново? Някъде на по-усамотено място?

В главата ми запрепускаха образи и фантазии, които никога преди не бях имала. Те ме нападнаха с еротичния си потенциал и обещанието за удоволствие.

— Може би — промърморих.

Стояхме в мрака на влажния тунел, а по мокрите от дъжда улици около нас фучаха коли. Нямаше нужда да казваме повече. Когато Даниел наклони глава и притисна устни в моите, скритата ми съблазнителка прошепна: „Не се извръщай.“

Не го направих.

Не можех.

И ето ни сега, месеци по-късно. Радвам се, че не го отритнах онази нощ. Протягам ръка и го развързвам, преди да грабна камшика. Белегът от токчето ми на гърба му прилича на центъра на мишена. Използвам го, за да се съсредоточа, защото боят с камшика ме замайва толкова силно, че се нуждая от котва. Когато приключвам, а Даниел трепери от желание, заставам пред него.

Челото му е облегнато на слабините ми.

— Благодаря ти, господарко.

Усещам дъха му върху кожата си. Искам да ме изпълни физически, както ме изпълва емоционално и духовно.

— Легни — нареждам му.

Той се просва по гръб и разкопчава дюкяна си. Знае какво искам. Членът му изскача нагоре, дълъг и твърд. Яхвам го и го поемам в себе си. Плътта ми го поглъща жадно, а токчетата ми се забиват в хълбоците му. Поглеждам го в очите. Знам, че онова, което Даниел видя в мен, можеше никога да не бъде открито от някой друг, и това ме кара да го дращя от страст, докато яздя члена му. Той първи я разпозна в мен. Каза ми, че може да ми покаже истинската ми същност.

Любя го грубо и свирепо. Използвам го и поглъщам всичко, което ми дава, докато тялото му се сгърчва под мен. Даниел се изпразва в мен, а после и аз свършвам диво, радвайки се на силата си и облекчението. Скритата съблазнителка царува.

МАТЕЙ, МАРКО, ЛУКА И ЙОАН

АЛИСЪН ТЕИЛЪР

Не възнамерявах да ги изчукам всичките.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

По принцип не съм такова момиче.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Всъщност аз съм изключително моногамна… или поне бях такава в миналото.

Един да наблюдава и един да се моли,

И двама да отнесат душата ми.

Но никога преди не съм помагала с уроците на четири момчета. Никога не съм откривала, че ме привличат четирима мъже едновременно. Оправданието ми е, че просто не можех да се сдържа. Всеки от тях е уникален и изпълнен с желание. А след като приех единия в леглото си, открих, че ми бе невъзможно да отхвърля следващия.

Разбира се, другите хора виждаха положението в различна светлина.

— Защо, по дяволите, учиш този предмет? — попита майка ми строго, когато научи разписанието ми.