Преследвана

Каст Кристин

— Какво? — сопнах се аз. — Уморих се да пазя равновесие, за да не се пльосна по задник.

— Ти наистина си голяма работа — усмихна се той със своята пленителна усмивка на лошо момче и преди да мога да реагирам, ме притисна до себе си и ме целуна. Целувката му нямаше нищо общо с натрапчивата опипваща целувка на Ерик, с която се опитваше да сложи знак за собственост върху мен. Целувката на Старк беше като нежен въпросителен знак, на който отговорих с удивителен.

Знам, че трябваше да му се ядосам. Да го изблъскам, вместо да отвърна (с ентусиазъм) на целувката му.

Ще ми се да кажа, че стана така, защото напоследък бях натрупала адски много стрес и страх и имах нужда да избягам за малко от всичко и че ръцете му се оказаха най-лесният изход от ситуацията. Това трябваше да прозвучи като извинение и доказателство, че не съм отговорна, дето се натисках с него до вратата на конюшните.

Истината не е толкова оневиняваща, но пък е истина, а тя е, че не го целунах, защото бях под стрес, защото се страхувах или нещо подобно, а просто защото исках да го целуна. Харесвах го. Много, много го харесвах. Нямах представа какво щях да правя после с него, нито къде в живота ми щеше да пасне и дали изобщо щеше да пасне на живота ми, при положение, че никога не бих признала публично чувствата си към него. Знаех каква вълна на възмущение щеше да предизвика това у приятелите ми. И без да споменавам за онези милион и едно момичета, които…

Мисълта за онези милион и едно момичета, които Старк хапеше и правеше с тях какво ли не, ми подейства като чаша студена вода и аз отдръпнах устни от неговите. Избутах го от прага на вратата и забързах към обора, огледах се виновно и въздъхнах облекчено, когато се убедих, че сме сами и никой не ни е видял.

Към главното помещение за конете имаше малка странична стаичка за юздите и хамутите. Там стояха лъковете, стрелите и другото оборудване за тренировките. Влязох вътре, със Старк по петите си, затворих вратата и отстъпих две крачки от него. Той ми се усмихна с онази усмивка и тръгна към мен, но аз го спрях с ръка.

— Не. Ти стой там, а аз ще стоя тук. Трябва да поговорим, но това няма как да се случи, ако си близо до мен — казах бързо.

— Защото не можеш да ми устоиш, нали?

— Ох, моля те! Нямам никакви проблеми с това. Аз не съм като онези зомбирани момичета…

— Зомбирани?

— Нали знаеш, като онези от хорър филмите. Ето на какво ми приличат момичетата, които хапеш и объркваш психиката им така, че всички да припяват в един глас: «Ох, този Старк е страхооотен! Боже мой, боже мой, боже мой!» Не, честно, много е изнервящо. И между другото, ако някога опиташ да ми набуташ тоя боклук в главата, обещавам ти, че ще призова и петте стихии да ти размажат физиономията. Може да си сигурен.

— Не бих постъпил така с теб, но това не значи, че нямам желание да те вкуся. Дори напротив — и заедно с изкусителните думи, той пристъпи крачка към мен.

— Не, казах! Стой там!

— Добре! Добре! Правиш от мухата слон?

— Не правя от мухата слон — присвих очи. — Но ако още не си забелязал, нека ти кажа, че целият свят около нас се разпада. «Домът на нощта» е под контрола на нещо, което не мога да нарека по друг начин, освен с името «демон», а Неферет се е превърнала в същество по-лошо и от демон. Аз и

приятелите ми сме в опасност. Аз нямам представа как да направя това, което трябва да направя, за да оправя тази каша и, като връх на всичко това, си падам по момче, което е било с цял куп момичета от училището и е използвало психически контрол над тях.

— Ти си падаш по мен?

— Да. Страхотно, нали? При положение, че вече имам едно вампирско гадже и едно човешко, с което съм Обвързана. Както би казала баба, списъкът ми за танците е отдавна запълнен.

— Аз мога да се погрижа за вампирското ти гадже — каза Старк и ръката му автоматично потърси лъка на гърба.

— Не, по дяволите! Не ти позволявам да се погрижиш за него! — извиках ядосано. — Набий си в тъпата глава: този лък няма да реши проблемите ти. Той е последният отговор и никога, никога не бива да го използваш срещу друг — вампир или човек. Не го забравяй.

— Ти знаеш какво се случи с мен. Няма да се извинявам за това. То се превърна в моя втора природа.

— Втора природа? Кое броиш ти за втора природа? Грубото си отношение или женкарството?

— Говоря за това, което съм тук — той удари юмрук в гърдите си. — Аз съм такъв, какъвто съм, и толкова.

— Добре, сега ме слушай и разбери веднъж завинаги, защото няма да повтарям. Ние всички имаме в себе си лоши черти и всички решаваме сами дали да им се подчиним, или да се борим с тях.

— Това не е същото като…

— Млъквай и слушай! — избухнах аз. — За никой от нас не е същото. За някои хора единственото, с което трябва да се справят, е дали да си поспят още малко и да пропуснат първия час, или да си вдигнат задника и да отидат на училище. За други нещата са по-сложни, например дали да влязат в клиника и да се изчистят от дрогата, или да се предадат напълно. За теб нещата са още по-трудни — дали да се бориш за твоята човечност, или да се оставиш на мрака и да станеш чудовище. Но аз ти казвам, че все още имаш избор. Решението е твое.

Останахме загледани един в друг. Чудех се какво още да кажа. Не можех да направя избор вместо него и изведнъж разбрах, че няма да мога да се промъквам като крадец, за да се виждам с него. Ако не искаше да бъде момчето, с което щях да се гордея да ме видят, милите думи насаме нямаха никаква стойност за мен и той трябваше да го знае.

Гневът ме напусна и аз заговорих спокойно и тихо. Тъгата в гласа ми отекна в тишината на малката стая:

— Това, което се случи миналата нощ, няма да се повтори. Не и по този начин.

— Как така? Нали току-що ми призна, че си падаш по мен?

— Старк, това, което се опитвам да ти кажа, е, че няма да бъда с теб, ако трябва да крия връзката ни.

— Заради вампирското ти гадже ли?

— Заради теб. Ерик е важен за мен и последното нещо, което бих искала, е да нараня чувствата му, но ми се струва глупаво да остана с него, докато си мечтая да съм с теб или с друг, включително и с човешкото момче, с което съм Обвързана. Така че трябва да знаеш — Ерик не може да ме спре, ако искам да бъда с теб.