Преследвана
Шрифт:
— Казах ти самата истина — каза Неферет. — Тя контролира елементите.
— Тогава ще можем да я използваме. Защо да не я включим в новата си визия за бъдещето? Ако я накараме да положи клетва, това ще повлияе на всеки от членовете на Съвета, които все още не са готови да ни се подчинят.
Нова визия за бъдещето? Влияние в съвета? Като във Висшия Съвет на вампирите? Боже мили!
Отговорът на Неферет беше рязък и убедителен.
— Тя не ни трябва, любов моя. Ще успеем и без нея. Зоуи никога няма да използва силата си в наша полза. Тя е изцяло предана на богинята.
— Това може да се промени — думите се топяха в устата му като шоколад. И въпреки
— Но Зоуи е много по-млада и не толкова умна като мен, за да отвори очи за другите, далеч по-богати и интригуващи, възможности — гласовете им звучаха от едно и също място и аз се досетих, че тя е в прегръдките му. — Тя е наш враг и ще си остане такава. Сигурна съм, че денят, когато ще се наложи ти или аз да я убием, не е много далеч.
Калона се засмя:
— Каква сладка малка кръвопийца си ми ти! Ако се окаже, че младата Жрица не ни върши работа, тогава естествено ще я премахнем. Но първо ще се опитам да разкъсам връзката й с Никс.
— Не. Искам да стоиш далеч от нея — извика Неферет.
— Скъпа моя, време е да запомниш кой е господарят тук. Запомни, няма да позволя повече да ме командват и да ме вкарват в капан. Аз не съм като твоята импотентна богиня — копринената секси мекота изчезна изведнъж от гласа му и на нейно място се появи вледеняваща кръвта нотка. — Аз давам, но ако не съм доволен, ще си взема обратно всичките дарове.
— Не се ядосвай — предаде се моментално Неферет. — Просто не мога да понеса мисълта, че ще те деля с друга.
— Тогава не ме ядосвай — извика той, но гневът му вече се стопяваше.
— Излез с мен от тази стая и обещавам да не те ядосвам — каза закачливо Неферет. Чух отвратително мляскане, явно се целуваха. Едва се сдържах да не повърна, докато слушах задъханите стонове на Неферет.
След цяла серия подобни гадни звуци Калона най-после каза:
— Отиди в спалнята и се приготви за мен. Ще дойда след малко.
Вече чувах писъка на Неферет, нещо от рода на: «Не, ще отидем двамата!», но тя ме изненада тотално, като каза:
— Побързай, мой черни ангеле! — и всичко това със зноен, изкусителен глас.
След това чух шумолене на рокля, отваряне и затваряне на врата. Тя го манипулираше. Запитах се дали Калона го разбира. Един безсмъртен трябваше да има поне малко мозък в главата си и да не се хваща на психологическите игрички на вампирка, пък била тя и Висша жрица (добре, де, игрите определено бяха и физически). Тогава си спомних призрачния образ на Неферет, който съзрях на онова дърво пред депото. Как го бе направила? Може би преминаването към Тъмната страна й бе дало нови сили, може би тя не беше просто паднал вампир, бивша Висша жрица, а нещо друго. Всъщност никой не знае какво означаваше да си кралица Тси Сгили. Тази нова мисъл ме ужаси.
Странно шумолене около леглото прекъсна трескавите ми мисли. Лежах неподвижно. Исках да задържа дъх, но знаех, че трябва да продължа да дишам дълбоко и равномерно. Кълна се, че усетих как погледът на Калона ме прободе и благодарих на богинята, че чаршафът покрива голото ми тяло. Чух злокобен шум от криле и си представих как ги разперва величествено над мен. Може би се готвеше да ме вземе в прегръдките си и да ги обвие около мен, както в съня ми.
И тогава се издадох. Колкото и силен да беше вътрешният ми инстинкт,
Реагирах светкавично и по инстинкт. Случиха се няколко неща едновременно. Аз вдигнах чаршафа до брадичката си, нададох невероятен писък и се дръпнах с такава сила назад, че главата ми се удари в таблата на леглото. В същия момент отвратителният гарван изграчи, разпери криле, сякаш искаше да връхлети върху мен и… вратата се отвори. Дарий се втурна в стаята, хвърли поглед към зловещото същество и с едно убийствено грациозно движение бръкна във вътрешния джоб на коженото си сако за скрития там нож, освободи острието и го метна към него. Острието се заби дълбоко в гърдите му. Рефаим изпищя и се олюля назад, стиснал здраво украсената с перли дръжка на ножа.
— Ти дръзна да нападнеш моя син! — изгърмя гласът на Калона. С две крачки той се намери до Дарий. Силен като истински бог, го хвана за гърлото и го повдигна във въздуха. Беше толкова висок и ръцете му толкова дълги и силни, че можеше да запрати Дарий в тавана и да го размаже като нищо. Задържа ги високо над себе си и краката на Дарий започнаха безпомощно да се мятат насам-натам, докато юмруците му налагаха безсмислено мускулестите ръце на Калона.
— Спри! Не го наранявай! — завличайки чаршафите със себе си, станах от леглото и се затътрих към тях. Едва сега осъзнах, че съм прекалено слаба. Калона бе разтворил черните си криле и трябваше да се провра под едното, за да стигна до Дарий. Нямах представа защо скочих от леглото и какво исках да направя. Дори да бях здрава и в добра форма, пак не можех да се сравнявам с това безсмъртно същество, да не говорим сега, в това състояние, и въпреки че закрещях с всички сили и започнах да го налагам с юмруци, не бих казала, че му създавах повече неприятности от досаден комар. Но тогава се случи нещо. Погледнах нагоре към кехлибарените очи на Калона, видях оголените му в усмивка кучешки зъби и осъзнах, че докато задушаваше бавно живота у Дарий, той се забавляваше. Всичко това му харесваше.
Калона разкри истинската си същност и аз разбрах, че той не е неразбраният герой, който, огрян от истинската любов, неочаквано ще покаже на света добрата си страна. Нямаше значение дали винаги е бил такъв, или е станал зъл впоследствие. Важното бе, че сега беше зъл. Магията, която сковаваше волята ми, се разби като стъкло и се замолих с цялото си сърце то да се счупи така, че парченцата да не могат никога да се съберат.
Напълних дробовете си с въздух, вдигнах ръцете си с дланите нагоре, без да ме е грижа за чаршафа, който се смъкна надолу и ме остави чисто гола пред него, и извиках със сетни сили:
— Вятър и Огън, елате при мен, имам нужда от вас!
Моментално усетих присъствието на двата елемента и видях в съзнанието си Деймиън и Шоуни. Стояха със затворени очи, обединили сили в помощ на природните стихии. Точно това ми трябваше — малка помощ от приятели. Присвих очи и вложих цялата си енергия в последната команда.
— Накарайте крилатия звяр да пусне Дарий!
Спомних си как Вятърът и Огънят ме извадиха от затруднението с тези скапани гарвани-демони и прострях ръце към Калона, за да насоча елементите към него. След като успяха да ме спасят от синовете, би трябвало да нямат проблем и с бащата.