Мрежата

Кланси Том

После си пое дълбоко дъх и натисна звънеца. Вчерашният ден беше преминал чудесно — Бела се беше представила доста добре. Във всяко отношение. А най-важното — беше го докоснала два-три пъти съвсем случайно, но лицето му още пламтеше само при спомена за този допир.

Бела отвори вратата. Този път беше облечена с анцуг, а косата й беше вдигната нагоре. Миришеше на свежо и чисто.

— Здрасти, Тай! Тъкмо излизам от банята. Съжалявам, че съм в такъв вид…

— Какво му е на вида ти? Чудесен е. —

Стори му се, че гласът му прозвуча някак напрегнато.

Самата мисъл — Бела, излизаща от ваната — го караше да настръхва. Стегни се, момче, какво ти става? Само не си гълтай езика…

— Заповядай, влез.

Седнаха зад компютъра, допрели колене, и веднага се хванаха за работа.

— Днес ще използваме моята виртуална програма. Искаш ли да се повозим на мотор?

— Иска ли питане?!

— Добре тогава. Ето как функционира програмата.

Неделя, 03.10.2010, 21:45

Грозни

Плеханов включи виртуалната програма и изведнъж се сети, че още не беше унищожил синия корвет от предишния сценарий. Автомобилът беше паркиран в една отбивка. Поклати глава — това беше пропуск. Помисли малко и реши да го използва за последно — отиваше по работа в Швейцария и не искаше да губи време. Но при завръщането си щеше да се отърве от него. Това щеше да бъде първата му работа.

Неделя, 03.10.2010, 13:50

Вашингтон

Пришпорил своя „Харли Дейвидсън“ по шосето, което прекосяваше Швейцарските Алпи, Тайрън подхвърли през рамо, като се опитваше да надвика воя на вятъра.

— Разбираш ли сега как функционира програмата?

— Моят компютър преобразува техните сценарии в съответстващи визуални представи. Например оня камион в друг вид сценарий би бил кораб или някакъв шлеп…

— Конкретният образ е само условен.

— Но как по-точно става така? — извика на свой ред Бела.

Тайрън хвърли поглед назад.

Насрещният вятър разпиляваше косите на Бела като златист плащ — прекрасна гледка.

— Много лесно! Ако сценариите ни са съвсем различни, моята програма просто ги наслагва върху неговата, като някои основни характеристики остават същите, а всичко останало се трансформира. Ако програмите ни са сходни, моята чисто и просто приема неговия конкретен образ. Винаги можеш да избереш една или друга програма, а конкретните образи, например този камион, се явяват носители на определена информация — в този случай доста голяма по обем, затова се и движи толкова бавно.

— Мисля, че започвам да

схващам.

Тайрън увеличи скоростта и моторът профуча покрай тромаво движещия се камион само секунди преди в другото платно да се зададе един автомобил.

— Уау! — затаи дъх Бела.

— Само се дръж здраво — засмя се Тайрън.

— Значи използваш готов сценарий?

— В този случай, да. Но съм направил някои промени…

— Нима си могъл?

— Разбира се. Мога дори да създам своя собствена програма, от начало до край, но предпочитам да си избера някоя готова и да си я дооформя по мой вкус.

— Колко интересно… Ще ми покажеш ли как става всичко това?

— С удоволствие. Не е толкова сложно.

— Страхотно!

В този миг Тайрън си спомни разговора с баща си. „Предложи им нещо, което противникът ти не може…“

Ако условно приемем Менгемето за „противник“, баща му беше напълно прав. В едно отношение Ле Мот не можеше да се мери с него и Тайрън щеше да се възползва от това. А Бела беше в състояние да оцени предимството му и ако е рекъл Господ, може би беше на път да я спечели!

Спряха на светофара на едно кръстовище. Вляво от тях се падаше Кибердържавата. Дали пък да не се поразходеха из нея? Тайрън я беше посещавал два-три пъти и всичко му се беше сторило много интересно, при положение, че само ако се включиш, имаш достъп до най-забележителните неща… Според него си струваше, но баща му, като човек от старото поколение, беше на съвсем друго мнение: „Да станеш гражданин на някаква си измислена компютърна държава… врели-некипели!“.

Потънал в мислите си, Тайрън за малко да не обърне внимание на синия корвет, който профуча.

Но някъде в периферията на съзнанието му светна червената сигнална лампичка: „Тревога! Син корвет… Син корвет…“.

Имаше нещо, но какво… Тайрън трескаво се мъчеше да си припомни.

Ами да! Съобщението на Джей Гридли по имейла: „Момчета, отваряйте си очите на четири за костюмиран тип в син корвет“.

Не беше успял да види шофьора, а и пред него чакаха още три автомобила. Може би беше някакво съвпадение… Ами ако не беше? Не трябваше ли да провери, за да е сигурен? И какво точно щеше да обясни на Бела?

Самата истина, как какво!

Да не би случайно Менгемето да оказваше съдействие на някой федерален агент?

Тайрън даде газ и се промуши покрай спрелите автомобили. Чуха се няколко възмутени клаксона.

— Ей! Имаме ли право?

— Не съвсем — уклончиво отвърна Тайрън, — но ни се налага.

Завиха в посоката, в която бе завил корветът.

— Ето! Виждаш ли оня син автомобил?

— Аха…

— Трябва да го проследим. Искам да се уверя в нещо. Помагам на… един приятел от Мрежата — изплю камъчето Тайрън.