Измамата
Шрифт:
Дръпна дълбоко, след което бавно издиша дима.
— Окей, Манге, разбирам какво имаш предвид, но честно казано, ме боли фарът с какво се занимава PayTag. Всичко, което искам, е да стисна Водача, Анна Аргос и Блек за топките. А тук, за щастие, интересите ни изглежда се припокриват. С други думи, имаме общ враг…
Той направи нова дръпка, след което изгаси старателно цигарата в стара спукана чинийка за кафе, която стоеше на кухненския плот.
— Ето какво, Манге: ако искаш помощта ми, искам услуга
Манге вдигна поглед от екрана на компютъра.
— К-какво, защо?
— Предпочитам да не ти казвам точно сега. Ти ме помоли да ти се доверя, това е същото… Но можем да се престорим и да го наречем цената за участието ми във всичко това…
Той махна с ръка към пожълтелия таван.
Манге го изгледа продължително, изглежда размишлявайки.
— Окей, в крайна сметка е справедливо… — измърмори той.
Затрака по клавиатурата, после извади хартия и химикалка и записа някакъв номер на листчето.
— Ето, той е онлайн, така че можем да му звъннеш веднага. Има няколко телефона с предплатени карти в чекмеджето ей там. Когато приключиш, счупи симкартата и изхвърли парчетата в гората, окей?
— Разбира се, няма проблем…
Манге му хвърли нов продължителен поглед.
— Разбираш с какво се захващаш, нали, HP? Това не е игра, ако нещо се обърка…
— Да, не се притеснявай, положението е под контрол. Не се изпречвам срещу Водача за пръв път…
— Нее, това се подразбира. Но това е първият път, когато правиш нещо, което не влиза в плановете на Играта…
— Хубаво, че не съм сам — засмя се HP. — Ако нещата отидат по дяволите, всички сме еднакво преебани!
25. Quests
— Ето.
Той и подаде ключа за оръжейното и шкафче.
— Значката и картата ти за достъп също са вътре, нали?
Тя кимна.
— Добре тогава, вземи си нещата и после право към стрелбището. Трябва да минеш изпита по стрелба, преди да те пуснем отново на служба. Човек бързо губи форма, ако не тренира…
— Няма да има проблеми, Луде.
— Е, чудесно.
— Има ли още нещо?
Той кимна.
— Преди да тръгнеш, Нормен, трябва да те попитам. Как, по дяволите, убеди Стигсон да се съгласи с назначаването ти?
— Ами може да се каже, че ми помогна един общ приятел.
Тя се усмихна и той я изгледа продължително.
— Мислиш ли, че би могла да дадеш малко по-конкретен отговор на шефа си?
Тя въздъхна дълбоко.
— Още не, Луде. Може би по-натам…
— Окей…
Той продължи да я гледа изпитателно.
— Знаеш какво правиш, нали, Бека? — каза после тихо.
— Не се притеснявай, Луде, искаше да се върна и ето ме тук. Засега се задоволи
Мишената се показа, когато и оставаха десет метра и много преди съзнателната част от мозъка и да го регистрира, тя вече беше започнала движението. Отмятане на сакото, двете ръце към кобура.
Оръжието нагоре, лявата ръка около затвора. После движението напред и нагоре, което поставяше патрона на място. Опорната ръка, подпираща дръжката. Мерникът, мушката, мишената.
Два бързи изстрела.
Мишената се прибра.
Отпусна ударника с палец. Продължи да се движи напред. Появи се нова мишена, този път далеч вдясно. Тя стреля два пъти и дори не се замисли за резултата. Бързо отпусна ударника и продължи. Две мишени тръгнаха да се показват едновременно и тя надупчи първата още преди да е спряла.
После оръжието и изщрака.
Тя удари дъното на пълнителя с ръка, после издърпа затвора, с което запрати отказалия патрон на пода. Три бързи изстрела.
Мишените се скриха.
— Край, прекрати огъня, изпразни оръжието! — извика инструкторът.
— Изпразни оръжието! — повтори тя.
Извади пълнителя, дръпна затвора и извади патрона, който вече лежеше в камерата. После върна затвора обратно, прибра оръжието в кобура и свали слуховите протектори. Всички мишени се вдигнаха със силно съскане, но тя не погледна резултата. Инструкторът мина покрай нея, обиколи набързо мишените и се върна обратно. Тя го чу да подсвирва.
— Брей, Нормен, мина доста добре, какво ще кажеш?
— Йеп — каза тя.
— Всъщност не ти засичах времето, но ако го бях направил, предполагам, че щеше да е близо до досегашния рекорд. Ще звънна на Луде на мига и ще му съобщя, че стрелбата ти е… одобрена. Ще отбележиш ли сама попаденията, моля те…
Той и подаде ролка малки черни лепящи се листчета.
— Разбира се.
Той и обърна гръб и тръгна към вратата.
Тя откъсна четири листчета, не по-големи от пощенски марки, и остави ролката настрана.
Напът към мишените вдигна малкия зелен учебен патрон, който инструкторът беше вкарал в пълнителя и и който беше предизвикал прекъсването на стрелбата.
Всички двойни изстрели бяха в средата на смъртоносната зона. Дупките в три от мишените бяха толкова близо една до друга, че се засичаха, а останалите две дупки имаха само милиметър хартия помежду си.
— Добре, значи ми звънни. Благодаря за помощта предварително…
Той прекъсна разговора, отвори капака на телефона и измъкна симкартата.
Тъкмо когато я счупи през средата, Хаселквист се зададе иззад ъгъла.
— Ъъ, здрасти, HP. Слушай, искам само да изясня нещо…