Измамата
Шрифт:
Тя се обърна към Джеф.
— Ъъ, ами тунелът си е подводен. Пише го на чертежа…
— Да, виждам, но погледни височинните маркери тук… — тя посочи в единия край на чертежите — … във всеки случай таванът на тунела се намира над морската повърхност през целия път. Или разчитам нещо грешно?
— Не, правилно го разчиташ, Нора. Самият вход към морето е под повърхността, но така или иначе половината тунел е отгоре. Това означава, че ще можем да плуваме, вместо да се гмуркаме.
— Гумена лодка — промърмори Джеф. — Можем да вземем гумена лодка, да се гмурнем през отвора
— Добре — каза Нора. — Това звучи значително по-изпълнимо. Имаш ли нещо да добавиш, HP?
Той поклати бавно глава.
— Окей, значи така се разбираме, ще те вземем оттук другиден сутринта…
— Добре, добре.
Наложи се HP почти да изпъди Хаселквист от апартамента. Другите двама си бяха тръгнали с две минути интервал. Джеф почти не беше гъкнал, след като той се беше оплакал от идиотския му план. Но това всъщност беше за доброто на всички. С изключение на него самия, групата беше сбирщина от весели аматьори. За да имат и най-малкия шанс за успех, планът трябваше да е възможно най-прост.
HP не можеше да не се възхити от Нора не само защото прояви добрия вкус да се съгласи с него. Нужно беше да погледне чертежа само за няколко секунди, за да открие нещо, което другите двама палячовци изобщо не бяха забелязали. Малко странно, че тя и Джеф не бяха обсъдили въпроса преди срещата, но вероятно не бяха имали време.
Това да обърне собствените му протести в задача също беше адски умно. По този начин не настъпваше Джеф твърде много по мазолите, поне не за момента. Но щеше да зазвучи друга песен веднага щом тя видеше алтернативния план, който той сам вече беше започнал да оформя. Всичко необходимо бяха една или две малки екскурзии и посещение в мазето на Фенстер. Имаше два дни, трябваше да са достатъчни.
Той заключи прилежно вратата и сложи веригата.
Внезапен шум от вътрешността на апартамента го стресна. Два тона като сигнал за съобщение. Той отиде в кухнята. Смартфонът на Нора още стоеше на перваза. На екрана мигаше малка иконка за входящи съобщения.
Той вдигна телефона и го задържа в ръка няколко секунди, докато обмисляше какво да прави. Нора очевидно го беше забравила, което предполагаемо означаваше, че щеше да се върне до няколко минути. По някаква причина тази мисъл му допадна донякъде. Но от друга страна, винаги съществуваше рискът тя да се появи заедно с гаджето Джеф. Ако двамата наистина бяха заедно…
Имаше лесен начин това да се разбере. Той прокара пръст по дисплея и отвори кутията. Съобщението беше кратко, само няколко думи.
Трябва да внимаваш!! /Е.П.
Е.П, — кой, по дяволите, беше това? Не знаеше каква е фамилията на Джеф, но така или иначе първото му име не съвпадаше с някой от инициалите. Но те може би използваха други имена, когато си пращаха любовни съобщения…
Телефонът изпиука отново и за миг той за малко да го изтърве:
Там ли си?
Той помисли
Тук съм, написа той след това и натисна изпрати.
Отговорът дойде почти моментално:
Започвам да си мисля, че някой от тях играе двойна игра…
Той сам забеляза, че е затаил дъх, и се принуди да остави телефона настрана. Това не беше окей. Защо, по дяволите, беше отговорил… Но съобщението го заинтригува.
Подателят трябваше да има предвид тяхната малка група, едва ли имаше друг възможен вариант. Тогава кого имаше предвид? Хаселквист, Манге, него самия…
Още едно съобщение се появи в кутията на Нора:
Обещай ми, че ще внимаваш. От вас зависи много, сигурно го разбираш!
По дяволите, какво да прави сега? Ако не отговореше, Е.П., който и да беше, щеше да заподозре нещо.
Поколеба се още няколко секунди, преди да напише:
Обещавам!
Отговорът не закъсня.
Добре!
Той си отдъхна. Чу от разстояние как външната врата се затваря. Вероятно беше Нора, която се качваше нагоре. Меню бутона, после изтрий разговора. Перфектно!
Беше стигнал почти до антрето, когато телефонът изпиука отново. В същия миг се звънна на вратата.
Най-добре да не проверява, просто да отвори вратата и да подаде телефона на Нора, сякаш нищо не се беше случило.
Прави се на ударен, раздавай го cool.
Но от друга страна, нямаше да навреди да прочете съобщението…
Съжали веднага щом видя текста.
Успех, HP!
Изведнъж сърцето му заби толкова силно, че сякаш се удряше в ребрата.
Каквопошибани…
Кой си ти? — написа той, без дори да успее да се замисли.
Звънецът прозвуча отново, последван от внимателно почукване.
— Аз съм, отвори — чу той Нора да казва.
Кой си ти!!??? — написа отново с толкова настойчиви движения, че палецът му побеля.
Но не получи отговор.
21. Time Bubbles
— Ало, Ребека е…
— Добро утро, Ребека, чичо Таге се обажда.
— Да, здрасти… — тя опита да прикрие разочарованието си.
— Очаквах съобщението ти вчера, но ти така и не се свърза с мен. Всичко както трябва ли мина в банката?