Фюри

Донър Лорън

— Добре ли сте? Дадох ви обезболяващи. Искате ли малко вода.

— Какво стана — намръщи се Ели.

— Не си ли спомняте? — попита Триша.

Да си спомням какво? Последното нещо, което помня, е… Бавно споменът се завърна. Ели се опита да стане. Притеснена, огледа помещението за Фюри. По някакъв начин се бе озовала в тази малка стая, но той не беше тук.

— Къде е Фюри?

— Затвориха го.

— Защо?

Триша седна в края на леглото.

— Някой информирал Джъстис, че новият директор е посетил

дома ви — пое си дълбоко дъх. — Джъстис отишъл да ви види и да попита за какво е идвал Том Куиш. Почукал на вратата, но никой не му отворил. След като чул да крещите и рева на Фюри, нахлули заедно с охраната в къщата. Влезли в кухнята и видели Фюри да ви насилва. Вярват, че той ви е завързал, за да не може да се борите с него.

— Да ме насилва? — отвори уста Ели. Бе толкова шокирана, че й отне няколко секунди, преди да реагира. — Ние правихме секс!

Триша прехапа устни.

— Ударили сте силно главата си в ръба на плота, на който сте била завързана. Имате няколко шева на челото — замълча, — ако желаете да говорите с някого, мога да извикам психолог-консултат. Ще дойде тук до час. Раната на главата ви ще се оправи. Имате леко сътресение, но физически сте добре. Емоционалното ви състояние… — Триша посегна и взе ръката на Ели. — Тук съм заради вас. Мисля, че трябва да споделите с мен. Никой няма да узнае. Джъстис Норт чака в съседната стая, за да разговаря с вас, когато сте готова. Той обеща, че ще накажат Фюри сурово за това, което ви е причинил. Но ако искате да извикате външна полиция, ще го стори. Всичко зависи от вас.

Ели дръпна рязко ръката си от нейната.

— Джъстис! — изкрещя името му тя.

След секунда вратата на спалнята се отвори. Джъстис изглеждаше ужасно. Ризата му бе разкъсана, устата разцепена, а над окото му се виждаше синина. Влезе в стаята и замръзна.

— Пусни го, веднага! — гласът на Ели трепереше от гняв и ужас. — Той не ме е наранил. Ти го направи. Освободи Фюри веднага, по дяволите! — започна да крещи, но не я интересуваше. — Какво, по дяволите, ви става на всички? Фюри не ме е насилил!

Шок се изписа по лицето на Джъстис. Отвори уста, но не успя да каже нищо.

Ели сграбчи одеялото, което я покриваше, и го отметна настрани, като благодари мислено на Господ, че не е гола. Не беше съвсем сигурна в това, докато не свали крака от леглото. Някой я бе облякъл в голяма розова пижама. Стъпи на пода. Главата й пулсираше толкова силно, че почти съжали, че трябваше да стане от леглото.

— Не се опитвай да ставаш — настоя лекарката и сграбчи Ели. — Замаяна си. Трябва да лежиш.

Ели я отблъсна и се обърна ядосана към Джъстис. Успя да направи крачка към него, преди коленете и да се подкосят. Триша я хвана, но и двете щяха да се свлекат на пода, ако Джъстис не бе скочил и обвил ръце около тях. Огромната му сила бе явна, когато се извъртя и нежно ги насочи да паднат върху леглото. Ели се просна на мекия матрак, а лекарката до нея. Младата жена се вгледа в Джъстис, докато се опитваше да спре сълзите.

— Той не ме е наранил. Как можа да си го помислиш?

Мъжът

се поколеба.

— Ти бе завързана и крещеше. Той е причината да си ранена.

Сълзи започнаха да се стичат по бузите й.

— Правихме секс, всичко бе чудесно до момента, в който ти го нападна и го откъсна от мен, кучи син такъв. Забавлявахме се, смеехме се, а после… — Гласът й секна, очите й го гледаха напрегнато. — Ти ме нарани, а не той. Ти! Всичко щеше да е наред, ако не бе нахлул и не бе атакувал Фюри. Аз нямаше да си ударя главата в плота.

Джъстис отстъпи назад и пребледня.

— Когато доближихме вратата, те чух да крещиш. А когато влязохме вътре, ти беше завързана.

Младата жена погледна към лекарката.

— Техните жени не вдигат ли шум по време на секс?

Триша сви рамене.

— Не знам. Вярно е, че някои хора крещят, когато правят секс.

— Той те бе завързал — тихо й напомни Джъстис. — Това е насилие.

— Не е. Да не си глух? Просто си играехме и се забавлявахме. Не забеляза ли, че бе увил кърпа около китките ми, за да ги предпази? Смяташ ли, че би го интересувало, дали лентата се врязва в кожата ми, или не, ако се опитваше да ме нарани? — Още сълзи, започнаха да се стичат по лицето й. — Къде е той? Причини ли му болка? Пусни го! Искам Фюри веднага!

Джъстис се обърна.

— Ще го доведа — излезе от стаята и тресна вратата след себе си.

Ели наведе глава и покри лицето си с ръце. Не можеше да спре да плаче. Младата лекарка се опита да я успокои, като прокара ръка по гърба й.

— Фюри ранен ли е? — попита Ели.

— Не зная — призна Триша. — Превързах един от служителите, който дойде с теб. Фюри бе успял да го рани, преди да го хванат.

Обезпокоена от тази новина, Ели опита да седне и да избърше сълзите си. Погледна към Триша.

— Но не си превързвала Фюри? Това значи, че е добре, нали?

Лекарката се поколеба.

— Не знам. Съжалявам. Ако беше нещо сериозно, би трябвало да го доведат тук или поне да се обадят за линейка, за да се погрижат за него.

— Боже! — ахна Ели. — Защо, по дяволите, стана така? Ние просто се смеехме и правихме любов. А после се случи това. — Поклати глава, но съжали моментално, от движението й се зави свят. — Защо не искат да ни оставят на мира?

Погледът на Триша омекна.

— Никой не знае какво да очаква. Сигурна съм, че господин Норт и онези двама служители са смятали, че те спасяват.

— От Фюри? — разплака се Ели. — Той не би ми причинил болка.

Младата лекарка посегна и взе ръката на Ели.

— Съжалявам.

Вратата на стаята се отвори с трясък. Ели и Триша подскочиха стреснато, когато Том Куиш нахлу в спалнята. Погледът му се насочи към двете жени.

— Какво, по дяволите, става тук? Току-що ме информираха, че се е случило нещо? Преди малко охраната ми каза, че един мъж от Новите видове е затворен, а госпожа Брауер е докарана тук в безсъзнание от служители на НСО, които изглеждали така, все едно са участвали в сбиване.