Фюри

Донър Лорън

— Да. И съм гладна. Пропуснахме обяда.

Глава 14

Ели изучаваше директор Том Куиш с подозрение. За възрастта си, синеокият мъж имаше красиво лице. Предположи, че е някъде в средата на шестдесетте и изглеждаше в забележително добра форма. Можеше да се види ясно, тъй като бе по потник и долнище на анцуг. Преди да спре пред къщата на Фюри, явно бе тичал. Когато звънецът звънна, Ели се изненада да го намери пред прага на вратата. Позна го, мъжът от конферентната зала — никога не би могла да забрави човекът

уволнил директор Борис. Това беше най-удовлетворяващото нещо, което си заслужаваше да се види.

— Може ли да вляза?

Ели излезе при него на верандата. Забеляза двама служители от Новите видове на улицата, знаеше, че Фюри ги е пратил там, за да наблюдават къщата. Срещна погледите им, но в тях не видя тревога. Очевидно не вярваха, че новият директор е заплаха за нейната сигурност. В противен случай щяха да го спрат още преди да бе доближил вратата. Тя се отпусна малко.

— Както знаете, това не е моята къща и не ми е удобно да ви поканя вътре — пое си дълбоко дъх. — Мога ли да ви помогна?

— Надявам се, че е така. Тук съм, за да ви предложа работата в женското общежитие, обратно. Жените много ви уважават и харесват, госпожо Брауер. Те взеха решение да сменят сегашната отговорничка и посочиха вашето име.

Ели опита да скрие ужаса, причинен от думите му. Очите му, студени и сини, й напомняха на парченца лед. Обаче около устата имаше бръчици от смях, които отклоняваха вниманието от хладния му смущаващ поглед. Той изглеждаше достатъчно добър и тя вярваше, че мотивите му са почтени, но не знаеше как да реагира. Ако поемеше поста, щеше да се наложи да се изнесе от дома на Фюри, а тя не желаеше.

— Може ли да си помисля? — Има време, успокои се тя. — Беше доста травмиращо за мен, когато бях уволнена. Останах безработна и бездомна в един и същи момент.

Той прокара поглед по нея, от горе до долу. Очите му я гледаха интелигентно, може би повече, отколкото трябваше.

— Разбира се, че може да помислите. Работата е ваша, ако я искате. Молбата ми е само да вземете решението по-бързо. Имаме нужда от нова отговорничка в общежитието, колкото може по-скоро. Както знаете в рамките на следващите няколко седмици очакваме да пристигнат много нови жени.

— Не знаех — призна Ели. — Мислех, че ще изпратят, като за начало, само дузина жени, за да се уверят, че средата е добра.

— Те са решили, че е така — усмихна се той. — Вие им помогнахте да вземат това решение. Всяка жена в общежитието ви оценява високо като положителен образец за подражание. Чух, че уроците по готварство са им били любими.

Ели се засмя.

— Опитах се да ги направя забавни.

— И сте успели. Те са много привързани към вас.

— Те ми липсват — призна тя. — Аз също ги обичам.

— Чух, че се нуждаели от помощ да научат да се справят с почти всичко.

Ели вдигна рамене.

— Те са били заключени в стерилни клетки в лабораториите за изпитание. Да се научат да приготвят кафе и палачинки не е нещото, с което са имали възможност да се запознаят там, където са били отгледани. Спомням си колко сложна може да бъде пералнята за една

тийнейджърка, щом майка ми заяви, че трябва сама да си пера дрехите. Когато сте израснали с всичко това, материалът, който трябва да възприемете в даден момент, не е много. А те се сблъскаха внезапно с цялата тази технология. Ние я приемаме за даденост. Представете си, че се изправите пред телефонен секретар, а само преди година не сте знаели какво е телефон.

В погледа му се появи интерес.

— Те са говорили с вас за живота си, преди да са били освободени?

Ели погледна мъжа предпазливо. Отказваше да сподели лични подробности, казани й благодарение на приятелството.

— Някои. Защо?

Изражението му омекна.

— Чел съм докладите и съм разговарял с много от тях. Ужасно е това, с което е трябвало да се справят през целия си живот. Заклех се на Джъстис Норт, че ще направя абсолютно всичко, за да не бъде останалата част от живота им като предишната. За мен е много важно Новите видове да бъдат щастливи и в безопасност. Искам най-доброто за тях. А за жените им, това сте вие.

Той я докосна. Ели на мига би се върнала на работа, ако не се налагаше да напусне Фюри. Тя долови блясъка на удовлетвореност в очите на Том Куиш и отвори уста:

— Вие наистина сте добър в манипулациите. Знаете го, нали?

Усмивка изкриви устните му.

— Това ми е работата. Иначе как мислите ще съм в състояние да получа толкова бързо финансиране за Хоумленд и да уговоря военните да се откажат от базата? Причината бе, че тя е почти напълно изградена и оборудвана и ние можехме да се нанесем веднага, защото е била планирана за нова военна база. Чарът и добрите приятели по високите места имат предимство. Ще приемете ли работата, госпожо Брауер?

Тя искаше, но не можеше.

— Все още имам нужда да помисля.

— Вие изглеждате така, сякаш съм протегнал бонбон към вас, който много желаете, но се страхувате да вземете, защото са ви учили никога да не се доверявате на непознати.

Тя се ухили.

— Не бих могла да го кажа по-добре.

— Добър съм и с думите.

— Какво става? — Фюри щурмува тротоара, гледайки гневно новият директор на Хоумленд. Застана до Ели напрегнат и ядосан. Тя погледна към него и почти се сепна. Изглеждаше така, сякаш бе ревниво гадже, какъвто тя подозираше, че е. Ако не озаптеше емоциите си, директорът трябваше да е идиот, за да не забележи, че са обвързани. Вторачи се в него, за да го предупреди с поглед, но той отказа да й обърне внимание. Бе твърде зает да гледа заплашително директора. Том Куиш направи няколко крачки назад.

— Просто разговарям с госпожа Брауер. Хубаво е да ви видя отново, господин Фюри.

— Какво искате от нея? Тя остава тук. Нямате власт да я отпратите.

Погледът на Куиш се стрелна от Фюри към Ели и обратно. Ели почти виждаше какво става в главата на човека, като на сцена, мислите му се насочиха натам, накъдето тя се страхуваше, че ще поемат, и като потвърждение на предположението й, той отстъпи още една крачка назад. Предпазливо „о, по дяволите“ изражение се изписа на пребледнялото му лице.