Фюри

Донър Лорън

— Номер шест.

— Шест. — Очите му погледнаха към нейните, докато държеше все още ръката й. — Накарах правния отдел да проучи дали може да се оженим. Всичко, което успяха да намерят, засега е, че няма никакви правила, що се отнася до нас, но няма и забрана, която да не ни разрешава да се венчаем. Ние, както се казва, сме особен случай.

Ели се засмя и кимна.

— Да, така изглежда.

— Те смятат, че няма да има проблем. Надяваха се, че никой няма да разбере, докато се оженим, само ако си съгласна, разбира се. Сега, когато всички научиха, се страхувам, че някой

ще протестира срещу правото ни да го направим.

— Не мисля, че ще стане. Вие също имате права, Фюри. Новите видове имат правото да живеят като всички останали граждани и никой не може да ви каже обратното.

Телефонът звънна. Фюри повдигна Ели от скута си и нежно я сложи да седне на дивана до него. Изправи се и отиде до телефона. Младата жена се облегна назад. Опита да се отпусне. Чуваше гласа на Фюри, но не долавяше думите му.

Той иска да се ожени за мен, усмихна се тя.

— Вече започнаха да се обаждат, Фюри — прокле тихо Джъстис в слушалката. — Току-що говорих с президента. Той ни подкрепя напълно, но успях да доловя тревогата в гласа му. Уверих го, че всичко е наред и че репортерите нарочно са толкова негативно настроени.

— Добре. Обадих се на нашите екипи да са в готовност, ако е необходимо да помогнем на охраната при главната порта, в случай че се появят протестиращи групи. Очаквам това да се случи. Онези побъркани идиоти ще решат, че най-големият им страх се е сбъднал при новината, че мъж от Новите видове официално живее с жена от човешки произход. — Пое си дъх. — Съжалявам за всичките неприятности, но няма да се откажа. Тя е прекалено ценна за мен, Джъстис.

— Това стана ясно на всички и както казах, радвам се и за двама ви. Подкрепяме ви. — Замълча за момент. — Налага се да изясним нещата с пресата. Те си представят най-лошото — че тя е ранена от мъж от нашия вид — трябва да осветлим този въпрос веднага.

— Съгласен съм, но отказвам да изправя Ели пред тях да отговаря на въпросите им. Те ще я атакуват словесно и ще кажат неща, които ще наранят чувствата й. Няма да позволя това да се случи. Моя работа е да я защитавам. Ще оставим на хората да се справят с тях. За това им се плаща, да се разправят с пресата. Нека те да го направят.

— Също така е твое задължение да защитаваш Новите видове и нашия имидж. Може би ще се наложи да видят Ели, за да се уверят, че тя е добре. Трябва да привлечем обществото на наша страна, Фюри. Последното нещо, от което се нуждаем, е още хора да ни намразят и да се появят пред вратата ни. Президентът не може постоянно да ни подкрепя, ако всеки започне да го критикува заради това, че ни помага.

— Ще се справя с работата си, а Ели вече е от Новите видове. Тя е моя и аз ще я защитавам. Няма да рискувам едното заради другото, защото това няма да се случи.

— Добре. Ще се срещна с Том, той е най-добрият представител за връзки с обществеността, с когото разполагаме в момента. Разбира от политика и има огромен опит в публичните изяви. Той ще ни посочи най-добрия начин как да се справим с тази ситуация — каза Джъстис и въздъхна. —

Иска ми се всички протестиращи просто да си отидат.

— И на мен ми се иска същото. Но сега сме свободни. Изглежда това е цената, която трябва да платим. Още от самото начало знаехме, че няма да бъде лесно. Екипите ни за сигурност са подготвени за най-лошото, а ти ще се справиш с хората. Ти би го направил по-добре от мен — засмя се Фюри. — Не ти завиждам.

— Има ли шанс да позволиш на пресата да види Ели?

— Не. Тя е във всекидневната, чака ме да приключа разговора. Притеснена е. Трябва да я успокоя.

— Да не би току-що да каза, че трябва да я успокоиш? — засмя се Джъстис.

Младият мъж се подразни.

— Какво? Тъжна е, а аз не мога да я гледам такава.

— Да я успокоиш?

— Трябва да я прегърна — засмя се Фюри. — Това я разсейва, а като нейна половинка, от мен зависи да държа ума й фокусиран върху по-приятни неща. Наистина ли ще ми се подиграваш заради това? Ако имаше жена, която да те чака, и ти щеше да искаш да я успокояваш.

— Отивай. Завиждам ти, мен никой не ме чака — отвърна Джъстис и затвори телефона.

— Утре Джъстис ще свика пресконференция. Той смята, че няма нужда ние да говорим с пресата, освен ако не пожелаем да го сторим. Казах му, че не искаме — започна Фюри, след като се върна от кухнята.

Ели повдигна вежди.

— Можеше да ме попиташ.

Тъмните му очи се присвиха.

— Няма да те изложа на показ и да позволя на всички да те наранят с думи.

— Не се ядосвай. Аз самата се опитвам да не го правя. Просто така е редно. Трябва да ме питаш, преди да вземеш някакво решение.

Фюри изръмжа.

— Ти си моя и аз трябва да се грижа за теб.

Ели въздъхна. Обичаше го. В природата му бе да доминира и да я защитава. Можеше или да се кара с него на всяка крачка, или да приеме, че е склонен към подобно поведение. Знаеше, че той я обича също толкова много, колкото и тя него. Кимна. Лицето му се отпусна.

— Просто искам да те предпазя.

— Знам, Фюри. Но желая да ме питаш най-напред. Разбра ли?

— Ще се опитам. Искаш ли да се обадя на Джъстис и да му кажа, че ще отидем на пресконференцията?

— Ще направиш това за мен? Ако поискам, ще дойдеш?

Той седна на дивана до нея.

— Където си ти, там съм и аз.

— Не му се обаждай. Не желая да отивам.

— Жени — изръмжа Фюри, но се усмихна.

Ели се наведе напред и го целуна нежно по устните.

— Свиквай, ако искаш да се ожениш за мен.

— Искам.

Телефонът звънна отново.

— По дяволите, няма да спре скоро — прокле Фюри.

Ели се съгласи с него.

— Смятам да се обадя на семейството си по мобилния, докато ти говориш по този телефон. Ще бъде грубо, ако не им кажа, преди да са го видели по новините. — Лицето на Фюри се напрегна. — Не ме интересува дали одобряват връзката ни, или не. Сега ти си моят живот, Фюри. Само ти имаш значение. Просто ще им се обадя, за да го научат от мен.

— Може би трябва да изтръгна кабела на телефона от стената?