Фюри

Донър Лорън

— Колко си гъвкава?

Ели вдигна рамене.

— Не знам.

Фюри се изправи. Младата жена се размърда, за да стане, но той внезапно се наведе и я грабна в прегръдките си. Усмихна й се, заобиколи леглото, внимателно положи главата й на възглавницата и я намести удобно да легне по гръб.

— Ще си счупиш нещо, ако продължаваш все така да ме носиш — подразни го тя. — Бих могла да пропълзя до тук, ако веднага ми бе казал, че това е мястото, където ме искаш.

— Ти не си достатъчно тежка, че да ме нараниш. Дяволски по-силен съм от теб. Мога да те нося повече от час, без да се изпотя.

Той

я хвана за прасеца и вдигна крака й нагоре. Ели наблюдаваше мълчаливо как Фюри се качи до нея на леглото, бутна краката й да ги свие и се настани в люлката на бедрата й. Тя протегна ръка и докосна гърдите му, позволявайки на върховете на пръстите си да проучат изпъкналите мускули по стройното му тяло. Погледът й бродеше по раменете му, наслаждавайки се на гледката. Беше красив. С възглавничките на палците си докосна тъмните му зърна и той рязко пое въздух, те мигновено се отзоваха и втвърдиха. Ели седна и покри с устни едното зърно. С език закръжи около стегнатата пъпка и тялото му се напрегна. Фюри изстена. Тя се усмихна до кожата му и засмука зърното в устата си. Зъбите й леко гризнаха връхчето. Тялото му потръпна и той изръмжа. Пенисът му незабавно реагира срещу слабините й, нарастващ усилено в капана на телата им. Не бе очаквала той да се възстанови толкова бързо. Повечето мъже се възстановяваха по-дълго време. Фюри, помисли си тя, не е като повечето мъже. Това ми харесва в него.

Ели пусна зърното и плъзна ръце по ребрата на гърба му. Прокара нокти по кожата от плещите до гръбнака му. Фюри изви гърди срещу нея, напомняйки й за голямо коте. Тя се усмихна и облиза кожата между тъмните му зърна. Пожела си да има мед. Щеше да го покапе по плътта му и да го оближе. С нокти проследи линията на гръбнака му — нагоре до раменете и надолу до изваяните му задни части — повтаряйки ласката отново и отново, наслаждавайки се на начина, по който той започна да се извива и трепери.

— Ти се потиш.

Фюри се усмихна.

— Казах, че не си достатъчно тежка, за да ме накараш да се изпотя, но определено си достатъчно гореща да ме караш да се топя от желание.

Тя се разсмя.

— Виждам.

Фюри сведе уста, Ели повдигна своята, за да го посрещне. Тя обичаше начина, по който той я целуваше. Нямаше нищо колебливо в целувките му. Той доминираше с устните си — пълни, сигурни и уверени. Езикът му я дразнеше, проучвайки устата й с близане и тласъци, с мълчаливото обещание за това, което тялото му щеше да направи с нейното. Ели не знаеше колко остри са кучешките му зъби, докато езикът й не се остърга в тях. Изстена в устата му, изви тяло срещу неговото, показвайки му своето желание. Изгаряше за Фюри, искаше да прави отново любов с него.

Ръката му се плъзна около бедрото й. Подхвана коляното и вдигна крака й, за да обгърне кръста му, после падна върху нея и я притисна върху матрака. Ели опита да се освободи от целувката, но с другата си ръка той обхвана бузата и брадичката й и я задържа неподвижно. Продължи да я целува, отказвайки да спре, и изстена в устата й, щом намести бедра между нейните. Членът му разтегна влагалищните й стени и се плъзна бавно, за да се зарови дълбоко в тялото й. Ели стенеше срещу езика му.

Най-накрая Фюри прекъсна целувката. Той отвори

очи и младата жена се загледа в тях.

— Не отмествай поглед от мен, захарче. Очите ти са толкова удивителни. Да гледам как реагираш, когато те докосвам, е най-красивото, което някога съм виждал.

Ели искаше да заплаче при тези прекрасни, затрогващи думи. Нито един мъж не й бе казвал такива удивителни неща, каквито той изрече. Фюри наистина ги мислеше. Тя му вярваше с цялото си сърце.

— Това е най-милото нещо, което някой някога ми е казвал.

Погледите им се преплетоха, в същото време, в което Фюри започна да се движи в нея. Тя стисна раменете му, притисна се към него, щом започна да тласка бавно и дълбоко, довеждайки я до екстаз с всяко движение. Ели имаше желание да отхвърли главата си назад и почти затвори очи от удоволствие.

Ръката му върху лицето й се напрегна и я задържа на място.

— Продължавай да гледаш в мен — нареди той. — Искам да видя очите ти, когато свършваш.

Ели спря да мисли, можеше само да чувства и направи така, както й бе наредил. Фюри бавно влизаше и излизаше от тялото й, сякаш я изтезаваше. Така усещането се засилваше, но тя желаеше той да се движи по-бързо. Очите й почти се затвориха отново, но Фюри изръмжа, когато бедрата му се врязаха в нейните със сила.

— Погледни ме.

— По-бързо — помоли го тя. — Не мога да издържам повече. Усещането е прекалено хубаво. Боли ме. Имам нужда…

Фюри забърза тласъците, но остана в контакт с погледа й. Ели го стисна здраво, докато той се движеше в тялото й. Тя се напрегна, почувства нещо, близко до болка, да я свива в корема, преди да избухне във възторг от помитащата кулминация.

През цялото време остана вгледана в прекрасните му очи. Видя как те се присвиха и лицето му се изкриви от дивото удовлетворение. Кафявото в очите му, сякаш се превърна в черно, устата му се отвори и изръмжа нейното име. Усети как набъбналият му вътре пенис излива в нея топла сперма от освобождаването. Фюри се усмихна.

— Кажи ми, че никога не си се чувствала по-добре.

Тя осъзна, че ноктите й се бяха впили в раменете му. Пусна го, ужасена. Там, където се бяха забили, останаха драскотини с бликнали от тях капчици кръв.

— Съжалявам!

Фюри се засмя. Той изви глава, за да види пораженията на едното си рамо. След това срещна погледа й.

— Радвам се.

— Драскотините ти харесват?

— Почакай, докато видиш твоето рамо. Поне сега, не се чувствам виновен.

Тя опита да погледне раменете си, но Фюри рухна върху нея. Не успя да я смаже, но определено я прикова с тежестта си. Целуна я бързо, след това вдигна глава и се ухили насреща й.

— Ухапах те, Ели — намигна й. — Малко одрасках кожата ти. Готова ли си да вземем душ?

Той наистина ме е ухапал? Ели знаеше, че вероятно би трябвало да е разстроена, може би ужасена, но не се чувстваше по този начин. Не я беше заболяло, когато я бе ухапал, съзнанието й бе обсебено от това, което правеше с нея, така че нямаше причина да се оплаква, ако я бе разкървавил. Усмихна се. Няма вреда, няма провинение, помисли си тя. Не може да е по-лошо от белезите оставени от ноктите ми.