Фюри

Донър Лорън

Ужасните думи я притесняваха и унижаваха. Охранителят, който ги пусна да влязат през портата, я изгледа с повдигнати вежди. Ели прокле тихо и едва се въздържа да не му покаже среден пръст. Нямаше друг избор, освен да кара обезобразения си автомобил. Последва огромния джип до главния офис и спря до него в зоната за посетители.

Взе чантата си и излезе от колата. Нямаше намерение да изпуска портфейла си от поглед, след като веднъж бе изгонена от Хоумленд. Искаше да има избор, ако я принудеха да напусне без колата си. Дийн Хоскинс огледа автомобила й намръщен.

— Това ли е проблемът, с който сте се сблъскали?

— Една

част от него. Изглежда има няколко идиоти, които смятат, че мозъкът ми е промит и се опитаха да ме спасят. Само Бог знае, какво щяха да ми сторят, ако бяха успели да ме отвлекат. — Поклати глава. — Някои от тях са абсолютни ненормалници.

Фюри обикаляше стаята. Джъстис го наблюдаваше отблизо, изучавайки всяко негово движение, и това го безпокоеше. Фюри спря и хвърли поглед приятеля си.

— Какво? Тя е имала неприятности. Споменала е на секретарката ти, че полицията ще я ескортира оттам. Има ли проблем, че изпратих Дийн да я доведе? Той работи за нас. С какво ни помагат хората, ако не правят нищо по този въпрос?

— Не оспорвам причините, поради които си постъпил така. Вярвах, че Ели ще бъде в безопасност в нейния свят и чистосърдечно ще призная, че съм сгрешил, ако е имала неприятности толкова скоро. Просто се чудя дали ще избухнеш, когато пристигне. Изглеждаш така, сякаш ще изгубиш напълно самоконтрол.

Фюри изръмжа, борейки се с яростта си. Погледът му срещна притеснените очи на Джъстис.

— Всички защитнически инстинкти в мен се борят да излязат наяве. Първото ми желание бе да скоча в джипа и да я намеря. Но след като изпратих Дийн, си възвърнах контрола.

— Това е добре — Джъстис се приближи, — щом означава толкова много за теб, може да я задържиш в Хоумленд. По някакъв начин ще изгладя нещата с директора, но ако не проработи, ще му заповядам да й позволи да остане. Предвид обстоятелствата, може и да не заподозре, че съм взел решение, без да се съобразя с него. Много е параноичен по отношение на огромната сила, с която разполагаме, и има намерение да запази абсолютен контрол над Хоумленд. Държи се като задник и ни третира сякаш сме деца, но истината е, че той работи за нас. Мисля, че има свободна квартира в зоната за посетители. Ще се обадя, за да съм сигурен.

— И директорът да предприеме отново нещо зад гърбовете ни? — присви очи Фюри. — Аз отговарям за сигурността. Няма да позволя Ели да ми се изплъзне от погледа.

Джъстис зяпна.

— Къде ще я настаним тогава?

— Аз имам две спални. Тя ще бъде в безопасност в моята къща. Никой няма да бъде достатъчно глупав да проникне там и да я нападне, ще я охранявам.

— Искаш да кажеш ще я защитаваш.

— Едно и също е.

— Това е лоша идея — сви рамене Джъстис, — но ти отговаряш. Имам си достатъчно други грижи, докато се опитвам да разбера бизнес отношенията в ръководството на Хоумленд — как да плащам за всичко и откъде да намеря повече приходи, които да използвам, след като сами поемем управлението. Докато президентът е щедър, ще можем да плащаме огромните суми за въвеждането на всички допълнителни мерки, от които се нуждаем след нападението. Не забравяй, че на сутринта имаш среща с архитекта. Искам внимателно да прегледаш плановете и да вземеш решение относно окончателното предложение, за да предотвратим второ проникване през главната порта.

— Ще бъда там.

Джъстис се приближи

до Фюри, хвана го за рамото и се вгледа в очите му.

— Знам, че ще свършиш добре работата си. Притеснявам се повече за емоционалното ти състояние, що се отнася до тази жена. Това е единствената пукнатина в бронята ти, която някога съм виждал. Емоциите могат да изиграят лоша шега на нашите хора.

— Мога да разгранича отговорностите си към нашия народ от личните.

— Знам, че можеш. — Джъстис го пусна. — Късмет с твоята жена. — Устните му се разтеглиха в усмивка. — Не ти завиждам. Разбира се, човешките жени сигурно се опитомяват по-лесно от нашите.

— Не точно — изсумтя Фюри. — Тя е много трудна за разбиране, особено след като принадлежим на два различни свята. — Поколеба се малко. — Чувствам ярост при мисълта, че може да бъде наранена.

— Опитай се да я държиш под контрол. Те започват да говорят бързо, щом започнем да ръмжим и покажем зъби — засмя се Джъстис и тръгна.

Фюри изръмжа тихо. Щеше да се опита да разбере какво е станало с Ели, без да показва колко е ядосан. Дийн се бе обадил да му каже, че я води в Хоумленд, но отказа да му обясни какво се е случило с нея. Значи тя не бе пострадала, щом можеше да шофира, а това бе всичко, което имаше значение за него. Излезе от офиса и се насочи към паркинга. Искаше да бъде там, когато тя пристигнеше, но Джъстис го бе задържал.

— Те какво?

Дълбокият глас зад Ели я стресна. Обърна се и изпусна чантата си. Фюри бе застанал зад нея, без да го усети. Беше се приближил безшумно, без да издаде звук, който да я предупреди за приближаването му. Хвана се за гърдите и погледна към него.

— Не се промъквай така. Нямах представа, че си тук. За малко да получа сърдечен удар — каза и отпусна ръце.

Фюри пристъпи по-близо.

— Някой се е опитал да те отвлече? — Наведе се, вдигна чантата й и я подаде. — Как?

Препускащото сърце на Ели започна да забавя ритъм.

— Предполагам, че някои от протестиращите са ме проследили до мотела и са наели стая, точно до моята. Чакаха ме, за да ме нападнат, след като отидох да си взема нещо за ядене. Бяха трима, единият от тях се хвърли напред и ме сграбчи. За щастие, имаше хора наоколо, които се развикаха и те избягаха.

Яростта по лицето на Фюри отговаряше на името му. Име, което му подхожда напълно, реши Ели. Продължи да я наблюдава мълчаливо, но изведнъж изръмжа тихо. Кучешките му зъби се показаха от леко разтворените му устни. Тя отстъпи назад, стресната от яростта му. Какво съм направила? Не беше моя вината. Той изглеждаше така, все едно искаше да разкъса гърлото й.

— Там отвън не си в безопасност — сурово отбеляза Фюри. — Отсега нататък ще стоиш тук. Не смей да ми се противопоставяш.

Дийн Хоскинс прочисти гърло и извади телефона си.

— Ще се обадя в офиса, за да сме сигурни, че има свободна квартира.

— Затвори — настоя Фюри, — тя ще остане при мен.

Ели отвори уста, докато се опитваше да намери смисъл в предложението му.

— С теб? — ахна насреща му.

Той пристъпи още една крачка към нея.

— Изглежда знаеш как да се забъркваш в неприятности, скъпа. Или може би те знаят как да те намерят. Оставаш с мен, имам стая за гости. Така ще мога да те държа под око.