Джъстис

Донър Лорън

Загубата на щастието остави горчив вкус в устата му. Просто не можеше да задържи Джеси. Това щеше да струва прекалено много, но не само той щеше да плаща цената. Беше готов да умре за нея, но не само неговият живот бе изложен на риск.

Нейният баща може би ще те приеме, прошепна вътрешният му глас. Може би няма да е толкова зле. Отвори очи и се втренчи в срещуположната стена на стаята. Това беше риск, и то огромен, а той не можеше да си позволи да рискува. Нито със своя народ и определено не с живота на Джеси.

Болка прониза сърцето

му. Знаеше, че е най-добре, ако не предприемаше тази стъпка.

Предпочиташе да загуби Джеси, отколкото тя да го намрази, когато всичко около нея щеше да се докосне до ужаса на външния свят. Съгласен бе да я заболи малко, отколкото да я гледа как страда от загубата на всичко онова, което й е скъпо.

Приведе се над коленете си, постави ръце върху тях и склони чело отгоре. Отказа да позволи на сълзите, напълнили очите му, да закапят.

Бе открил любовта, но не можеше да я има. Би трябвало да е достатъчно, да я гледа отдалеч. Това бе единствената му утеха.

Глава 14

Джъстис удари с юмрук по бюрото и се втренчи в телефона, който току-що бе затворил.

Някаква нова църква, проповядваща омраза, бе обсебила ефира с гръмките фрази, че Новите видове са животни, а не човешки същества, и представяха НСО като нищо повече от един частен зоопарк. Това накара кръвта му да закипи.

Не Видовете бяха пожелали да бъдат генетично променени с животинско ДНК, не бяха им дали избор за това и тяхното единствено, така наречено престъпление, бе да оцеляват година след година на злоупотреби в ръцете на учени, лекари и изследователи, които използваха телата им да създават лекарства, за да помагат на хората. Не че бяха получили много благодарности за всички медицински постижения, коствали техните страдания.

Вратата се отвори и Тайгър предпазливо подаде глава.

— Чух те как ръмжиш още от съседната врата. — Пристъпи вътре и затвори след себе си. — Добре ли си?

— Имам лош ден.

— Това не е необичайно. Случило ли се е нещо, което да е изключително лошо?

— Просто още една група от хора, с която да се борим.

— Непрекъснато го правим. — Тайгър седна, скръсти ръце пред гърдите си и се намръщи. — Изглеждаш ужасно. Успя ли изобщо да поспиш нощес? — Погледът му се спусна надолу до наранената му плът. — Надявам се, че онова, което си ударил, изглежда по-зле от ръката ти.

— Изпуснах си нервите. — Джъстис сви широките си рамене.

— Това не е присъщо за теб. Необходима ти е почивка.

— Знам, но имам ли време?

— Как върви строителството на къщата ти в Резервата? Смятам да ти дойда на гости и да поседя на покритата веранда, която видях в чертежите. Изглеждаше добре, а гледката към езерото трябва да е страхотна. Можем да отидем за риба.

— Необходими са още около три седмици, докато бъде завършена. Получавам главоболие само при мисълта за това. Обитателите на Дивата зона не са щастливи на тяхна територия да се мотаят работни екипи. Слейд е готов да ме застреля, че го карам да се разправя с повече хора. — Вдигна ръка и освободи косата си от връвчицата, с която я бе вързал на конска опашка. Прокара пръсти през кичурите и се облегна назад в стола си. — Не че някога ще имам време да я ползвам.

— Работим по въпроса. Съветът е готов да поеме някои от твоите отговорности. Освен това

имаш мен, Слейд и Брас. Ние ще направим всичко за теб.

— Знам това и го оценявам.

— Какво, по дяволите, става с теб, приятелю? Честно казано, целия ден тероризираш всеки, който е около теб. Държиш се по-скоро като мечка, отколкото като лидер. Това не е в характера ти.

— Седи ти по цял ден в стола и да видим след това колко ще си любезен.

Тайгър премигна няколко пъти и остави тишината да властва, докато стана неудобна, преди да заговори отново.

— Каквото и да не е наред, трябва да намериш начин да го превъзмогнеш. Всички са забелязали гнева ти. Възможно ли е да негодуваш срещу нас? През последните няколко часа седмина от нашите мъже дойдоха при мен, за да ми зададат този въпрос. Да не би стресът да е виновен за това?

Джъстис въздъхна.

— Имам лош ден. На всеки се случва.

— Но не и на теб. Ти си най-уравновесеният мъж, когото познавам и никога не губиш чувството си за хумор. Показваш тази си страна само на враговете ни, когато е необходимо да им напомниш, че не трябва да се занимават с нас. Искаш ли да се биеш?

— Какво? — изненадано попита Джъстис.

Тайгър пусна ръцете си, стисна страничните облегалки на стола и се наведе напред.

— Борба. Имаш ли нужда да изпуснеш парата? Това ти действа добре, а в последно време не си го правил. — Той се изправи на крака. — Да вървим.

Лидерът на Видовете се поколеба.

— Сега! — изръмжа Тайгър. — Свали маската и не забравяй кой си всъщност.

Той бавно се изправи и заобиколи бюрото си. Приятелят му рязко отвори вратата и мина през приемната.

Джъстис погледна към секретарката.

— Вземам си почивка.

— Ще задържа разговорите ви. — Тя кимна, но отказа да го погледне в очите.

Заля го чувство на вина, че може би е изплашил жената с грубостта си.

— Благодаря ви — отвърна й искрено. — Аз ви ценя.

— Хайде! — Тайгър разтвори входната врата на главната част на сградата на НСО, и двамата, рамо до рамо, излязоха навън под слънчевите лъчи. В джипа, паркиран до тротоара, седеше Брас. Джъстис беше изненадан да го види там, но мъжът го удостои само с мрачно кимане. Тайгър махна на своя лидер да заеме мястото до шофьора, а самият той се хвана за рамката на джипа, скочи и се настани на задната седалка. Джъстис седна и събу обувките си, двигателят запали.

Отправиха се към централната сграда на службата за сигурност. Когато влязоха в залата за обучение, която използваха, за да поддържат формата си, Тайгър погледна Видовете намиращи се вътре.

— Всички вън! Никой да не доближава до вратата! Брас и аз ще покажем на Джъстис няколко нови тренировъчни техники и ако той ги хареса, съвсем скоро ще бъдете обучавани в нови умения.

Те проследиха с поглед как всичките осем от Новите видове напуснаха тихомълком помещението. Тайгър заключи вратата, а Брас прекоси залата и залости втория изход. Просторната стая нямаше прозорци, само постелки на пода и куп фитнес уреди, наредени до едната от стените. Джъстис се поколеба. Тайгър се върна обратно, наведе се и събу ботушите си. После вдигна глава, изправи се и започна да сваля оръжията си. Движение отляво привлече вниманието на Джъстис и той забеляза, че и Брас също сваляше ботушите и оръжията си.