Джъстис

Донър Лорън

Наведе глава, зарови лице в рамото й и изпъшка силно. Погали я бавно с дебелия си член, приключи с любовна игра и остана да я държи така, докато се опитваха да успокоят забързаното си дишане.

Реалността започна бавно да се завръща. Току-що бе правила умопомрачаващ секс с човека, когото се бе заклела да не допуска до себе си. Можеше да обвинява гнева, който определено бе изиграл своята роля да я превърне от студеното същество в изгарящ пламък, но най-вече трябваше да си признае, че всичко е, защото го обича.

Той искаше от нея секс — единственото

нещо, което би приел — и тя му го бе дала. Мъжът бе прекалено сексапилен, целувките му бяха твърде неустоими — според нея устните му би трябвало да имат етикет с предупреждение. Една целувка и той можеше да накара всяка жена да загуби главата и бикините си.

Джъстис я целуна по шията, когато обърна леко главата си и горещият му морен дъх погъделичка кожата й. Той отново се размърда, извади ръката си, пъхната между телата им, и хвана дупето й в шепи.

— Дръж се за мен. Ще те отнеса в леглото. Яденето — по-късно. Желая те отново.

Лошото бе, че тя искаше да му позволи да я отведе там. Да прекара часове като го докосва и да се изгуби в ръцете му. Беше толкова съблазнително, че трябваше с болка да се противопостави. Не искаше да бъде изтривалка — жената, с която той спеше, докато реши да се установи. Тя трябваше да заеме определена позиция. Нямаше да му позволи да я използва.

— Пусни ме!

— Не ми тежиш. — Той се отдръпна от стената и тя трябваше да се хване за раменете му, за да остане в изправено положение, а не да се свлече срещу него, когато я вдигна.

Джеси трескаво се размърда, натисна с ръце раменете му и се повдигна, вагиналните й мускули го стиснаха. Това принуди все още твърдия му член да се изплъзне от нея. Телата им се отделиха, тя свали краката си от кръста му и го бутна.

Той залитна, но не я изпусна. Изръмжа, когато младата жена отдръпна главата си назад, за да се взре в изненаданите му очи.

— Джеси?

— Пусни ме!

Объркването бе следващата емоция, която го завладя. Така се чувстваше и тя, затова бе напълно справедливо и той да го изпита. Спусна я по тялото си, но не я освободи изцяло.

— Какво не е наред?

Джеси щеше да се изсмее, ако не беше толкова тъжна.

— Това не променя нищо. Беше просто секс за раздяла.

— Какво? — Той я зяпна.

— Секс за раздяла — повтори младата жена. Пусна раменете му, за да го избута, притиснала длани в гърдите му. — Това се случва. Има нещо между нас, но не му е писано да бъде. Ти имаш своите планове и аз не съм част от тях.

Джъстис побърза да изръмжи.

— Няма такова нещо. Не се разделяме. Сега отиваме в леглото и ще поговорим. — Опита се да я придърпа по-близо до себе си. — Ние сме щастливи заедно.

— Изглеждам ли ти щастлива? — Тя се вгледа в лицето му. — Искам повече от това да бъда само жена, с която прекарваш нощите си. Бих искала да бъда с теб и през деня. Искам да се срещна с твоите приятели и може би дори да видя офиса ти. Искам да дойда с теб, когато трябва да отидеш в Резервата и останеш там няколко дни, тъй че да не се разделяме. Ежедневието

ти. Ето това искам, Джъстис. Пълноправна твоя приятелка.

Той изръмжа отново.

— Не е безопасно! Ние бяхме повече от това!

— Да, бяхме. Но ти взе своето решение, аз също. Знаеш ли как се нарича това?

— Инат от твоя страна, отказ да видиш логичните причини, заради които ще стане лошо, ако някой разбере, че сме заедно!

Джеси искаше да се усмихне, но я болеше прекалено много.

— Пусни ме, Джъстис!

Пръстите му се свиха, но той отпусна хватката си и ръцете му се свлякоха встрани.

— Ето! Не те докосвам.

— Имам предвид да ме освободиш. Не искаш да ми причиниш болка, нали? Ти си толкова параноичен, че да го направиш. Да бъда с теб по начина, по който бяхме досега, вече не ме удовлетворява. Ти не можеш или не искаш да ми дадеш онова, което ми е нужно. Това ме наранява. — Очите й се напълниха със сълзи. — Ти ме нараняваш.

— Не! — Той поклати глава.

— Да! — Тя дръпна краищата на скъсаната блуза, за да покрие гърдите си, пожела си да можеше да направи повече, защото в този момент се чувстваше прекалено оголена, както физически, така и емоционално. — Моля те, Джъстис, остави ме. Ако те е грижа за мен, вземи си дрехите, прескочи през оградата и си иди! — Джеси се извърна, не можеше да устои на измъченото му изражение и се отправи към плъзгащата се врата. Отключи я и я отвори, отказвайки да го погледне повторно. — Върви си. Моля те! Не можем да го направим отново. Твърде е болезнено.

— Нараних ли те? Прекалено груб ли бях? — Изхриптя думите, които прозвучаха толкова измъчено, колкото самият той изглеждаше. — Джеси? Погледни ме!

— Върви си, Джъстис! Просто си иди! — Отказа да го погледне.

— Не мога — прошепна мъжа. — Мисля за теб. Аз… — не можеше да намери думи. Чувстваше се разкъсан на части, виждайки Джеси така обезсърчена. Раменете й се отпуснаха и тя прегърна тялото си, увито в разкъсаната блуза, като че ли това можеше да утеши тъгата й. Защо не успяваше да намери точните думи, за да я накара да разбере колко много означаваше за него? Често пишеше речи за справяне със света на хората, но не можеше да намери начин да изрази чувствата си към една от тях, която бе спечелила сърцето му.

— Върви си — прошепна тя със сълзлив глас. — Не ме принуждавай да крещя или да натисна отново проклетата аларма. Това ме кара да изглеждам като идиот, когато охраната се появи тук и трябва да се преструвам, че съм го направила по невнимание. Нужно ми е пространство. Докажи, че те е грижа за мен. Остави ме.

Агонизирайки, той се обърна с изтръпнали крака, събра дрехите си и се поколеба, като застана пред нея.

— Джеси? Моля те, поговори с мен! Не ме карай да си отивам. Искам да остана с теб. — Изкушаваше се да я сграбчи, да я метне през рамо и да я завърже за леглото. Можеше да я накара да осъзнае, че те си принадлежат, но болката й го спря. Да я вижда по този начин, го разкъсваше отвътре. — Джеси, аз…