Джъстис
Шрифт:
Джеси не му обърна внимание, плъзна лаптопа в чантата и старателно прибра папките, разпръснати по масата. Накрая мушна мобилния му телефон и затвори ципа. Вдигна я за дръжката, обърна се и му я подаде, като най-сетне срещна погледа му.
— Вземай си нещата и се прибирай вкъщи!
— Джеси?
Тя се взря в красивите му очи, чийто поглед отразяваше неговото объркване. Явно нямаше представа защо е разстроена или защо искаше от него да си иде — бе толкова ясно изписано на намръщеното му лице. Точно това беше проблемът. Отново тикна куфарчето към него.
— Вземи го или ще го пусна да падне!
Той го хвана за дъното.
— Какво не е наред?
Джеси се бореше със сълзите си, докато гледаше
— Писна ми, Джъстис! Не искаш никой да знае за нас, защото си наясно, че връзката ни няма да продължи дълго. Заяви, че това е, за да бъдат предпазени всички, и аз предположих, че е само за толкова дълго, колкото да се опознаем помежду си. Колко наивно от моя страна, честно казано, да си мисля, че ти искаш да разбереш дали двамата имаме бъдеще заедно. Настани ме в къщата на бъдещата си съпруга, а после много ясно показа, че тя ще бъде само от Видовете. Е, познай какво? Майната ти! Аз имам чувства. Схващаш ли? — Изкрещя последното изречение. Той присви очи, изглеждаше озадачен от нейния изблик. — Не ме гледай по този начин! Няма нещо, което да не е наред с мен. Ти си проблемът. На тази недостойна за теб човешка жена й дойде до гуша! Можеш да спиш с мен, да правиш любов с мен, аз трябва да ти правя вечеря и въпреки това криеш факта, че сме заедно.
— Обсъдихме този въпрос и ти знаеш, че е за защита…
— Глупости! — Не го остави да довърши. — Да, аз разбирам защо сме длъжни да крием нашите отношения, но смятах, че след като се сближим, осъзнаването на обстоятелството, че връзката ни е дългосрочна, ще промени нещата. Това никога няма да стане, тъй като ти ще ме зарежеш, щом решиш да си вземеш половинка. Би ли бил с някоя, заради която ще откажат да те приемат в обществото? Какво ще кажеш за това? Би ли искал да бъдеш с жена, която ти заявява, че ще те захвърли като непотребна вещ, когато намери мъж, когото ще приеме насериозно, и ти стане ясно, че ти никога няма да бъдеш този човек, защото тя ще се срамува, че е с теб? Е, аз не искам. Махай се сега!
Младата жена се обърна, заобиколи го и излезе от трапезарията.
— Джеси! Чакай! Аз не се срамувам от теб!
— Точно така — изсумтя, когато се обърна с лице към него. — Ето защо не мога да спя в леглото ти, по дяволите, нито дори да дойда в дома ти. Някой би могъл да разбере, че си с мен. Нима не каза това?
— Не исках да прозвучи грубо — изръмжа той. — Договорихме се да запазим връзката си в тайна. Ти каза…
— Не ми пука какво съм казала. Не знаех, че планираш да ме използваш и после да ме захвърлиш, независимо от чувствата, които споделяме. Това е резултатът. Ти не искаш никой да разбере, че великият лидер на НСО предпочита да се въргаля в леглото с човешка жена, но само една жена от Видовете може да му бъде съпруга. — Изгледа го свирепо. — Махай се и не се връщай! Няма да участвам повече в това, Джъстис!
Когато влезе в спалнята, той я последва. Тя се обърна и го видя, че приближава, затова се опита да затръшне вратата под носа му. Ръката му се стрелна напред и удари с отворена длан дървената повърхност, за да предотврати затварянето й. Бутна я рязко и я отвори.
— Не се срамувам от теб, Джеси! Това е само защото аз съм лицето на Новите видове. Какво ще кажат хората, ако разберат, че съм предпочел човешка жена. Рискувам адски много, като съм с теб, защото те желая толкова силно. Аз дори не те познавах, когато изготвях плановете за къщата. Не можеш да ме държиш отговорен затова. Настаних те тук, за да имаме възможност да бъдем заедно.
— Ти каза, че се надяваш, тя да няма проблеми да живее толкова
— Дявол да го вземе, Джеси! — изръмжа Джъстис. — Пропускаш най-важното. Аз рискувам адски много да бъда тук!
— Голяма работа! Не е риск, когато знаеш, че шансът някой да разбере, е минимален. Именно затова ме настани да живея в съседство. Можеш просто да прескочиш задната ограда така, както го направи онази нощ, когато хората ти се появиха на вратата. Точно така постъпи, нали? Просто прескочи стената и най-вероятно си се показал на собствената си врата, когато са дошли да те проверят как си. Не мога да продължавам по този начин и най-важното — не искам — освен ако не си готов да обявиш пред всички, че сме заедно. В противен случай, не желая да бъда с теб отново. Докажи ми, че представлявам много повече, отколкото някоя, с която спиш, докато изчакваш да дойде времето да си вземеш съпруга.
— Не мога да обявя публично връзката ни, Джеси. Дори и заради теб. — Погледът му помръкна, гняв стегна чертите му и меко ръмжене излезе през разтворените му устни. — Аз имам една цяла раса от хора, които гледат към мен и разчитат да се грижа за тях. Трябва да направя онова, което е най-добро за тях и като дам на фанатиците повод да се прицелват в нас, няма да им помогна ни най-малко. Когато разберат, че някой от нас е с човешка жена, онези маниаци изпитват истинска омраза. Ще бъдеш в опасност. Няма да можеш да напуснеш Хоумленд, без да бъдеш подложена на тормоз в най-добрия случай, или убита в най-лошия. Помисли за баща си, също.
— Махай се!
— Ще поговорим още за това — поклати глава Джъстис. — Трябва да разбереш причината.
Преброи до десет, но това почти не я успокои.
— Имам нужда от едно питие.
— Нека първо поговорим. Искам да разрешим този проблем. Ти означаваш много за мен, Джеси.
— Трябва ли да приема, че е достатъчно, за да позволиш на хората си да разберат, че сме заедно? Интересувам ли те достатъчно, за да рискуваш да получаваш гневни писма заради връзката ни?
— Ти действително означаваш много за мен, но просто не мога да направя това. Мислил съм често по въпроса и няма начин да дам да се разбере, че сме двойка. Ти ще бъдеш в опасност и това ще предизвика прекалено много проблеми. Щастливи сме и така. Никой не трябва да узнае, че споделяме едно легло през нощта. Нямам никакви планове да си вземам половинка в скоро време. Твърде много се задълбочаваш в онова, което казах.
Болката в сърцето на Джеси стана по-силна. Той никога нямаше да признае връзката им, и това че не смяташе скоро да се жени за друга, не облекчи мъката й, че тя никога няма да бъде онази, с която е планирал своето бъдеще.
— Жадна съм. Искаш ли сода?
— Не. — Беше ядосан.
— Аз ще си взема една.
Заобиколи го и веднага щом стигна до коридора, хукна към хола презглава. Джъстис прокле високо, осъзнавайки, че е решила да избяга. Едва бе стигнала до входната врата, когато я сграбчи за ръката. Свободната й длан натисна бутона на охранителната система и алармата отвън запищя. Очите й срещнаха смаяния му облещен поглед.
— Защо го направи?
Тя вдигна брадичка.
— По-добре си взимай нещата и бягай, Джъстис! Готова съм да ги пусна вътре и те ще те открият гол тук, ако не си тръгнеш. Тогава се опитай да обясниш това на твоите офицери.
От гърлото му се изтръгна ръмжене. Той я пусна и грабна куфарчето и сакото си. Спомни си за обувките и вратовръзката, грабна и тях, преди да избяга през отворената плъзгаща се врата. Джеси се спусна след него и я заключи. Провери прозорците, за да се увери, че също са заключени, когато на входа се позвъни.