Бяла смърт
Шрифт:
— Изобщо не се натрапвате. — Трокмортън върна сьомгата в хладилника. — Може да решите да съкратите престоя си, след като видите каютата.
Каютата се оказа малко по-голяма от двуетажното легло в нея. След като Трокмортън ги остави да се настанят, Пол се опита да намести двуметровото си тяло на долното, но краката му останаха да висят на пода.
— Мислех си за онова, което каза доктор Трокмортън — каза Гамей, докато пробваше матрака на горния етаж. — Представи си, че си доктор Баркър и работиш за „Океанус“ по създаването на тези
— Не, естествено. Ако се съди по собствения ни опит, „Океанус“ е доста безскрупулен, когато стане въпрос за любопитни очи.
— Имаш ли някакви предложения?
— Разбира се. Можем да предложим на Трокмортън да хвърли котва някъде другаде за през нощта. Да симулираме зъбобол или да измислим някакво друго извинение.
— Но всъщност не ти се иска да направиш подобно нещо, нали?
— Не си забравила, че по целия път дотук хленчих, защото не мога да ида да си поиграя с Кърт и Джо, нали?
— Смяташ, че сами си търсим белята?
Пол кимна.
— Имаш ли „хлапак“?
Гамей бръкна в джоба си, извади монета от един канадски долар с изображението на момче върху едната страна и му я подаде.
Пол я подхвърли и я улови с опакото на гипса си.
— Ези. Губя. Ти избираш коя вахта предпочиташ.
— Можеш да поемеш първата двучасова смяна. Започва веднага след като екипажът си легне.
— Нищо против. А и едва ли ще успея да заспя в тази рамка за мъчения. — Пол се измъкна от койката и вдигна гипсираната си ръка. — Бих могъл да я използвам като бухалка.
— Няма да е нужно. — Гамей се усмихна, бръкна в сака си и измъкна кобур, в който имаше тренировъчен пистолет 22 калибър. — Взех го в случай, че реша да се поупражнявам в стрелба.
Пол се усмихна. Гамей бе истински снайперист. Взе пистолета и пробва да се прицели, като го опря на гипса.
Гамей погледна треперещата му ръка и каза:
— Май е по-добре и двамата да останем на стража.
Корабът хвърли котва на около миля от брега. Виждаха се очертанията на покривите и свързочната кула на фабриката — намираше се на надвиснал над морето скалист хълм. Вечеряха в малкия камбуз с Трокмортън, студентите и хората от екипажа. Времето мина неусетно покрай разговора им за работата на Трокмортън и опита на Траут в НАМПД. Към единадесет всички си легнаха.
Пол и Гамей отидоха в каютата си и изчакаха в кораба да се възцари тишина, след което се промъкнаха на палубата и се настаниха на обърнатата към сушата страна. Нощта беше прохладна. Спасиха се от студа благодарение на дебелите пуловери, анораците и одеялата, които бяха взели от койките. Водата бе съвсем спокойна и само от време на време се чуваше тихият плясък на ленива вълна. Пол седеше, опрял гръб в стената, Гамей лежеше на палубата до него.
Първите два часа минаха бързо. После на пост застана Гамей и Пол се опъна на палубата. Сякаш беше спал само няколко минути,
— Какво става?
— Виж онова черно петно. Помислих, че може да са водорасли, но идва насам.
Пол разтърка очи и погледна натам, накъдето сочеше Гамей. Отначало виждаше единствено синьо-черното море. След малко различи по-тъмна маса, която сякаш се движеше към тях. Имаше и още нещо — тихи гласове.
— За първи път чувам водорасли да приказват. Какво ще кажеш за един предупредителен изстрел?
Запълзяха напред и Гамей зае позиция за стрелба лежешком, опряла лакти на палубата и хванала пистолета с две ръце. Пол се затрудни с фенера, но най-сетне успя да го насочи. Включи го по знак на Гамей. Мощният лъч освети мургавите лица на четирима души с дръпнати очи. Бяха облечени в черно и седяха в два каяка. Дървените гребла бяха замръзнали насред загребването.
Тряс!
Първият изстрел пръсна греблото на първия мъж в едната лодка. Последва втори изстрел и предното гребло на втората лодка също се разлетя на парчета. Мъжете отзад загребаха с всички сили, онези отпред им помагаха с ръце. Обърнаха лодките и се насочиха обратно към сушата, но Гамей нямаше намерение да им позволи да се измъкнат така лесно. Лодките се намираха почти извън обсега на светлината, когато тя пръсна и другите две гребла.
— Добра стрелба, малката — каза Пол.
— Добра съм си, малкия. Това ще им създаде работа за известно време.
Изстрелите не бяха силни, но в безмълвието на нощта сигурно бяха прозвучали като топовни гърмежи, защото Трокмортън и неколцина от екипажа изскочиха на палубата.
— О… — възкликна Трокмортън. — Чухме шум и… Боже мой… — Професорът видя пистолета в ръката на Гамей.
— Просто реших да се поупражнявам в стрелба.
От водата се чуваха гласове. Един от екипажа отиде до борда и се заслуша.
— Май някой има нужда от помощ. Няма да е зле да пуснем лодката.
— На ваше място не бих го направил — каза Пол с обичайния си спокоен тон, но желязната нотка в гласа му не можеше да се сбърка. — Тези типове ще се справят чудесно и сами.
Трокмортън се поколеба, но накрая отстъпи и каза на хората от екипажа:
— Всичко е наред. Искам да поговоря с гостите ни насаме.
Моряците се прибраха в каютите си.
— А сега, приятели, бихте ли ми казали какво точно става тук? — попита Трокмортън.
— Ще ида за кафе — обърна се Гамей към съпруга си. — Може да продължи цяла нощ.
След няколко минути се върна с три димящи чаши и каза:
— Намерих една бутилка уиски и капнах по малко. Реших, че може и да ни потрябва.
Като се редуваха, двамата споделиха подозренията си за кроежите на „Океанус“ и ги подкрепиха с доводи от различни източници.
— Това са ужасни обвинения — каза Трокмортън. — Имате ли неоспорими доказателства за този безобразен план?