Бяла смърт
Шрифт:
— Странно е да се върнеш тук. Толкова е тихо…
— Като в гробище — каза Пол.
Трокмортън се втурна да ги посрещне с обичайното си многословие.
— Доктори Траут! Много се радвам да ви видя на борда. Много мило, че се обадихте. Нямах представа, че ще се видим толкова скоро след разговора ни в Монреал.
— Ние също — каза Гамей. — Откритията ви доста разбуниха духовете в НАМПД. Благодарим, че се съгласихте да ни приемете така бързо.
— Няма защо, няма защо… — Трокмортън понижи глас. — Взех
— Добре е — отвърна Пол и се огледа. — Не виждам доктор Баркър.
— Не успя да дойде — каза Трокмортън. — Имал някакви лични задачи. Може би ще се опита да пристигне по-късно. Надявам се да се появи. Бих могъл да използвам познанията му като генетик.
— Значи изследването ви не върви? — попита Гамей.
— Тъкмо обратното, върви много добре, но аз съм по-скоро механик в тази област, ако ми позволите да използвам такава аналогия. Мога да сглобя рамката и шасито, но Фредерик е човекът, който проектира спортната кола.
— Дори и най-скъпата спортна кола не би се движила без добър механик, който да се занимавах двигателя й — усмихна се Гамей.
— Много сте мила. Но това е сложна материя и се натъкнах на някои аспекти, които ме озадачават. — Трокмортън се намръщи. — Винаги съм смятал, че рибарите са най-добрите наблюдатели на случващото се в морето. Както знаете, местната риболовна флотилия се е преместила към места с по-богат улов. Все пак говорих с неколцина кореняци, които са гледали как рибните стада изчезват и на тяхно място се появява така наречената дяволска риба. А сега количеството дяволска риба намалява главоломно. Измират, а нямам представа защо.
— Жалко, че не сте успели да хванете нито една.
— О, не съм казал такова нещо. Елате, ще ви покажа.
Трокмортън ги поведе през „сухата лаборатория“, където се намираха компютрите и другото електронно оборудване, до „мократа лаборатория“ — малко помещение с мивки, течаща вода, резервоари и маса, използвана за дисекция на образци. Надяна ръкавици и бръкна в един голям хладилник. С помощта на гостите си измъкна замразена сьомга, дълга около метър и двадесет, и я сложи на масата.
— Прилича на рибата, която уловихме ние. — Пол се наведе, за да разгледа бледите, почти бели люспи по-отблизо.
— Искахме да запазим образеца жив, но се оказа невъзможно. Разкъса мрежата на парчета и щеше да погълне целия кораб, ако беше живял достатъчно дълго.
— Какви са заключенията ви, след като вече сте видели отблизо тази риба? — попита Гамей.
Трокмортън пое дълбоко дъх и издиша, като изду пълните си бузи.
— Точно онова, от което се страхувах. Ако се съди по необичайните размери, бих казал, че това определено
— Но вашата риба бе по-малка и изглеждаше по-нормално.
Трокмортън кимна.
— Предполагам, че и в двата случая са били добавени гени на растежа, но докато моят експеримент беше държан под контрол, при този екземпляр явно не са се опитвали да ограничават размерите му. Сякаш някой просто е решил да види какво ще се случи. Но размерът и агресивността на тези риби са довели и до измирането им. Щом са унищожили и заместили естествените видове, те са се обърнали срещу себе си.
— Искате да кажете, че са прекалено гладни, за да се възпроизвеждат?
— Възможно е. Или просто моделът има проблеми с адаптирането в естествени условия — по същия начин, както голямото дърво ще бъде изкоренено при силна буря, докато храсталаците оцеляват. Природата обикновено изхвърля мутантите, които не пасват в общата схема.
— Има и друга възможност — каза Гамей. — Мисля, че доктор Баркър спомена нещо за получаване на стерилна риба, която да не може да се размножава.
— Да, това също е напълно възможно, но за постигането му е нужно сложно генно инженерство.
— Какво смятате да правите сега? — попита Пол.
— Ще видим какво ще хванем през следващите няколко дни, след което ще занеса този вид и целия останал улов в Монреал, където ще мога да изследвам гените. Може би ще успея да намеря аналози с материалите в компютрите ни. Може да успеем да установим кой е създателят на този вид.
— Възможно ли е?
— О, разбира се. Генетичната програма е като личен подпис. Изпратих на доктор Баркър съобщение за находката си. Фредерик е истински магьосник в тази област.
— Имате много високо мнение за него — отбеляза Пол.
— Той е блестящ, както вече ви казах. Иска ми се само да не се беше обвързал с търговските предприятия.
— Като стана дума за търговски предприятия, чухме, че тук в района имало някаква фабрика за преработка на риба. Възможно ли е тя да има нещо общо с всичко това?
— В какъв смисъл?
— Не зная. Може би замърсяване? Като онези двуглави жаби, които намират от време на време в замърсени води.
— Интересно предположение, но малко вероятно. По-скоро ще попаднете на изродена риба или на измиране, но това чудовище не е случайност. Освен това щяхме да видим деформации и у другите видове, а такива като че ли няма. Все пак ето какво ще направим. Ще излезем и ще хвърлим котва за през нощта в района на фабриката, а на сутринта ще пуснем мрежата няколко пъти. Колко време можете да останете на борда?
— Докогато сте в състояние да ни издържате — каза Пол. — Не желаем да се натрапваме.