Бяла смърт
Шрифт:
— Е, по-добре от нищо — каза Йоргенсен, докато се настаняваше в тясното пространство зад бюрото. — Кажете, чухте ли се с онази прекрасна адвокатка, с която пиехте кафе в Торсхавн?
— С Тери Уелд ли? Всъщност днес вечеряме заедно.
— Щастливец! Убеден съм, че ще е по-приятна компания, отколкото бях аз — каза Йоргенсен и се засмя. — Е, забавлявахте ли ви Скаалсхавн?
— „Забавляване“ не е точната дума. Скаалсхавн е изумително място. Благодаря, че ми позволихте да ползвам хижата и лодката ви.
— За мен е удоволствие.
Остин кимна и попита:
— Като стана дума за Скаалсхавн, какво показаха лабораторните ви тестове?
Професорът се зарови в същинския Еверест от хартии на бюрото си и като по чудо откри търсената папка. Свали очилата си и ги смени с други.
— Не зная доколко сте запознат с основната ми област. Специалността ми са ефектите на хипоксията. Изучавам как недостигът на кислород и промяната на температурата се отразяват върху рибните популации. Не твърдя, че съм експерт във всяка област, така че сверих резултатите си с различни колеги, специализиращи бактериология и вирусология. Подложихме на тестове десетки водни проби и риби от различни места в околностите на рибарника на „Океанус“. Мислехме дали няма някакъв паразит. Не открихме нищо.
— А първоначалната ви идея, че във водата може да има някакви химикали?
— Не, тъкмо обратното. От „Океанус“ изобщо не преувеличават с хвалбите си, че пречиствателната им система е последна дума на техниката. Водата е абсолютно чиста.Другите рибарници, които съм проверявал, изхвърлят отпадъци от храната за риби и така нататък. С две думи, не открих нищо, което би се отразило върху рибата в Скаалсхавн.
— Което води до въпроса какво причинява намаляването на рибната популация.
Йоргенсен вдигна очилата на челото си.
— Може би има други причини, които са ни убягнали. Хищници, деградация на хабитата, проблеми с храната.
— Напълно ли сте отхвърлили връзката с рибарника?
— Не, не съм. Именно затова смятам да се върна в Скаалсхавн за още проби.
— Това може да се окаже проблем — сдържано каза Остин, след което набързо запозна професора с перипетиите си с рибарника, бягството и спасяването си. — Бих искал да ви се отплатя за загубата на лодката — добави накрая.
— Лодката е последнатами грижа. Можели са да ви убият. — Йоргенсен бе смаян. — И аз попадах на патрулни катери, докато взимах пробите. Изглеждаха застрашителни, но не са ме нападали или тормозили.
— Може пък да не са харесали физиономията ми. Аз определеноне харесах техните.
— Сигурно сте забелязали, че не съм точно филмова звезда — каза професорът. — Все пак никой не се е опитвал да ме убие.
— Възможно е да са знаели, че пробите ви няма да покажат нищо. В такъв случай просто не е имало причина да ви прогонват.
— Да, той винаги идваше, когато се връщах от морето, и изглеждаше много заинтересуван от работата ми — Изведнъж очите на професора светнаха. — Ясно! Мислите го за информатор на „Океанус“!
— Не зная със сигурност, но научих, че е работил за „Океанус“ по време на изграждането на рибарника. Напълно е възможно да е запазил работата си и след завършването на фермата.
Йоргенсен се намръщи.
— Полицията знае ли за всичко това?
— Все още не. Формално погледнато, аз бях нахлул в частна собственост.
— Но не сте се опитвали да убиетенякого просто защото си пъха носа, където не му е работата!
— Това наистина изглежда като пресилено от тяхна страна. Все пак не ми се вярва полицията на островите да се зарови във въпроса. „Океанус“ спокойно може да отрече, че нашият дребен инцидент изобщо се е състоял. Начинът, по който реагират на малко безобидно любопитство, ми говори, че явно имат какво да крият. Бих предпочел да се поогледам тихомълком, а полицията само ще размъти водата.
— Както искате. Не ме бива по интригите. Моето царство е науката. — Йоргенсен се намръщи. — Онова създание в резервоара, което ви е изкарало акъла. Мислите ли, че е било акула?
— Зная само, че беше голямо, гладно и бледо като призрак.
— Призрачнариба. Интересно. Ще си помисля за това. Междувременно ще се приготвя да се върна на островите.
— Сигурен ли сте с какво се захващате? Може да се окаже опасно след моите перипетии.
— Този път отивам с изследователски кораб. Освен много по-голямата безопасност, ще разполагам и с всевъзможна апаратура. С удоволствие бих взел и археолог, който да изследва онези пещери.
— Идеята не е добра, професоре, но в селото има една жена, която би могла да ви е полезна в тази област. Баща й е посещавал пещерите. Именно тя ми каза как да вляза. Казва се Пиа.
— Вдовицата на свещеника ли?
— Да, познавате ли я? Много си я бива.
— И още как! — изтърси Йоргенсен. После се усети и бузите му пламнаха. — Срещали сме се няколко пъти из селото. Невъзможно е да я пропуснеш. Можете ли да промените плановете си и да се върнете в Скаалсхавн с мен?
Остин поклати глава.
— Благодаря за поканата, но имам работа в НАМПД. Оставих Джо да се справя с тестовете на „Морска минога“. Ще ви помоля да ме държите в течение за резултатите ви.
— Естествено, че ще ви държа в течение. — Йоргенсен се почеса по брадичката и погледът му се зарея нанякъде. — Като учен, изцяло отхвърлям идеята за поличби. Обучен съм да не правя заключения, ако не съм в състояние да ги подкрепя с факти. Но тук има нещо страшно объркано. Усещам го с цялото си същество. Нещо нечисто.