Битие
Шрифт:
Бавно, разбира се, докато изградим общество на познанието и спокойствието…
Но не! Те настояваха, че това трябва да стане наш най-важен, единствен приоритет! Не ни оставяха на мира. Увещаваха ни и ни манипулираха. Докато накрая признаха каква е причината да бързат.
И така се стигна до голямата лъжа…
Черните символи продължиха да минават под повърхността на камъка, но и без това слабият контраст отслабваше още повече. Всички картини на заден план изчезнаха и Бин разбра, че артефактът е почти напълно изтощен. Освен това очите го боляха.
Написа върху овоида ПОЧАКАЙ и ги разтърка. Време беше и за малко вода. Както и за протеиновото блокче, което задъвка бавно, като си даваше по-ясно от всеки друг път сметка колко дребен и незначителен е животът му. Животът на всеки поотделно, ако трябваше да е точен, на целия този огромен и трагичен фон с множество светове. С множество трагични съдби.
Но все пак пътеките на ума му го връщаха към най-важното за него. Към жена му. Към детето му. Трябваше да има някакъв начин да им помогне… да осигури техния живот, комфорт и свобода…
Към истината.
Без да осъзнава, Бин беше започнал да пише с пръст, докато мислеше. Осъзна го, когато камъкът-свят светна, но съвсем за кратко и слабо, преди да изчезне в мътната мъгла.
Истина?
Само ме закарай на място, където мога да…
Не успя да прочете края, тъй като роботът подводница изведнъж се разтресе и изподрасканият кристал подскочи от скута му. Ако не бяха тапицираните стени, шумът сигурно щеше да е оглушителен. Докато тясното помещение се гърчеше и извиваше, Бин отправи въпроси към механичния дракон, но не получи отговори.
А после забеляза явна промяна в движенията на морския левиатан. И ъгълът на седалката му като че ли се беше променил. Иисистентът му се намеси отново и даде диагнозата си с една-единствена дума, която заплува в десния ъгъл на полезрението му.
Издигане.
Добре дошли в „Реакцията на Повлов“. Аз съм Нолан Брил и замествам редовния ви подбудител госпожица Тор Повлов, която е по следите на важна история. Поне така ми казаха. Ето я и нея, в онзи ъгъл на студиото. Не е помръднала верига или манипулатор от дни. Светлините на нейната консерва-робомобил са зелени и има страшно висока криптирана активност, така че можем да приемем, че Тор броди някъде из Мрежата по някаква следа с нейната първокласна умна тълпа. Наслука, Тор!
Междувременно имаме доста интересна компания за днешната говорилня. Първо, доктор Клотилде Потър-Фериър, заместник-министър на възможностите на ЗС. Тя участва в програмата ни от екваториалната столица на Земния съюз в Суринам. Благодаря за отделеното време, госпожо заместник-министър.
Д-р Потър-Фериър: Няма за какво, Нолан. За виртуалната аудитория на Тор — винаги.
Нолан Брил: Страхотно. Но бъдете готова за тежки въпроси относно новата политика на ЗС за контрола върху технологиите. Някои я оприличават на Войната срещу науката, която бушуваше в Съединените щати преди поколение.
Д-р Потър-Фериър: Сравнението е нечестно, Нолан. Онази кампания беше дело на неколцина милиардери заговорници. Докато това ново начинание…
Нолан Брил: … се задвижва от няколко десетки трилионери? Използващи „спасението на вида“ като повод да елиминират конкуренцията на другите съсловия?
Д-р Потър-Фериър: Глупости. Популистката инерция се трупа от известно време, докато гледахме как „прогресът“ нанася ужасни щети. След това последва ужасният факт, предаден ни от онези извънземни бегълци: че всички планети в края на краищата биват прокълнати от едно или друго изхвърляне. Ако искаме да се надяваме…
Професор Ноозон: Факт ли? Наричате оная приказка факт? Само защото го казват нек’ви си космически кукли? Ама че тъпотия…
Нолан Брил: Споко, Профноо, стига си се палил. Ще имаш шанс да говориш. Дай първо да представя гостите.
Професор Ноозон: Много сори, брато Нолан. Затварям плювалника.
Нолан Брил: Екстра. На тепиха е също господин Хамиш Брукман, автор на лайнометите „Култ към науката“ и „Прогрес-високомерие“, който е тук да пусне поредния забавен довод защо всеки интелигентен човек трябва да се вслуша в историята му, че „Всичко това е моя измислица“.
Хамиш Брукман: Да не би да наричате един милиард души неинтелигентни, господин Брил?
Нолан Брил: Ами, сега ще имате възможност да се обърнете към останалите девет милиарда, които могат да видят със собствените си очи какво се случва в Астероидния пояс…
Хамиш Брукман: Със собствените си очи? Колко от тях имат телескопи в задния си двор? Няколко милиона? А останалите, в това число и „новинарите“ като вас, вярват на думата на разни елити, че там става нещо! На същите ученоглавци и бюрократи, които са лъгали и преди. На кандидат-свещеници, господари и снобарски „тълпи на учени аматьори“, всички с безусловни интереси в приказката за извънзем…
Нолан Брил: Приказка, която вие твърдите, че сте измислили…
Хамиш Брукман: Да… Бях подлъган да го направя. Собствената ми суета…
Нолан Брил: Доста завързан заговор, господин Брукман! Една от многото параноични задевки, с които ни омагьосвахте през годините. Но първо, нека включим и Джонамин Бат Амитаи, съставител на „Рогът на изобилието на Пандора“ и признат авторитет по сценариите на Апокалипсиса. Тя се включва от Рамала.
Джонамин Бат Амитаи: Благодаря, че ми позволихте да участвам въпреки мизерната връзка. Не успях да стигна до студиото ви в Йерусалим покрай разрастващите се бунтове в Мегидо и сраженията между куп фракции за Храмовия хълм…
Нолан Брил: Е, радваме се, че сте в безопасност. По дяволите, и аз едва успях да стигна сутринта до Нюарк! И тук е същата лудница. Мислите ли, че попадаме в сценария „всичко се разпада“?
Джонамин Бат Амитаи: Възможно е, Нолан. Макар че да не забравяме, че има и добри тенденции, които се опълчват на лошите. По целия свят има контравълна в лицето на ГОГ, Дружество Бетсби, Алианс за гражданско споразумение и тъй нататък. Целта на всички тях е спокойно обсъждане…
Нолан Брил: Виж ти, кой би предположил, че експерт по мрачния край ще се окаже най-големият оптимист днес! Починете си за момент след разтърсващото преживяване. Нашият последен гост е неподражаемият професор Ноозон, водещ на „Овладей своята вселена“ и несъмнено един от елитните учени конспиратори, опитващи се да ни убедят, че извънземните кристали
Професор Ноозон: Хо-хо, Ноланбрил, мой човек. Слава на Ях и Уапу, на всички зрители и надзъртащи на Земята и в космоса. Но не-е-е, не мисля, че светът ще свърши само защото някакви си миризливи симулирани мошеници са паднали от небето, за да ни поучават.
Нолан Брил: Тоест твърдиш, че съществата от Артефакта са истински, че трябва да се вслушваме в тях… но да не им вярваме?
Професор Ноозон: Глей, брато, аз схващам кога някой се пише за бог, за да ни се меси в главите. Онези космически вирусни куклички си имат задачи. Може да не са добри за нас. Време е да сме внимателни, чат ли си? Време е за предпазливост и научна обективност. Но това не означава, че извънземните камъни не са истински, мой човек. Хората казват, че трябва да са се напушили с лоша ганджа или да са абсолютни лъжци…
Хамиш Брукман: Вижте, хайде да…
Нолан Брил: Ами последните новини? Успоредно с мерките за контролиране на науката и технологиите в ЗС американският сенатор Крандъл Стронг призова Хаванският артефакт да бъде поставен под защитата на международна комисия от мъдри граждани, които да го приберат, докато нещата не се успокоят…
Професор Ноозон: Което може да продължи цяла вечност. А и всички знаем, че онзи сенатор си има свои цели. Адски го тормозят от новия Съюз на спокойните възрастни. Те искат той да бъде отзован заради това, че е хахо и самодрусащ се от собственото си възмущение наркоман! Криминализирайте това и светът ще се промени.
Както и да е, стане ли дума за извънземни камъни, да пукна на място, ако реалното ни решение не е в обратната посока!
Нолан Брил: Но, професоре, сблъсъкът ни с извънземни идеи не се ли оказа травмиращ? Няма ли да е по-добре хората да бъдат подложени на по-малко влияние?
Професор Ноозон: Нолан, има два начина, по които обществата реагират на непознати идеи. Първо със страх. Мислят си, че обикновените хора ще бъдат покварени или изкарани от правия път. Че лоши неща ще се настанят в крехките им умове. По-добре жреците и господарите да ги пазят от неправилни мисли. Тоя подход е бил следван от повечето човешки култури.
Другият начин е по-изпълнен с надежда — че хората могат да се справят с новото! Хомо сапиенс е адаптивен вид. Промяната не ужасява. Куражът е превърнал обикновените поданици в достойни граждани. Този втори начин може да е погрешен! Но аз ще остана верен на него, чак до смъртта и Вавилон.
Всъщност голямата ни цел трябва да е решението, сложило край на всички стари суеверия, помрачили живота на предците ни. Повече светлина!
Искате повече истина, отколкото ни казват хаванските извънземни? Тогава съберете повече камъни, какво друго! Я стига, както казват тийнейджърите!
60.
Чирепи космос
Десетки кристални фрагменти лежаха на широка маса и няколко лавици, окъпани от лъчите на ярки като слънца лампи. Всички сякаш светеха.
Някои бяха просто дребни парченца, свързани в едно цяло от каменни кори. Всяко по-нататъшно почистване щеше да ги превърне в люспи и купчинки пясък. Други приличаха повече на буци и имаха издатини или назъбени протуберанси — наскоро изчистени от каменната шлака. В няколко случая се бяха запазили почти пълни половинки на цилиндър или яйце, макар и издраскани, издълбани и с липсващи парчета.
Лейси искаше да погали образците, изработени от странни ръце край далечни звезди. Това й напомняше за една паметна вечер, когато двамата с Джейсън обикаляха лондонския Тауър без бърборещи туристи и журналистически камери и всяка витрина беше отворена, за да могат петнайсетте семейства трилионери да опипват древни регалии. (Е, рангът си имаше своите привилегии.) Но повечето скъпоценности като рубини и изумруди никога не биха могли да я привлекат по начина, по който го правеха тези чирепи — истински скъпоценни камъни на познанието.
„Или… камъни на убеждаването. Нима скъпоценните камъни не правят точно това?“
— Захранваме ги с енергия, докато сканираме с лазери и се опитваме по всякакъв начин да задействаме холографската памет — обясни д-р Бен Фланъри, който изглеждаше почти замаян след премахването на карантинното стъкло, позволило най-сетне съветниците и членовете на комисията да се смесят.
„Не бива да тръгва от предварителни постановки. Това може да стане прелюдия към по-сериозна карантина.“ Бяха дошли съобщения за промени в сигурността на Контактния център. Охраната от Военноморските сили на САЩ се сменяше от мъже в черни униформи и без отличителни знаци.
— Това ли са всички фрагменти, събрани досега? Микротрусовете от заровените кристали не бяха ли стотици?
— Да, но повечето се намират твърде дълбоко. В момента се почистват най-новите двайсет находки. Други се държат от държави и частни колекционери, които се опитват да ги изучават отделно, в разрез с Резолюция двайсет и пет двайсет и пет. Световният съд ще има работа за години напред. А и никога няма да чуем нищо за фрагментите, изкопани тайно и попаднали направо в незнайни лаборатории.
„Това може и да е за добро, щом Рупърт и Тенскватава седят в техния Съвет на мъдростта и дърпат всички конци, за да се стигне до промяна. Ако успеят… а ИИ моделите твърдят, че ще успеят… то всички извънземни предмети могат да бъдат заключени, а космическите мисии — отменени. В името на «обществената безопасност». Така ще останат само фрагменти, скрити далеч от лапите им.“
Лейси вече не получаваше информация от кликата трилионери и шпионинът й в Глаукъс-Уортингтън не беше докладвал от дни. Явно се беше стигнало и до отдавна очакваното й изваждане от олигархията. Лейси не съжаляваше особено. Въпреки това не й беше весело да става една от десетмилиардното простолюдие.
Намери утеха в една мрачна мисъл. Всяка война срещу науката можеше да се развие и по двата начина.
„Смеят ли да се доверят на своите учени наемници, всеки от които може най-неочаквано да се обяви на страната на Петото, Деветото и Десетото съсловие? Вярно, в момента конюнктурата е на страната на аристократичния пуч. Но нещата могат да се развият лошо за тях, ако се появи изтичане на информация за вътрешните им заговори. Или ако някой нов фактор отслаби всеобщата паника и я замени с увереност. Или с жив интерес.“