Бездна
Шрифт:
Лодката потрепери, натискана все по-силно надолу във врящото море и тъкмо когато си мислеше, че ще се разбие, усети с благодарност, че плаваемостта й се възстановява. Лодката се надигна, вълните се разцепиха и се оттекоха по палубата. След като тя изкачи поредния гребен, той зърна за миг надигналия се, изпъстрен с пяна океан. Пред него бе сянката на по-спокойна вода — подветреният бряг на остров Рагид.
Клей вдигна глава към черното небе и от устните му се откъснаха няколко думи: „О, Господи, ако това е Твоята воля…“ — и в следващия миг отново влезе в схватка с вълните, пое по диагонален спрямо
Преди да успее да въздъхне с облекчение, Клей осъзна, че водите тук бяха по-спокойни, но само в сравнение с щорма, който вилнееше отвъд острова. От двете му страни се носеха тежки вълни, които се сблъскваха като във врящ котел. Сега обаче поне можеше да поддържа курс направо към кея. Даде още малко газ и чу как двигателят изръмжава послушно.
По-голямата скорост изглежда придаде на лодката и малко по-голяма устойчивост. Тя заора напред, издигна се стремително, след това отново се зарови. След като прозорчето бе счупено, а прожекторът не работеше, той управляваше трудно, като определяше мястото си, единствено когато лодката се издигаше върху гребените. Смътно осъзна, че може би щеше да е по-разумно да намали хода, в случай че…
Лодката се натъкна на рифа със зашеметяващ грохот. Клей се заби с все сила върху щурвала и си счупи носа; след това бе отхвърлен назад, върху задната стена на рубката. Прибоят, който заливаше рифа, отмести лодката странично, а следващата разпукваща се вълна я обърна на борд. Клей се добра до щурвала, издуха през носа си кръв и солена вода, опита се да проясни мислите си. След това трета вълна се стовари странично по цялата й дължина и го изхвърли от палубата в пълния хаос от разпенена вода и виещ вятър.
46.
Хач насочи носа на „Плейн Джейн“ към канала. Зад гърба му се носеше хаотичната симфония на потракващи по мачтите фалове: лодките се мятаха като обезумели на вързалата си. Вятърът беше студен, небето сякаш се бе сгъстило от водните пари и пръски. Той го вкуси: повече сол, отколкото свежест. Беше виждал подобни вълни и преди, в детството си. Ала никога не бе проявявал такова безразсъдство да рискува и да излезе сред тях.
Хвърли последен поглед към брега, след това се обърна към морето и даде газ. Минаха покрай знаците „С пет мили в час“ и „Не вдигай вълна“, които така се люлееха на вълната, че бяха застанали странично, сякаш признали поражението си.
Бонтер застана до него, стиснала с две ръце командното табло.
— Е? — извика тя в ухото му.
— Изабел, проявих се като пълен глупак — изкрещя в отговор той. — Виждал съм същите основни симптоми хиляди пъти. Те просто ми избождаха очите. Всеки, който някога се е подлагал на радиационно облъчване за лечение на рак, знае за какво става дума.
— Радиационно облъчване ли?
— Да. Какво става с подобни пациенти? Гади им се. Губят сили. Косата им… Броят на белите кръвни телца пада до минимума. Всичките най-странни заболявания, които видях миналата седмица, до едно имаха тези общи черти.
Бонтер се поколеба, широко отворила очи, въпреки ослепителния прибой.
— Мечът на Архангел
— А това би могло да обясни и компютърните проблеми.
— Какво имаш предвид?
— Произволната радиация има опустошителен ефект върху микроелектрониката.
Бонтер присви очи и го погледна; по лицето й се стичаха поточета от дъжд и морска вода.
— Но защо трябва да излизаме в тази убийствена буря?
— Знаем, че мечът е радиоактивен. Но знаем единствено това. Той е поставен в оловна кутия и въпреки това е убил всички, които са имали контакт с него. Един Господ само знае какво ще се случи, ако Найдълман го извади от ковчежето. Не можем да позволим това да стане.
След като лодката излезе от подветрения бряг на Бърнт Хед, морето се нахвърли върху корпуса на „Плейн Джейн“ с брутална ярост. Хач млъкна изведнъж и завъртя щурвала, като се опита да поеме вълната „на буза“. Въздухът около лодката бе изпълнен с пулверизирана вода и пяна. Той погледна компаса, коригира курса и погледна към лорана.
Бонтер се улови с две ръце за перилата и сведе глава срещу проливния дъжд.
— Но какво точно емечът, тогава?
— Един Господ знае. Но каквото и да е, то ще е адски горещо. Аз например не бих искал да…
Той изведнъж млъкна и се вторачи напред. В мрака се мержелееше бяла ивица, която се надигаше над лодката. В първия момент се запита дали това не бе някой голям кораб.
— Иисусе Христе — промърмори той, изненадан от собствения си спокоен тон. — Погледни това.
Не беше кораб. Той с ужас осъзна, че бе сриващият се връх на огромна вълна.
— Помогни ми да удържа щурвала! — изкрещя той.
Бонтер отскочи напред, стисна с две ръце щурвала, докато той отчаяно заработи с ръчките за газта. Лодката се издигна по почти вертикалната стена, Хач увеличи предпазливо газта, опитвайки се да задържи лодката на курса й. Когато сриващият се връх на вълната удари, последва експлозия в бяло и страхотен, кух рев; той се напрегна да удържи на водната маса и затай дъх.
За миг лодката сякаш увисна вътре във вълната, след това изведнъж се освободи и се гмурна надолу по склона с бясно въртеливо движение. Той веднага отне газта и тя потъна в следващата падина със страховита скорост. Последва миг на необичайна, призрачна тишина, докато лодката бе защитена от вятъра в падината между две вълни. После от тъмнината срещу тях се възправи нова зелена стена, изпъстрена с пяна.
— Отвъд остров Рек ще стане още по-лошо — извика той.
Бонтер не си направи труда да му отговаря, стиснала щурвала, докато се накрениха към следващия гребен, който посрещна с ужасяващ трясък.