Бездна

Чайлд Линкълн

Сейнт Джон хвърли бърз поглед на Хач, след това отново се обърна към екрана.

— А сега, този тунел, който води към брега… — той преглътна. — Той не е част от централната Шахта и не може да бъде изследван засега напълно. Отначало си мислех, че е оригиналната „задна врата“ на Шахтата. Ала изглежда той стига до водонепроницаем задънен край на половината път до брега. Може би е свързан по някакъв начин с капана, в който брат ти…

Гласът му стихна от неудобство.

— Разбирам — успя да каже Хач и неговият собствен глас прозвуча сух

и необикновено тънък. Пое дълбоко дъх. — Правят се всички усилия да го изследват, нали?

— Разбира се.

Сейнт Джон се вторачи в компютърния екран.

— Знаеш ли, допреди три дни се възхищавах неимоверно на Макалън. А сега се чувствам съвсем различно. Проектът му е блестящ и не мога да го виня, че е искал да отмъсти на пирата, който го отвлякъл. Но той е знаел много добре, че Шахтата би могла да убива и невинни хора, ведно с виновните.

Той отново се зае да завърти конструкцията.

— Разбира се, историкът у мен би казал, че Макалън е имал всички основания да вярва, че Окъм ще живее достатъчно дълго, за да се върне и да задейства сам капана. Ала Шахтата е била проектирана да продължи да съществува и да пази съкровището още много време след като Окъм евентуално би загинал при опита си да измъкне съкровището.

Той натисна друг клавиш и диаграмата светна с гора от зелени линии.

— Тук можеш да видиш целия крепеж на главната Шахта. Четиристотин хиляди дъбови греди. Достатъчно, за да бъдат построени две фрегати. Конструкцията е била замислена да просъществува стотици години. Защо, мислиш, Макалън е направил своята машина на смъртта толкова здрава? А сега, ако завъртим в тази посока… — Той натисна друг клавиш, сетне втори, трети. — По дяволите… — изруга той, когато графиката започна да се върти бързо на екрана.

— Ей, ще изгориш RAM-а на видеото, ако завъртиш тази картинка още малко по-бързо!

На вратата бе застанал геологът Ранкин, мечешката му фигура препречваше достъпа на мъглявата утринна светлина. Русата брада бе разчленена от изкривената му усмивка.

— Отдръпни се от това нещо, преди да си го строшил — пошегува се той, затвори вратата и пристъпи към екрана.

Седна на мястото на Сейнт Джон, натисна няколко клавиша, изображението покорно спря да се върти и застана неподвижно, сякаш в стойка „мирно“.

— Излезе ли нещо? — попита геологът.

Сейнт Джон поклати глава.

— Трудно е да се установят някакви очевидни модели. Виждам тук там сходство с някои от хидравличните конструкции на Макалън, но само толкова.

— Нека да я завъртим около оста Z с пет оборота в минута, И да видим дали ще ни вдъхнови за нещо.

Ранкин набра няколко клавиша и конструкцията на екрана отново се завъртя. Облегна се на стола, сложи ръце на тила си и погледна към Хач.

— Доста учудващо е, човече. Изглежда вашият стар архитект е използвал, така да се каже, някаква помощ при копането.

— Каква помощ, по-точно?

Ранкин намигна.

— От Майката-природа. Последните томографски данни показват,

че голяма част от Шахтата си е съществувала, още преди да се появят пиратите. Имам предвид — в естествен вид. Огромна вертикална цепнатина в основната скала. Може дори това да е била причината, поради която Окъм е избрал този остров.

— Не съм много сигурен, че те разбирам.

— Има голям разсед и размествания в метаморфната скала в основата на острова.

— Сега вече съм напълно сигурен, че не те разбирам.

— Говоря за пресичащи се, приплъзващи се пластове току под острова. Пластове, които по някакъв начин са се раздалечили.

— Значи е имало множество подземни кухини?

Ранкин кимна.

— Да, много. Отворени пукнатини и цепнатини, водещи във всички посоки. Нашият приятел Макалън просто е разширил някои от тях и е добавил необходимото. Въпросът, с който обаче продължавам да се мъча, е защо го има и защо само под този остров? Обикновено подобни разседи са в по-голям мащаб. А тук изглежда са ограничени само до района на остров Рагид.

Разговорът им прекъсна с влизането във фургона на Найдълман. Той ги изгледа един по един, по лицето му пробяга усмивка и мигновено изчезна.

— Е, Малин, Сандра даде ли ти бележката-пропуск?

— Да, благодаря — отвърна Хач.

Найдълман се обърна към Ранкин.

— Не прекъсвай работата си заради мен.

— Просто помагах на Сейнт Джон тук с този триизмерен модел — рече Ранкин.

Хач погледна първо единия, а после — другия. Безгрижният геолог изведнъж бе станал официален, нащрек. „Дали не се е случило нещо между тях двамата?“ — запита се той. След това осъзна, че то се дължеше на начина, по който Найдълман ги изгледа. Той самият почувства почти неотразимо желание да изрича със заекване извинения и обяснения за онова, което правеха.

— Ясно — рече Найдълман. — В такъв случай имам добра новина за вас. Последният масив данни от измерванията вече е вкаран в мрежата.

— Чудесно — рече Ранкин и натисна още няколко клавиша. — Взех ги. Сега ги интегрирам.

Хач видя как на екрана малки линейни сегменти се добавиха към графиката със заслепяваща скорост. Прехвърлянето на данните приключи за секунда-две. Изображението бе почти същото, само гдето беше с по-наситен „килим“.

Сейнт Джон, който гледаше иззад рамото на геолога, въздъхна дълбоко. Ранкин набра още няколко клавиша и моделът отново се завъртя бавно по вертикалната си ос.

— Изчисти всичко, освен най-ранните конструкции — рече Сейнт Джон.

Ранкин натисна няколко клавиша и от изображението на екрана изчезнаха безброй тънки линии. Сега Хач можеше да види само картината на самата централна Шахта.

— Значи водните капани са били добавени към края — рече Найдълман. — Нещо, с което бяхме наясно още отначало.

— Забелязвате ли елементи от предишни строежи на Макалън? — попита Ранкин. — Или нещо, което да ви прилича на капан?

Сейнт Джон поклати отрицателно глава.