Вихър
Шрифт:
— Както и да е — додаде Императорът. — Проблемите са главно по негова вина… И въпреки това не мога да си позволя да го загубя.
Стен кимна в знак на съгласие. Който и да беше този Какан, Алтайският куп беше важен съюзник. По-лошо. Беше изключително близо до Първичен свят.
— Какво го заплашва, ваше величество?
— Почти всичко и всеки — отвърна Императорът. Той започна да поръсва с подправки месото. — Малко джинджифил — каза, като отново се върна на рецептата. — Карамфил, кардамон, чили, канела… по-тежка е от другите… малко счукан чесън и, разбира се, сол и черен пипер.
Той добави мъничко кисело мляко и лимонов сок, разбърка всичко и го
— Има три различни вида в Алтайския куп — продължи Императорът. — Разделени са на четири групи. И всичките са негодници. На първо място, джохианците. Хора. Основната раса. Каканът е джохианец, естествено.
— Разбира се — кимна Стен. Обикновено нещата ставаха по този начин — под управлението на едноличен властник. Като се изключеха присъстващите, имаше далеч по-малко хора, отколкото други видове из Империята.
— Главният им свят е Джохи, изворът на угризенията на Какана. В центъра на купа е. Както и да е… Сега за другите злодеи в картината…
Той изсипа половината от изпържения лук върху месото и разбърка сместа. Дръпна ориза от печката. Водата беше вряла близо пет минути. Изплакна ориза, разбърка го с останалия лук и го разстла над ярешкото.
— Намазва се с малко масълце отгоре — усмихна се Императорът — и… voil`a! Наричам го бомбайско бирани, но по същество е козя яхния.
Той затвори добре прилепващия капапак, сложи глинения съд във фурната и я нагласи за печене.
— Сега ще изшмекерувам — каза Императорът. — Начинът, по който биранито би трябвало да се приготви, е да се сложи на 200 градуса и да се пече един час. После да се намали на 150 и да се пече още час.
Стен запомни и тези указания заедно с останалото от рецептата.
— Но Мар и Сен, благословени да са, са измислили нова фурна. Намалява времето наполовина, а може би и повече. И не мога да усетя разлика.
— Говорехме за онези злодеи, ваше величество?
— А, вярно. Добре, имаме джохианците. Хора, както казах. Освен че са основната раса, те притежават едно от старите ми търговски разрешителни. Дадох им го може би преди петстотин години. Тогава беше мътна и кървава погранична зона. Което ме води до торките. Отново хора. Заселнически тип.
Стен не разбра какво точно казва Императорът, но схвана идеята.
— Торките са пристигнали в купа по-рано, когато Империум Екс е бил открит в района — продължи Императорът. — Миньори. Корабни превозвачи. Склададжии. Проститутки и жигола. От този род. Само че, когато се е изчерпал Империум Екс, са останали вместо да продължат към някое друго находище.
Империум Екс беше единственият елемент, който можеше да екранира частицата Антиматерия две. АМ2 беше горивото, върху което беше изградена Империята. И се намираше под строгия контрол на Вечния император. Дотолкова, че когато Тайният съвет го беше убил, всички доставки на АМ2 бяха спрели. Шест години Съветът беше търсил безуспешно източника му. Междувременно Империята беше започнала да се разпада — състояние, за чието обръщане работеше в момента Стен. Макар понякога да имаше съмнения, че нещата ще се нормализират, докато е жив.
— Разбира се, торките протестирали, когато джохианците се появили. Тези търговци авантюристи понабили няколко души и им показали моето разрешително — и с това се приключило. Минало известно време и джохианците започнали да се разпадат по малко. Превърнали се в отделни светове — градове-държави. Бащата на сегашния Какан върнал нещата в нормалното им русло преди около триста години.
Стен не отбеляза нищо.
— Ами останалите два вида? Местните за купа, предполагам?
— Точно така. Едните са суздали, а другите богази. Не знам много за тях. Вероятно имат същите болезнени проблеми като всички други същества. Очевидно, когато торките са пристигнали, те едва изпълзявали от собствените си светове и тъкмо се били открили един друг. Не било нужно да се стига до големи сблъсъци. Звездните двигатели успяват да всеят страхопочитание у всяко туземно същество.
Стен си представи какъв трябва да е бил шокът. Тъкмо си успял да се изкачиш по технологичната стълба от каменната епоха към космоса. Оглеждаш се към очакващите те звезди и се чувстваш доста удовлетворен от себе си. Намираш се на върха на историята си, нали така? Никой преди това не е постигал нещо подобно.
И после, бам! Чуждоземци, в този случай хора — се показват със засуканите си играчки, плюс оръжия, всяко от които може да те направи на решето. И освен всичко друго — чудо на чудесата — те могат да прескачат от една звезда към следващата, от система на система. Дори да обхождат галактиките с лекота. АМ2 двигателят. Най-великото изобретение в историята.
За първи път Стен си представи какво ли е станало, когато императорът се е появил на сцената преди много столетия с АМ2 под мишница. Това гориво е можело да разклати всяка съществуваща цивилизация, да я постави на колене, за да се моли за просветление.
Вечният император се чудеше за някаква полузабравена съставка.
— Кориандър — измърмори той. — Това е тайната.
Стри няколко листенца в купата с нарязана краставица и кисело мляко.
Да, помисли си Стен. АМ2 и тайната на вечния живот… Сигурно наистина е било запомнящо се.
Беше невероятна вечеря. Незабравима. Както обикновено.
Имаше купи с храна навсякъде по масата. Дал и студено ястие от краставици. Три вида каши: зелено манго, бенгалска и люта. Малки чинийки с изключително люти сосове и малки червени чушчици. И прясно изпечен плосък хляб — чапати, както го нарече Императорът. И разбира се, бомбайското бирани. Ароматна пара се носеше от глинения съд.
— Нахвърляй се — каза Императорът.
Стен се нахвърли на храната.
Дълги минути те просто ядяха, като се наслаждаваха на всяка хапка и я поливаха с това, което Императорът се кълнеше, че е тайландска бира.
Когато гладната смърт вече не представляваше заплаха, Императорът набоде парче козе месо на вилицата си и го вдигна пред очите си, за да го огледа.
— Та за стария ми приятел, Какана — поде той. Поднесе мръвката към устата си и я сдъвка. — Той е тиранин от най-отявлените. И няма да го отричам. Бедата с тираните е, че никога не можеш да губиш контрол. Невъзможно е да повдигнеш капака, за да освободиш парата. Ако го направиш, враговете ти ще сметнат това за знак на слабост. И ще затънеш в неприятности. Пък и не можеш да си позволиш да бъдеш немарлив. Или слабоумен. Каканът, страхувам се, става немарлив. Може дори да става слабоумен, доколкото ми е известно. Със сигурност ползва всички възможни животоподдържащи системи, с които разполагат наоколо. Непрекъснато прочистване на кръвта и органите, хормонални имплантанти и всякакви подобни неща. С малко късмет ще поживее достатъчно дълго, за да реша какво да се случи по-нататък. Точно в момента съм прекалено зает да мисля по въпроса.