Вихър
Шрифт:
За Килгър, който не вярваше особено на офицерите, Махони беше, освен всичко друго, уважаван предводител — той беше командващият офицер на Алекс в „Богомолка“ години преди да срещне Стен.
За Синд, Ото и другите Бор Махони беше изтъкнат боен вожд и старейшина. Ако беше обидил по някакъв начин Императора, смятаха те, трябваше да му бъде даден шанс да отреже собствената си брада в знак на смирение и да изчака присъдата, вместо да бъде ескортиран от въоръжени същества сякаш беше някакъв престъпник.
За Първа гвардейска дивизия Махони не
Сегашният командващ генерал, Пейдрак Сарсфийлд, дори беше служил като началник на рота под командването на Махони на адски свят, наречен Кавит.
Никой от тях не разбираше каква грешка, камо ли какво неизвестно престъпление беше извършил Махони.
Не че говореха за това.
Случилото се беше твърде невероятно. Войниците дори не се оплакваха.
Стен би предприел някакви действия да повдигне бойния дух до приемливо ниво — макар да не беше сигурен какви точно, — ако не се приближаваше още по-ужасен кошмар.
Флотите на суздалите и богазите идваха с пълна скорост. Стен не виждаше начин да предотврати нашествието.
Две групи запазиха самообладание при разжалването на Махони.
Гурките.
И флотски адмирал Мейсън.
Алекс влетя в кабинета на Стен и блъсна вратата зад себе си. Рамката се нацепи, но издържа.
— Току-що — започна той без предисловия — разкодирах заповедите, които ни изпращат. Никой от нас няма да участва. Строго секретни са. Не са от скапания ни уважаван Император, дълго да управлява, а от някакъв глупак в имперския кабинет.
Той побутна разпечатката към Стен. Тя беше кратка:
Продължете мисията според инструкциите. Имперското пряко управление ще продължи. Поддържайте обществен ред.
— Няма предложение как да стане — добави Алекс. — Някакъв луд там е станал саркастичен — и знам кой. Добрият летящ лъч беше прав.
Стен не обърна внимание на брътвежите на Алекс.
— Какво ще правим?
Стен реши.
— Можеш ли да заглушиш кодирания канал?
— С левия си крак, ако трябва. Искаш фалшиво съобщение, което да постановява, че е време да си ходим ли?
— Не. Твърде сложно е да се обоснове. Просто никога не сме получавали това.
— Да, сър.
Килгър се обърна, за да излезе.
— Знаеш ли, момко, щом разголваме задниците си така, не мисля, че има смисъл повече да служа на Императора. За добро или за зло, не вярвам, че той вече заслужава клетвата ми.
— Нека да се тревожим за задниците и разголването им по-късно. Това едва ли ще стане, тъй или иначе — заяви Стен с най-неутралния тон, на който беше способен.
— Адмирал Мейсън, освобождавам
— Да, сър.
— Искам да вземете каквото е останало от флотата на онзи глупак Лангсдорф, а също и ескортиращите кораби, които бяха оставени при транспортните кораби на гвардията.
— Да, сър.
— „Виктори“ ще бъде отделен и поставен под мое пряко командване, както и носачът на тактически кораби, който оцеля.
— „Бенингтън“, сър.
— Благодаря.
— Какви са заповедите ми? — попита Мейсън все още със студен неутрален тон.
— Приготвяме се да евакуираме всички имперски части от Джохи и Алтайския куп. Как ще бъде осъществено с минимално количество жертви, не съм напълно сигурен.
— Ами Първа гвардия?
— Ще бъда отговорен и за тях.
— Да, сър. Ако позволете да попитам нещо?
— Кажете — разреши Стен.
— Наистина ли смятате, че сте квалифициран като генерал?
— Адмирале, не смятам, че някой е квалифициран да води отстъпление под обстрел, което е нашата задача. Но ще ви припомня, че съм участвал в такова. По време на войната. На планета, наречена Кавит. Имате ли някакви други обиди?
— Не. Но имам друг въпрос.
Стен кимна.
— Какво се промени? Смятах, че Императорът иска Алтайският куп да бъде задържан. Смятах, че това място има някаква значителна дипломатическа важност, която не мога да оценя.
— Изпратих доклад тази сутрин до Първичен свят — излъга Стен. — Казах, че Алтайският куп не може да бъде удържан. Не съм получил отговор. Затова предлагам да продължим с оттеглянето. Ако ситуацията се промени, ще сте сред първите, които ще научат. Свободен сте.
Постовите кораби докладваха, че флотата на суздалите и богазите е на три И-дни път от слънчевата система на Джохи.
— Генерал Сарсфийлд, сам ли сте?
— Да, сър.
— Искам да съберете дивизията си. Опаковайте и подгответе всичкото оборудване, което не е предвидено за бой. Това, което не е абсолютно наложително за планетна бойна мисия, може да бъде качено на транспортните кораби. Какво е минималното време, което е нужно на дивизията ви, за да се подготви за тръгване?
— Уставът гласи десет И-часа при пълна бойна готовност. Можем да се справим за пет.
— Добре.
— Може ли да попитам къде отиваме?
— У дома. Надявам се. Но може да има малки отклонения по пътя.
— Това е достатъчно — обяви Стен, като разтъркваше уморените си очи. Изключи всички екрани в конферентната зала и след като мърморенето за приближаващата гибел заглъхна, се възцари тишина.
Той отиде до масата, където лежеше покрит поднос. Вдигна един от капаците и измъкна сандвич. Беше само мъничко престоял. Хвърли го на Алекс и взе друг за себе си.