Вихър

Кол Алън

Защото още по-нагоре и назад от челюстите, които бяха захапали имперските крайцери, се намираха най-тежките кораби на суздалите и богазите. Техният адмирал изчака, докато бойната формация на Лангсдорф се установи.

После огромните челюсти се сключиха върху далеч по-голямата плячка — цялата имперска ударна сила.

Лангсдорф беше мъртъв, преди да успее да повика помощ — помощ, която нямаше откъде да дойде.

Битката беше катастрофална за Империята.

Суздалите и богазите изгубиха пет крайцера, четиринайсет

разрушителя и доста от по-леките кораби.

Имперските оцелели наброяваха един боен кораб, три крайцера, един носач на тактически кораби и двайсет кораба.

Флотите на богазите и суздалите се престроиха триумфално и се отправиха към Джохи. Тяхната победа обаче нямаше да бъде изучавана в много военни академии, дори в тези на победителите.

Кланетата, по някаква причина, не са особено интересни на войниците.

Провалът на Лангсдорф остави Джохи открит за инвазия, а Първа гвардейска дивизия — пленена във враждебен свят.

40.

Посолството се тресеше под напора на силната буря, която се спускаше от планините. Дори тук — в конферентната зала, издълбана дълбоко под сградата — Стен чуваше пукота на светкавиците и екота на гръмотевиците.

Той потрепери. Не заради студения дъжд навън, а заради думите, казани от странното същество, което се рееше на метър над пода на залата.

— … със съжаление трябва да заявя, че разсъжденията ми не се оказаха безпочвени. Може би заради това се изложих на такъв риск, като отидох при доктор Рюкор. Надявах се, че съм направил ужасна грешка. И че нашата мъдра приятелка може нежно да ме върне към реалността.

Господин Еку махна с опашка и мина покрай Стен. Нежно пипало се появи и докосна ръката на Стен.

— Но нямаше грешка. Вечният император е напълно луд — и само сигурна катастрофа е възможната последица от състоянието му.

Стен не каза нищо. За втори път в живота си се чувстваше като сирак. Беше се трудил и бил заради Императора от възмъжаването си — след като истинското му семейство беше убито.

— Не съм сигурен, че мога да го повярвам — промърмори Махони. Въпреки че беше подозирал нещо подобно от известно време насам, откри, че му е трудно да преглътне истината.

— Наистина съжалявам, стари приятелю — каза господин Еку. — Но би трябвало да сте наясно колко съм съм прав. Но… има и две други неща, които трябва да ви съобщя.

Той се спусна малко по-близо до пода. Едно от пипалата отвори малък калъф. И в ръката на Махони се появи фиш.

— Това е разузнавателен доклад, който моите служители подготвиха. След като се убедих, че Императорът е луд, се зачудих кой го съветва сега. Кого слуша? Кой изпълнява заповедите му?

Махони се вгледа във фиша.

— И какво научихте?

— Пойндекс — съобщи Еку.

Стен пое въздух при този пореден удар.

— Но мъжът е изменник — възрази Махони. — Той предаде Императора, за да се присъедини

към Тайния съвет. После ги предаде и тях, за да спаси собствения си живот.

— Това е вярно. А сега надзирава усилията на Императора да превърне провинциите в доминиони на Империята. Работа, която според източниците ми, вие сте отказали. От морални подбуди.

Махони се свлече в стола си напълно отчаян.

— Как е възможно да се е стигнало дотук? — попита той. — След всички тези години?

Пипалата на Манаби измъкнаха още лоши новини. Беше ред на Стен. Подаде му две хартиени папки. Едната беше синя, другата червена. Той машинално забеляза, че името му стои и на двете.

— Вашето лично досие — поясни Еку. — Съжалявам, че трябваше да наруша неприкосновеността на личните ви данни.

Стен сви рамене. Какво значение имаше това сега?

— Първата папка — синята — е вашето официално досие. Запис, открит за обществото, в който са отразени многото ви постижения в служба на Империята. По-подробен анализ разкрива, че в този доклад има празнини. Празнини, които са старателно прикрити.

И Стен, и Махони знаеха, че тези така наречени празнини бяха тайните мисии, предприети от Стен в услуга на Императора.

— Не се опитвайте да ми обясните тези липсващи години — каза господин Еку. — Сигурен съм, че мога да отгатна естеството на мисиите, които сте изпълнили в името на Императора.

— Благодаря — отвърна вяло Стен. — Предполагам.

— Моля ви да отворите втората папка, Стен — продължи господин Еку.

Стен се подчини и откри заглавна страница със знака на Вътрешна сигурност. После погледна към господин Еку удивено.

— Нима ме… разследват?

— Разследването вече е приключило — обясни господин Еку. — Когато имате време да погледнете по-подробно, ще видите, че благородните същества от Вътрешна сигурност имат различно виждане за тези празнини. Виждане, което води до необоримото заключение, че вие сте предател, Стен. Вие, най-лоялният от поданиците на Императора, сте били оръдие на неговите врагове.

Стен бързо прелисти папката и откри насъбраните улики. Затвори червената папка.

— Доказателствен материал, предполагам? — попита той.

— Точно така. Ако не се справите с някоя задача — или по някакъв начин разгневите Императора, — това е папката, която ще излезе наяве. И вашите постижения ще отидат по дяволите.

Стен усети как стаята се залюля около него. Не беше от бурята. Той се овладя.

— Благодаря ви за това предупреждение, господин Еку. Но предполагам, че не сте дошли тук само за да спасите репутацията ми.

Господин Еку поемаше огромен риск с посещението си. Да, беше използвал напълно сигурен превоз, осигурен от Айда Ромкат — старата приятелка на Стен от „Богомолка“. Ако някой научеше за естеството на мисията му, той не застрашаваше само своя живот, но и този на целия си вид.