Шестият

Балдачи Дейвид

— А може би е нещастно стечение на обстоятелствата — добави Мърдок.

— Липсват ли пари и ценности? — попита Мишел.

— Май всичко е тук — отговори лейтенантът. — Портфейл, часовник, мобилен телефон.

— В такъв случай едва ли е нещастно стечение на обстоятелствата.

— По всяка вероятност е познавал нападателя си — добави Шон.

— Защо мислите така? — бързо попита Мърдок.

— Стъклото на вратата откъм шофьора.

— Какво за него?

— Ще разрешите ли? — попита Шон и махна по посока на

колата.

Всички се струпаха около буика.

Шон посочи прозореца, а после се извърна към трупа.

— Входна рана, предизвикала обилен кръвоизлив. Изходна липсва, което означава, че всичката кръв е изтекла от лицето му. Би трябвало да бликне като фонтан. Върху волана, върху самия Бърджин, по арматурното табло, седалката и челното стъкло. Дори аз се изцапах малко, когато отворих страничната врата и тялото увисна на колана. — Пръстът му се насочи към стъклото. — Но тук няма дори капчица.

— Защото стъклото е било свалено преди изстрела — добави Мишел.

Мърдок кимна.

— А после е било вдигнато от убиеца. Очевидно Бърджин не е бил в състояние да го направи. Въпросът е защо.

— Не се знае. Било е тъмно. Може би не е забелязал, че стъклото е чисто. В противен случай би го изцапал с кръв, за да ни заблуди. Което не би му помогнало кой знае колко, защото съвременната криминалистика разполага с достатъчно средства за изследване на пръските кръв. Може би включването на аварийните светлини също е негова работа. За да изглежда така, че колата на Бърджин се е повредила и просто е спряла. Но кой би отбил на банкета в този час на нощта, като на всичкото отгоре сваля и страничното си стъкло? Според мен това е доста показателно.

— Имате право — кимна Мърдок. — Добро наблюдение.

Погледът на Шон се спря на групичката ченгета.

— Може би има и друго обяснение — подхвърли той. — Може би го е спрял човек в униформа.

В очите на щатските полицаи се появи неприязън.

— Мога да ви уверя, че той не е бил от моите хора — с достойнство отвърна Мейхю.

— А аз съм единственият дежурен в района през тази нощ — добави местният полицай.

— Не обвинявам никого — рече с въздишка Шон.

— Той е прав — обади се Мърдок. — Наистина е възможно да е бил спрян от човек в униформа.

— Фалшива, разбира се — добави Мишел.

— Трудна работа, особено в този район — поклати глава Мейхю. — Униформа, полицейска кола. Лесно ще го забележат. Рискът е твърде голям.

— Но все пак трябва да проверим — рече Мърдок.

— От колко време е мъртъв? — попита Шон.

Мърдок се извърна да погледне един от щатските криминалисти.

— Може би от четири часа — отвърна човекът. — След аутопсията ще бъдем по-точни.

Шон погледна часовника си.

— Това означава, че сме изпуснали убиеца с около половин час. Ние обаче не срещнахме никакви коли, следователно убиецът или се е движил в нашата посока, или е напуснал

пътя още на първата отбивка.

— Освен ако не се е придвижвал пеша — подхвърли Мърдок и очите му бавно опипаха мрака. — Но ако е използвал фалшива униформа, би трябвало да разполага и със съответния автомобил. Съмнявам се, че Бърджин би спрял на униформен, който просто си върви по пътя.

Мейхю прочисти гърлото си и обяви:

— Моите хора извършиха оглед на периметъра във всички посоки, но не откриха нищо. Ще бъдем в състояние да научим повече едва след разсъмване.

— Къде е най-близката отбивка? — попита Шон.

— На около осемстотин метра от тук — отвърна лейтенантът и посочи на изток.

— Стрелецът би могъл да се придвижи пеша до колата си, която е била паркирана там — отбеляза Мърдок.

— Едва ли — поклати глава Мишел. — Би било твърде рисковано. Кола на банкета веднага ще предизвика подозрения. Всеки патрулиращ полицай би спрял да я огледа.

— В такъв случай трябва да помислим за съучастник — рече Мърдок. — Чака в колата, докато извършителят върви направо през полето, за да не бъде забелязан от никого. После просто се качва при другия и двамата изчезват с пълна газ.

Шон погледна представителя на окръг Вашингтон, който се беше появил пръв на местопрестъплението.

— Видяхте ли някакъв автомобил по време на дежурството си или докато пътувахте насам?

— Не, защото дойдох от вашата посока — поклати глава ченгето.

— Разположили сме патрулни коли по всички околни пътища — обади се Мейхю. — Но изтече доста време и извършителят вероятно вече е далече. Или пък се е скрил някъде.

— Питам се къде ли е отивал Бърджин — промърмори Мърдок.

— Имахме уговорена среща в „Мартас Ин“ — отвърна Шон. — Но вече знаем, че е пътувал точно в обратна посока. Би трябвало да отбие по пътя за мотела, преди да стигне до това място. Разбира се, ако изобщо е идвал от Истпорт.

— Това означава, че все пак не знаем накъде е пътувал — замислено добави Мърдок. — Къде е отивал, след като не се е насочил за срещата с вас? И с кого?

— Има отговор, и то съвсем елементарен — обади се Мишел. — Намирал се някъде на югозапад от тук и е пътувал за „Мартас Ин“, за да се срещне с нас. Това го поставя на същия път като нас, в същата посока.

Присъстващите се спогледаха.

Мърдок бавно се извърна към полковника.

— Някаква идея за целта на пътуването му, в случай че тази теория е вярна?

— Не много далече, освен ако не е тръгнал на гости на някого — отвърна Мейхю и машинално разтърка носа си.

— Например „Кътърс Рок“? — подхвърли Шон.

— Ако е тръгнал от „Грейс Лодж“ за „Кътърс Рок“, изобщо не би минал по този път — отвърна лейтенантът.

Мейхю кимна в знак на съгласие и добави:

— Освен това „Кътърс“ е затворен. През нощта не се допускат посетители.