Робинята
Шрифт:
Майкъл се скри зад тъмните си очила и загледа красивото момиче на плажа. Нямаше значение, че може би бе на половината на неговите години и си играеше с две деца, които сигурно бяха нейни. Може би имаше и съпруг, който бе едър тъп здравеняк. Беше сладка и сексапилна и членът му се надърви, докато я наблюдаваше как гони червена плажна топка към морето. Малко гориво за фантазиите нямаше да му навреди. Ако не можеше да прави секс, можеше поне да си мечтае.
Видя я отново на следващия ден и този път и съпругът й бе с нея. Оказа се прав за него —
Децата и съпругът носеха бански костюми. Малкото момиченце бе в ярколилав бански, а бащата и синът — в еднакви жълти шорти. Жената обаче носеше шорти и широка розова тениска. Тениската висеше над шортите. Изглежда имаше великолепно тяло и Майкъл се зачуди какво ли крие. Погледна собствената си бяла тениска и черния си бански и поклати глава. Трябваше да се върне на работа, за да спре да размишлява над живота на непознати хора.
Говори с нея на третия ден. Децата не бяха наоколо, а той бе дошъл на плажа по-рано от обикновено, защото следобедът обещаваше дъжд. Тя вървеше сама до морето, обвила ръце около слабото си тяло, сякаш се страхуваше, че вятърът може да я събори. Не изглеждаше невъзможно. Силен порив отнесе бейзболната шапка от главата й и я търколи по пясъка към Майкъл. Той се затича към нея, преди да бъде захвърлена в океана.
Момичето бе задъхано, когато стигна до него, а бузите му бяха леко зачервени.
— Благодаря.
Майкъл й подаде шапката и пръстите им се докоснаха.
— Няма проблеми. Децата вкъщи ли са днес?
Тя го изгледа изненадано за момент, по разтревожения начин, по който жените гледат понякога, когато непознат проявява прекалено силен интерес към тях. После лицето й се
отпусна. Вероятно си го припомни от предишните дни.
— Съпругът ми ги заведе в Кити Хоук на състезание с хвърчила.
— Аха — кимна той и погледа небето, което бързо се покриваше с тъмни буреносни облаци. — Не е много хубав ден за хвърчила.
— Май не.
Стояха един до друг и се чувстваха неудобно. Той искаше да каже нещо духовито и чаровно, но бе с около двайсет години по-възрастен за това.
— Аз съм Майкъл Ливайн — представи се и протегна ръка, тъй като искаше да я докосне отново.
Тя се поколеба за миг, после се здрависа с него. Ръката й беше хладна и мека.
— Кейт Г алагър.
— За първи път ли сте тук?
Тя поклати глава, а вятърът разлюля дългите й кестеняви кичури в различни посоки.
— Не. Родителите на мъжа ми са собственици на къщата. Идваме тук всяка година за две-три седмици.
— Е, значи ще се видим пак. Аз съм тук за цял месец.
Майкъл не можа да разгадае изражението й.
— Чудесно.
— Ако някога се нуждаете от нещо, обикновено съм тук на плажа.
Той се опита да не прозвучи като сваляч, но знаеше, че не успя. Искаше я. Нямаше логика, но след няколко дни наблюдение,
— Ами… благодаря — каза тя и отстъпи назад, като се усмихваше нервно. — Май трябва да се прибирам. Съпругът ми скоро ще се върне.
По начина, по който произнесе думата „съпруг“, Майкъл разбра, че тя просто искаше да му напомни за съществуването на мъжа й. Нямаше нужда да му напомня.
Вечерта, докато мастурбираше, Майкъл си мислеше за нея. Нещо в поведението й и вечно прикритото от дрехи тяло, го подтикваше да я съблече. Бавно. Възбуждайки и себе си, и нея.
Той изстена името й, когато се изпразни.
Не я видя два дни. Валя обилно, а океанът се пенеше в черни зловещи вълни. Майкъл стоеше до прозореца, пиеше кафе без кофеин и се мръщеше. Искаше да я види отново.
Нахлузи дъждобрана и дръпна качулката върху главата си. Каза си, че излиза без определена цел, само да се поразсее. Но откри, че върви по плажа към нейната къща.
Знаеше, че щеше да се прояви като глупак, но продължи напред, докато стигна до дървените стъпала към предната й врата. На частния път нямаше коли и той се разочарова, когато осъзна, че тя не си беше у дома. Завъртя се да си тръгне, без да почука, но я видя да стои зад вратата.
— Здрасти — каза тя, сякаш го беше чакала.
Днес носеше тъмносиня тениска, която стигаше до половината на бедрата й. Майкъл не разбра дали отдолу имаше нещо. Вероятно да, тъй като Кейт не изглеждаше от типа жени, които биха се мотали наоколо полуголи. В нея имаше нещо благоприличие и възпитано. Истинска дама. Това му се стори страшно сексапилно.
— Здрасти — каза той и пъхна ръце в джобовете на дъждобрана. — Просто се разхождах.
— В дъжда? — прекъсна го тя.
— Да. Глупаво, а?
Лека усмивка разтвори устните й.
— Всъшрост мисля, че е чудесно. Преди много обичах да се разхождам в дъжда.
Майкъл искаше да я попита защо вече не го прави, но се страхуваше, че ще спре да се
усмихва, затова замълча.
— Е, та както се разхождах, си помислих да проверя дали ти и семейството ти не бихте искали да дойдете на вечеря.
Не знаеше откъде му дойде тази идея. Не искаше да ги кани на вечеря. Поправка, не искаше съпругът и децата й да дойдат на вечеря. Искаше Кейт за себе си, което бе още по-глупаво от разходката под дъжда.
— Ами… не знам.
— Добре. Съжалявам. Не исках да те притеснявам — каза той, ядосан на себе си.
Вратата се открехна.
— Чакай! Извинявай, не исках да се държа грубо.
Гласът й беше мек и топъл.
— Влез вътре. Изпий едно кафе с мен.
Майкъл разбра, че тя е сама.
— Благодаря — усмихна се той, после свали дъждобрана и го закачи на кукичка до вратата.
Последва я в къщата, която бе същата като неговата. Кухнята се намираше вляво, всекидневната гледаше към океана, само камината бе на различна стена от неговата.