Робинята
Шрифт:
Той се ухили.
— Мога да опитам — отвърна той, натисна бутона и дръпна прашките на мадам Айрис настрани.
В този миг устата на Тес смучеше нежно топките на Ролф, най-вече защото гърлените му стонове я уплашиха, че той ще се изпразни всеки момент, а все още им оставаха около единайсет минути. Ролф очевидно се кефеше на действията й, а и тя се наслаждаваше толкова много на експеримента си, че почти не осъзнаваше какво става около нея.
— Не върху мен! — рязко каза господарката й и се засмя леко, а Мечо се ухили и се изплъзна изпод нея.
Той коленичи до Тес и поднесе жужащия вибратор към клитора й. Тя се ужаси, че й предстоеше страховита болка, но след миг се отдаде на удоволствието.
Вибраторът нежно докосна
Тес винаги се празнеше диво, когато я дразнеха дълго време, а това удоволствие й бе отказвано, още откак пробиха клитора й, най-вече защото мадам Айрис бе предвкусвала този момент.
Свършвайки, Тес извади пениса на Ролф от устата си и застена шумно, без да й пука, че хората отвън щяха да я чуят. Изпразни се толкова буйно, че забрави за минета, но ръката на господарката я оскуба леко и й напомни. Другата ръка на Айрис хвана дебелия член и го поднесе към устата на робинята. Тес засмука отново, а мадам Айрис стисна пениса с две ръце, за да усети пулсирането му в мига на изпразването.
Тес се замая, когато горещата сперма потече в гърлото й. Не се задави, а погълна всичко, с изключение на няколко капки, които потекоха по тънките пръсти на господарката й.
Когато се надигна, дишайки, тежко, брадичката й бе омазана със сперма, а клиторът я болеше. Мечо отдръпна вибратора и го изключи, после се наведе да целуне Ролф и Айрис.
— Много добре, Ролф — измърка Айрис. — Деветнайсет минути.
— Щях да свърша по-бързо — въздъхна той. — Но малката курва се кефеше прекалено много.
— Хайде да върнем на Арти студиото му — каза господарката. — Питие в „Жребеца“?
— Разбира се — усмихна се Ролф, поглеждайки Тес. — Само един минет не е достатъчен за освещаването на чифт нови наколенки.
Триото се засмя. Мадам Айрис и Мечо пляснаха ръце, което изглеждаше доста странно.
Е, не е чак толкова странно, като се имаше предвид всичко, помисли си Тес.
ТАНАНИКАНЕТО НА ГОСПОДИН МЕРИДАУН
СЕРВО
За много хора в Литъл Костърбейн бе странно, че господин Меридаун, който идваше в града веднъж на всеки няколко години, можеше да накара клиентите си да се усмихват от време на време, макар да участваха в тъжния му труд. Господин Меридаун бе палач на областта, както и на няколко други области, което го правеше зает и преуспяващ човек. Винаги облечен в черно палто и голяма триъгълна шапка, той се отличаваше от останалите, но бе почти невъзможно да го видиш и следователно да го опознаеш. Бездруго почти никой не би си направил труда. Веднага след като се запознае с теб, палачът отново е самотен и не се сприятелява с никого.
Блед и дебел, господин Меридаун имаше дълга червеникава коса, която стигаше до рамената му. Гъста брада покриваше по-голямата част от лицето му и напомняше за мъх по надгробна плоча. Веждите му приличаха на щръкнали бодли. Виждаха го да чете само Библията и го смятаха за целенасочен човек с богат интелект.
Спестовният господин Меридаун отсядаше в хана на Стария Джак, където държеше каруцата си, многобройните инструменти на мрачния си занаят и конете си. Тук бе много по-евтино от странноприемницата и макар никога да не го признаваше, той очевидно смяташе мястото за подходящо за положението и призванието му. Хората в града намираха това за напълно редно. Самият собственик на хана, Стария Джак, бе свидливец, който често повтаряше: „Това, което не можеш да видиш, е без значение, особено като се има предвид, че повечето дреболии дори когато ги видиш, нямат значение.“ Верен на себе си, вечер той палеше много малко
Пиещите до късно седяха само на светлината от огъня, но тя бе съвсем достатъчна да видят спътника на господин Меридаун. Десет метра фино конопено въже лежеше до него и никога не го напускаше. Той мажеше въжето с масло, връзваше го и го развързваше с любов, докато по него не останеше нито един възел. Беше вещ експерт в занаята си, колкото и анонимен да бе като човек.
Няколко часа след пристигането на господин Меридаун в Литъл Костърбейн пред странноприемницата спираше каретата, която винаги се отбиваше тук по време на зловещите посещения на палача. Отвътре излизаше забулена млада жена в траурни черни тонове. Тя се настаняваше с мрачно достойнство в най-хубавата стая и оставаше в нея до деня на публичното наказание, когато баща й се захващаше за работа. Това бе Миранда, дъщерята на господин Меридаун. Тя вдигаше воала си само пред няколкото слугини, на които бе позволено да се доближават до нея. В тези моменти се разкриваше най-милото, бледо и красиво лице, което една девственица би могла да покаже. Когато хората от града се струпваха да се насладят на осигуреното от палача развлечение, тя се измъкваше кротко от гнездото.
Миранда беше мила и любезна. Винаги бе мечтала за домашно животинче, но не би позволила коте или куче да страдат от дългите мъчителни пътувания, докато следваше баща
си от град на град и от бесило на бесило. Където и да отидеше, красотата и любезността й караха младите мъже и жени да копнеят да се доближат до нея и да й служат. Тя им доставяше удоволствие с приятни, разговори, но сърцето й беше другаде. По-сериозна любов държеше Миранда в лапите си и това бе страстта й да се упражнява в изкуството на бесенето. Изпитваше неудържимо привличане към свързаните със закона мъже, независимо дали бяха съдии, или пристави, дребни крадци или престъпници. Освен това Миранда обичаше всички видове мъже с дискретна, но пламтяща страст, която нямаше нищо общо с правото.
Обичаше мъжете в най-чистия християнски смисъл, без следа от похот, и внимаваше да си напомня това ежедневно. Но си знаеше, че обича някои от тях по начин, който дразнеше пъпките на гърдите й и малката подутинка между краката й. Непрестанно мислеше за очите на млади мъже, понякога искрящи, а друг път — замислени. Сравняваше носовете им от елегантните патрициански форми до чипите нагли нослета. Изучаваше изрусените от слънцето къдрици на фермерите, докато ги отвеждаха да изтърпят боя с пръчка. Широките им гърбове и мощните закръглени задници, стегнати в кожени панталони, я караха да копнее да изпробва силата им. Тя плачеше искрено за тях, докато те хлипаха под камшика на баща й. Но най-вече размишляваше за пенисите им. Не изпитваше срам от мислите си, а смяташе това за тайното си призвание.
Преди да навърши пълнолетие, тя не бе докосвала пенис, нито бе виждала такъв отблизо, за да огледа внимателно размерите и формата му. Искаше й се да премери членовете на младежите, да ги изпробва и меки, и надървени, за да разбере разликата. Виждаше, че вечно изпъваха панталоните на младите си господари, особено когато те я оглеждаха и й се усмихваха. Пенисите на по-възрастните мъже също проявяваха интерес, но по-спокоен и резервиран. Миранда си представяше формата на пенис, надигащ се бързо в преследване на целта си. И бе сигурна, че притежаваше властта да надигне всеки пенис. Докато се унасяше в сън, пениси в дълги редици танцуваха из мислите й. Пръстите й често намираха начин да обогатят фантазиите й и тя бе добре запозната с вкуса и желанията на собственото си тяло. Най-важното бе, че можеше да ги удовлетвори.