Робинята

Якубовски Максим

Анцугът беше широк, но ластикът му се беше отбелязал и беше оставил белези, които щяха да излязат на филма, така че ми се налагаше да изчакам. Е, като цяло не беше много зле. Ако беше с джинси, положението щеше да е по-неприятно. Разбира се, предпочитам момчетата да пристигат голи в студиото ми, но това може да се случи само през зимата. Ботуши и палто изглеждат прекалено странни през лятото. За да убия времето, настроих осветлението.

Половин час по-късно бяхме готови да започнем.

— Добре — казах. — Когато говорихме, ти спомена, че предпочиташ да

го бръснеш на сухо, с талк, но днес ще те помоля да го направиш с крем за бръснене. Контрастът изглежда чудесно в черно и бяло, особено лъскавата стомана и седефът на бръснача.

Тя започна да бръсне Джордан, а аз — да снимам. Кадри в близък план на облечената й в черна ръкавица ръка, притискаща надолу основата на ерекцията му, проблясващия на светлината бръснач, полуобръснатия му чатал на фона на черния копринен тоалет на господарката му Отдалечен кадър на лицето му — отметната назад глава, затворени очи и отворена уста. Снимах под ъгъл малко под краката му, улавяйки цялата сцена заедно с ръбовете на черното хартиено руло, стойката на прожектора зад главата му и черните кабели, усукани по пода. Понякога индустриалният вид може да е изключително интимен и воайорски.

Представих си завършените портрети на стената на галерията. Да, тези снимки щяха да паснат чудесно на онези от миналата седмица — бледостта на Джордан, контрастираща с обсидиановото и розовото на Джефри. Щях да ги представя като диптих². Двамата щяха да са идеални за бръснарските снимки.

Снимах бързо, както винаги.

— Добре, ако си готова с предната му част, настани го на четири крака на масата.

Господарката го освободи от стола и го поведе към ниската маса за масаж. Членът му

стърчеше гордо напред, докато вървеше. Жената го настани на масата, а аз се приближих и нежно прокарах ръка по гърба му и надолу до идеално закръгления му задник. Дишането му се учести, но му признах заслугата, че не бе издал и звук, откак влезе в студиото ми.

— Много добре, Джордан, а сега сложи ръце на масата пред теб — казах, като го потупах по дупето. — Точно така, а сега разтвори крака — наредих, като нежно го побутнах към желаната поза.

Погалих твърдия му член и подръпнах топките му. Мускулите му неволно потръпнаха.

— Чудесно, Джордан. По-късно господарката ти ще те възнагради — прошепнах му, докато галех задната част на бедрата му. — Няма ли да е чудесно?

Усетих напрежението му, а от члена му капна малка капка от течността, която се отделя преди еякулация.

Завързах го към масата с черните кожени каиши. Отново важен бе контрастът. С Джефри щях да използвам бели кожени каиши. Каква прекрасна двойка щяха да са.

Доволна, помолих господарката му да завърши бръсненето на топките и ануса му Докато нанасяше крема с четката за бръснене, тя подразни пулсиращия му отвор. Безпомощен да се бори с усещането, Джордан изстена.

Завърших първите кадри. Бях впечатлена от сдържаността на Джордан и любопитна да видя как щеше да се справи със снимките с изкуствените членове. Винаги обичам да обмислям работата

си предварително. И непрестанно се връщах към Джефри.

Господарката му го поддържаше в отлична форма, също както господарката на Джордан. Вероятно щях да ги събера заедно за следващите снимки. Представих си в едър план как членът на Джефри проникваше в съблазнителния задник на Джордан. Както казах, най-важен е контрастът.

ТРОПИЧЕСКА ИЗКУСИТЕЛКА

СЕИДЖ ВАИ ВАНТ

Калдерата на вулкан Пакайа тлееше и кипеше под погледа на Лиана. Омагьосана, тя стоеше толкова близо до ръба, колкото акрофобията³ й позволяваше.

— Ето я, пак живее опасно — закачи я Лио весело.

Той стоеше по-близо до туристическата група, на няколко метра от нея.

— Трябва да видиш това — каза тя през рамо, щом го чу да се приближава към нея. — Не е ли невероятно?

Разбира се, беше повече от невероятно. Ярки шарки от оранжево, розово и златисто създаваха зашеметяващ фон за гигантския кратер на вулкана. Природата парадираше с могъщата си красота, която надминаваше човешкото въображение.

— Гледката си заслужава мизерната разходка дотук — отсъди Лиана, като обви ръце около Лио.

Тя огледа групата и забеляза изтощението по лицата на членовете й. Какво им имаше на тези хора? Това беше екскурзия за начинаещи, за бога! Повечето не бяха по-стари от нея и Лио и липсата на издръжливост й се струваше странна. Тя бе единствената в групата с достатъчно енергия и любопитство да надникне във вулкана.

— Загубена работа — прошепна. — Ще се приберат у дома и ще разказват, че са били тук, но почти не загряват какво ги заобикаля.

— А ти щеше да се изкатериш по вулкана, ако можеше, нали? — засмя се Лио.

— Да, разбира се! — извика тя, като се отдръпна от него и се вгледа в лицето му. — Въздухът тук не те ли ободрява? Не искаш ли да го погълнеш всичкия?

Лио беше много отстъпчив. Досега Гватемала очевидно му харесваше, но Лиана забеляза объркването в очите му, когато му зададе почти риторичния си въпрос. Той винаги подкрепяше нуждата й от приключения. Често я придружаваше на пътешествия, които не му бяха съвсем по вкуса. Никога не й тежеше и бе нейната скала. Тя наклони глава, за да го целуне.

Беше едва вторият им ден в Гватемала, но някакъв неясен глад бе проникнал под кожата и в кръвта й веднага след пристигането им. Лиана имаше чувството, че я тормози лека треска.

— Зашеметяващ е, но ти май имаш нужда от повече физически натоварване. Какво ще кажеш за едно дълго колоездене утре? — предложи той, като я прегърна със силните си ръце.

— И може би плуване с шнорхели, ако има време?

Шумен автобус спря малко по-надолу от тях, точно до скупчените пътешественици. По лицата на екскурзиантите се изписаха облекчение и радост и те се надигнаха от земята и забързаха към охладеното от климатика возило.