Преследвана
Шрифт:
— Много е кофти да не знаеш какво става. Не говоря само за баба, но и за всичко там, горе — вдигнах палец към външния свят.
Ерик дойде при мен и топлите му пръсти покриха моите. Обърна ръката ми с дланта нагоре и палецът му нежно проследи новите татуировки върху тях. — Обещавам ти, че ще се справим с това, Зо. Нали не си забравила, че Никс е на наша страна? Достатъчно е да погледнеш ръцете си, за да видиш доказателството за нейното благоволение. Групата ни е малка, но ние сме силни и знаем, че правото е на наша страна.
В същия момент чух сигнала
— Супер! Сигурно е сестра Мери Анджела.
Отворих го и го прочетох, без да разбирам нищо.
«Всички хлапета и вампири да се върнат незабавно в «Дома на нощта».»
— Какво!? — опулих се срещу дисплея аз.
— Дай да видя — каза Ерик.
Извъртях телефона така, че той да може да прочете съобщението, Ерик кимна бавно, сякаш потвърждаваше свое предположение.
— Това е Неферет. И въпреки че звучи като едно от много-бройните й съобщения до цялото училище, мога да се хвана на бас, че говори директно на нас.
— Сигурен ли си, че е тя?
— Да, познавам номера й.
— Тя ти е дала телефонния си номер? — опитах се да не звуча толкова ядосано, колкото всъщност бях, но не съм сигурна, че успях.
Ерик сви рамене.
— Да. Даде ми го, преди да замина за Европа. Каза да й се обадя, ако имам нужда от нещо.
Аз изсумтях.
— Ревнуваш ли? — усмихна се Ерик.
— Не — излъгах аз, — но като знам каква манипулативна кучка е, не мога да не се тревожа. — Защо ни вика? Сигурно нещо между нея и Калона не е наред?
— Сигурно, но ние няма да се връщаме в училище. Поне не сега.
— Мисля, че си права. Трябва да научим какво точно се е случило горе, преди да решим какъв ще е следващият ни ход. Освен това си мисля, че ако инстинктът ти нашепва да стоим по-далеч от училище, трябва да постъпим точно така.
Погледнах го изпитателно. Той ми се усмихна и отметна един непослушен кичур от лицето ми. Очите му бяха топли и мили, нямаше и помен от влудяващото желание за секс. Боже, трябваше да престана с тези глупости. С Ерик се чувствах в безопасност. Той вярваше в мен.
— Благодаря ти — промълвих само с устни. — Благодаря ти за доверието.
— Винаги съм ти вярвал, Зоуи — отвърна той. — Винаги.
После ме прегърна и ме целуна нежно. Изведнъж вратата се отвори с трясък и наред с мъждивата следобедна светлина, в помещението влетя и вълна от леденостуден въздух. Бърз като мълния, Ерик ме закри с тялото си и се извъртя към вратата. Страхът задумка в гърдите ми.
— Бягай долу! Извикай Дарий! — викна той и тръгна решително към фигурата, която изпълни рамката на отворената към горния свят врата.
Вече хуквах към стълбата за тунела, когато гласът на Хийт ме спря.
— Зоуи, ти ли си?
10
— Хийт! — изтичах към него и едва не изкрещях, че виждам него, а не един от онези ужасяващи гарвани-демони или още по-страшно, безсмъртен демон с очи като нощно
— Хийт? — извика Ерик, не толкова доволен, колкото аз, дръпна бързо ръката ми, спря ме и все още застанал пред мен, ме погледна ядосано. — Това човешкото ти гадже ли е?
— Не гадже, а бивше — извикахме в един глас с Хийт.
— А ти не си ли Ерик? Бившето гадже на Зоуи от новаците? — попита Хийт и прескочи наведнъж трите стъпала като истински футболист (висок най-малко метър и осемдесет и с къдрава пясъчноруса коса). Да, признавам си, няма как, бившето ми човешко гадже беше клише, но едно убийствено красиво клише.
— Не бивше, а гадже — изръмжа Ерик. — И не новак, а вампир.
— О, значи отново сте се събрали със Зоуи? Поздравления за това и поздравления, че вече никой няма да лочи кръвта ти. Но аз нямах това предвид… Ти всъщност знаеш какво имах предвид, нали, красавецо? — забъбри Хийт, заобиколи Ерик и протегна ръка към моята, но преди да ме дръпне към себе си, се наведе и видя покритите ми с татуировки длани. — Уха-а-а! Това е върховно! Значи все още си под крилото на богинята?
— Да — отвърнах аз.
— Радвам се за теб! — засмя се той и ме скри в прегръдката си, както и очаквах. — Да знаеш само колко се тревожех за теб — отдръпна ме на една ръка разстояние и ме огледа от главата до петите. — Както виждам, цяла и невредима?
— Добре съм, наистина — отвърнах смутено. Последния път, когато се видяхме, Хийт скъса с мен, затова сега се чувствах малко неловко. Освен това, докато ме прегръщаше, улових аромата му и той беше просто неповторим. Хийт миришеше на «у дома» и на детство, примесено с нещо вкусно и вълнуващо, което ме примамваше и палеше кожата ми там, където тя се докосваше до неговата. Знаех добре какво беше това — кръвта му. И това смути не само мислите, но и чувствата ми.
— Супер, тогава! — усмихна се Хийт и пусна ръката ми.
Използвах момента да се отдръпна от него и да се приближа половин крачка по-близо до Ерик. Болката помрачи усмивката му, но всичко продължи не повече от секунда, след което той се ухили нехайно и сви рамене, за да покаже, че прегръдката не беше нещо специално, защото нали сега двамата бяхме само приятели?
— Така си и мислех. Имам предвид, че все още усещам, когато ти се случва нещо лошо, въпреки че оная работа с кръвта вече е в миналото.
«Оная работа с кръвта» прозвуча толкова секси от неговата уста и той ме погледна така многозначително, че Ерик се размърда неспокойно.
— Но исках да се убедя със собствените си очи — продължи Хийт. — И да попитам какво беше онова шибано обаждане по телефона миналата нощ.
— Обаждане? — погледна ме кръвнишки Ерик.
— Да, обаждане — вирнах брадичка аз. Ерик може и да ми беше отново гадже, но това не означаваше, че щях да търпя досадното му чувство за собственост и ревността му. През главата ми мина, че след всичко, случило се между нас, той има основание да не ми вярва и че този, на когото трябваше да се сърдя, бях аз. Но вместо това, казах хладно: