Фюри

Донър Лорън

Тази новина я изненада.

— Но защо го пазите в тайна?

Той се поколеба.

— Питала ли си се някога, защо президентът и правителството бяха склонни да ни отстъпят тази военна база за наш дом? Защо се съгласяват с всички наши искания? За щастие, имахме приятели между хората, които ни симпатизират и бяха изключително добронамерени да дадат на Джъстис няколко съвета. Те му обясниха за суверенитета. Искахме равни права с хората и ги получихме. Новите видове започнаха да се самоуправляват на американска земя, на тази, която те ни дадоха. В много отношения постигнахме обширен дипломатически имунитет.

Считат ни за американски граждани, на които е дадена специална концесия.

— Вие сте американци. Родени сте тук. Разбира се, че ще ви дадат безопасно място, където да живеете. Отвън има толкова много протестиращи, които ви мразят, и няма да е много безопасно, ако опитате да се слеете с човешкото общество точно сега.

— В продължение на десетилетия, Мерикъл Индъстрис е получавала милиони долари за извършване на проучвания и изследвания. Чекът, даден на компанията за последните шест години, е бил подписан лично от президента. Парите идват от военните фондове.

Ели го погледна объркано.

— Какво общо има това с Фюри?

— Мерикъл беше дала обещание да създаде лекарства, които да направят войниците по-силни, по-добри, да се възстановяват по-бързо след битка и да повишат инстинктите им за оцеляване — напредък във въоръжените сили, които другите страни не биха имали. Те ваксинираха бойците, за да предотвратят заразяването им с различни болести, когато ги изпращаха извън страната. Представи си, че могат да им дадат лекарства, които да ги направят по-силни, по-бързи и по-трудни за убиване. Така войните ще се печелят по-лесно и с далеч по-малки загуби. Никой не знаеше, че Мерикъл бе прекрачила моралните и правните граници, за да постигне тези успехи. Всеки долар, който получаваха, им помагаше в това начинание. Плащаха им, за да ни нараняват и измъчват. Хората щяха да се ядосат, ако откриеха, че данъците, които плащат, се използват за нещо толкова непристойно. Всяка организация, защитаваща човешките права, щеше да се надигне да протестира, а някои страни щяха да обвинят правителството в извършване на жестоки престъпления.

— Това е ужасно — прошепна Ели, — толкова съжалявам. Но какво общо има това с Фюри и защо вярваш, че той може да бъде опасен? Искам да се върна обратно вкъщи, Тайгър, така че говори направо.

— Компанията създаде много лекарства. В някои от спасените доклади пише, че хора, които доброволно са приемали тези медикаменти, не са оцелели. Една специална партида лекарства ускорява процеса на възстановяване при Новите видове почти феноменално. — Спря и прочисти гърло. — Доказано е, че малък процент от Новите видове, които са приемали тези медикаменти, временно са полудявали. Докторите не са изоставили изследването. Въз основа на няколко записки, те вярват, че този страничен ефект си заслужава жертвата. Новите видове, върху които са експериментирали лекарството, са успели да се възстановят напълно. Но хората, които доброволно са го приемали, не са имали това щастие. Те или умирали, или полудявали напълно.

Умът на младата жена заработи трескаво.

— Притесняваш се, че Фюри временно ще полудее?

— Да. Записките не бяха пълни. Не знаем времето, в което лудостта може да настъпи или колко дълго може да продължи, ако той е приел тези лекарства. Страничните ефекти са агресия и убийствена ярост.

— Мислиш

ли, че Фюри има същите симптоми?

— Каза, че е бесен и агресивен, че те е притиснал до стената, за да усети аромата ти. Ели, кажи ми истината. Това нормално ли е за него? Ти го познаваш добре.

Тя се поколеба, спомняйки си сцената в банята.

— Той не ме нарани. Не вярвам, че би го направил. Може би е бил просто ядосан, тази сестра може да вбеси всеки. Аз не взимам експериментални лекарства, но все пак искам да я удуша.

— По-добре да си в безопасност, отколкото по-късно да съжаляваш. Трябва да се отдалечиш от него, докато се уверим, че не представлява заплаха за теб. Изглежда, че по време на действието на медикамента, човешката страна в нас отстъпва място на животинската. По природа, ние сме хищници, Ели, а той те приема като плячка.

— Не ставай смешен — измърмори Ели. — Фюри ме обича. Той е ядосан, че Белинда му се е нахвърлила. Не ме е наранил, нито пък ще го направи.

Тайгър се загледа в нея.

— Не можем да рискуваме.

Тя се поколеба.

— Разбирам, но няма да го изоставя. Нека да отидем да поговорим с него и ще видиш, че той е добре.

Пред къщата спря кола. Ели се обърна. Тайгър заобиколи и отвори вратата откъм шофьора. Джъстис, Слейд, Триша и още един непознат излязоха от автомобила.

— Добре ли си? — облекчено започна Джъстис. — Трябва да се махнеш. Тайгър ще те закара до къщата на доктор Норбит.

Триша подаде ключове на Тайгър.

— Тези са за вкъщи. Имам стая за гости. — Обърна се към Ели и я огледа от горе до долу. — Може да вземеш някои от моите дрехи и да ползваш всичко, от което се нуждаеш. Чувствай се като у дома си.

— Къде е медицинската сестра? — Слейд се огледа наоколо.

— Все още е вътре — сви рамене Тайгър. — Събира си багажа.

— По дяволите — изръмжа Джъстис. — Той може да я нападне. Тя започна всичко. Махни Ели оттук.

Слейд отвори входната врата и влезе в къщата, Джъстис бе след него. Триша и непознатият останаха отвън. Ели погледна мъжа любопитно.

— Това е доктор Тед Трейдмонд. Той е главният учен на Новите видове — представи го Триша. — Трябва да тръгваш, Ели. Ще се върнеш, когато стане по-безопасно.

— Колко пъти трябва да казвам, че Фюри не би ме наранил. Някой ще ме чуе ли най-сетне? Никъде не отивам.

Тайгър прокле.

— Фюри ще ме убие заради това. — Хвърли се напред, сграбчи Ели за кръста и покри устата й с ръка. Обърна глава към Триша. — Не стойте така, доктор Норбит. Ще отворите ли багажника на колата? Трябва да я махна оттук, в случай че Фюри полудее.

Триша изтича до автомобила. Ели започна да се бори, да забива нокти в ръцете на Тайгър, но не можа да се освободи — единствено успяваше да издава тихи звуци изпод дланта му, притиснала устата й. Ритна краката му, но независимо колко пъти замахваше с босите си пети, не успя да го забави. Багажникът на колата се отвори и той я бутна вътре.

— Не — изкрещя Ели. Капакът се затвори, оставяйки я на тъмно. Ели го ритна и извика. — Пуснете ме!

Двигателят запали. Тя удари с крак отново, но не успя да отвори капака. Извика ужасена, не можеше да повярва, че Тайгър я бе затворил в багажника. А му беше вярвала. Спря да крещи. Автомобилът потегли.