Фюри

Донър Лорън

— Фюри?

Вниманието му веднага се прехвърли към Ели и той й се усмихна.

— Здравей.

Белинда подскочи от изненада, изгледа Ели враждебно намръщена, изправи се и изключи прахосмукачката.

— Днес се прибрахте по-рано от работа. — Думите й прозвучаха като обвинение.

Ели кимна.

— Това новата униформа на медицинските сестри ли е? Някой трябва да говори с шефа ти.

Гняв блесна в очите на сестрата.

— Горещо е. Не съм длъжна да нося задължителната униформа, докато се грижа за пациент в дома му.

— Е, трябва

да я носиш. Този под го чистих вчера. Не е необходимо да го почистваш отново.

Тъмните вежди на Белинда се извиха.

— Може би трябва да се научиш как да чистиш по-хубаво — отговори жената арогантно. — Аз правя много неща наистина добре. Предполагам, че просто съм по-добра от вас. — Тя намигна на Фюри.

Ели пристъпи към нея.

— Ти, малката!

— Ели! — Фюри повиши глас. — Ела тук. Липсваше ми.

Тя приближи към него, вместо да настъпи злобната медицинска сестра така, както искаше. Гневът й стихна, когато седна на леглото. Фюри имаше наглостта да изглежда развеселен и това я нервира. Той като че ли се наслаждаваше на ревността й и тя се почувства неопитна. Белинда Томас флиртуваше възмутително с него, в продължение на дни.

— Отивам да стопля малко масло — извика медицинската сестра. — Трябва да разтрия рамото ви. То ще се схване, ако не го направя. — Тя излезе с прахосмукачката от спалнята.

— Не й позволявай да те предизвиква — посъветва я тихо Фюри.

— Току-що влязох в спалнята и те хванах да гледаш задника й — защити се Ели. — И ако тя те докосне с топлото масло, кълна се в Бога, ще те напусна, Фюри.

Веселието му изчезна незабавно.

— Не съм привлечен от нея, Ели. Гледах я в задника, но то е, защото кожата й е странна. Твоето дупе не изглежда по този начин.

— Странна? — Ели се стараеше да не избухне.

— Тя има гънки по кожата, опасващи долния край на задните й части. Има и вдлъбнатини. А при теб, те са пълни и гладки. Обичам дупето ти.

— Ти се беше вторачил в задника й, защото има целулит?

— Нямам какво друго да правя. Тя ми взе дистанционното и заяви, че телевизията действала лошо на моето възстановяване. Исках да я накарам да го върне, но Тайгър каза, че не ми е разрешено да я измъчвам, за да разбера мястото където го е скрила.

Ели се вторачи в него.

— Не мога да живея по този начин. Тя флиртува с теб. Може би не го разбираш, но е така. Тя ме влудява. Аз съм медицинска сестра. Мога да се грижа за теб и не ме интересува, дали си обещал на Джъстис да изпрати някой тук при теб.

— Ти ревнуваш.

— Да, по дяволите. Така е.

Фюри се ухили.

— И аз те обичам. Не се чувствай по този начин. Ти си единствената, която искам. Не й позволявай да те разстройва. Знам, че флиртува. Може да прави всичко, което поиска, за мен няма значение. Не чувствам нищо към нея. — Той взе Ели в скута си. — Ти си тази, която ме прави твърд. Усещаш ли го? Всичко е за теб. Само за теб.

— Време е за масажа на рамото — извика Белинда.

Ели затвори очи. Фюри я дръпна силно в прегръдката

си, докато главата й легна на здравото му рамо.

— Махай се — изръмжа той на медицинската сестра. — Ели ще ми направи масажа.

— Сега, Фюри. — Белинда си пое въздух. — Аз съм професионалист. Трябва да кажете на малката си приятелка да отиде да свърши нещо друго, докато аз се занимавам с рамото ви.

Ели се напрегна. Фюри изръмжа, очевидно вбесен.

— Ели не е моята малка приятелка. Тя ще стане моя съпруга. Никога не говори за нея, сякаш е незначителна, след като тя е всичко за мен. Освен това ти казах да не ме наричаш по име. За теб съм господин Фюри. Заповядах ти да се махнеш, дявол да те вземе — изрева той. — Махай се!

Ушите на Ели изкънтяха. Чу как Белинда въздъхна и след това вратата се затръшна зад нея. Ръцете на Фюри потъркаха гърба й.

— Отиде си.

Ели вдигна глава.

— Благодаря. Имам ти доверие. Вярвам ти. Само че това… — Тя поклати глава. — Знам, че ще бъдем много по-добре, когато се излекуваш напълно и тази кучка си отиде.

— Ние сме под голям стрес с толкова чужди хора в дома ни и нямаме много време да останем насаме. — Той замълча и хвана лицето й в ръцете си. — Не мога да чакам да бъда отново с теб. Няма нещо, което да искам повече от това да бъдем заедно.

— Знам. Тя просто много ме нервира, Фюри. Честно казано, не мога да разсъждавам, когато тя непрекъснато се нахвърля на човека, когото обичам най-много. Можеш ли да си представиш как би се чувствал, ако аз имах мъжка медицинска сестра и той ми се натискаше толкова напористо, както прави тя с теб?

— Не мога да си представя. — Той се ухили. — Никой мъж не би посмял. Ще му бъде трудно да те докосва със счупени ръце и да ти говори с разбита челюст.

Ели се разсмя.

— О, ти ми даде идея какво да направя с тази жена. Нямам търпение да си тръгне. Благодаря на Бога, че ще бъде скоро.

Той се засмя.

— Да. Благодаря на вашия Бог за това. — Очите му искряха. — Обещал съм ти топло масажно масло. Искаш ли да ме масажираш?

— С удоволствие.

— Не рамото ми — каза тихо той. — Събуй тези дънки. Надявам се, да си удържала на думата си и отдолу да си без бикини.

— Хей, аз обещах да ги изгоря, ако не преставаш да ме докосваш, но онзи ден ти спря, когато сестрата вещица влезе в спалнята. — Ели стана от скута му и се отдалечи на няколко крачки от леглото. Тя разкопча дънките и ги разтвори. — Но аз така или иначе не съм си обула.

Погледът на Фюри залепна върху разголената й кожа. Той изръмжа, сграбчи леглото и го блъсна. Изправи се бързо. Ели облиза устни и погледна нервно към вратата.

— Трябва да поставим ключалка.

Фюри се засмя.

— Тя няма да посмее.

Ели постави пръст на устните си.

— Задръж тази мисъл — след което се обърна и изтича до малкото бюро. Грабна стол, премести го до вратата и го заклини под бравата. Извърна се, сграбчи ризата си, издърпа я през главата и я захвърли на пода.