Фюри

Донър Лорън

Да се чифтоса с Брийз? Ели поклати глава.

— Аз ще го разсея. Махай се оттук, Брийз. Кажи на всички да стоят настрана. Той няма да ме убие.

Брийз я изгледа шокирано.

Фюри стоеше само на сантиметри от нея. Той подуши кръвта по гърдите й и изръмжа. Внезапно хвана едната й ръка и я дръпна към устата си. Ужасена, Ели наблюдаваше как Фюри помирисва кръвта, размазана по дланта на приятелката й. Тя предположи, че така е по-добре, отколкото да захапе ръката й.

— Махай се оттук, Ели — прошепна Брийз.

— Ти се

махни! — Ели бързо свали дрехите си. Ако Фюри искаше жена, то той щеше да получи само една — нея. — Остави, Брийз. Той няма да ме убие. Кажи им да стоят далеч от къщата. Фюри? — Ели тръгна бавно към него. Повиши глас. — Фюри! Остави тази жена да си върви, по дяволите!

Главата на Фюри моментално се извърна в посока на Ели. За миг тя изпита паника, когато тъмният му поглед жадно се впи в голото й тяло. Все още не виждаше истинския Фюри в очите му.

— Хей, голямо момче! Помниш ли ме? Аз съм Ели. Аз те обичам и ти ме обичаш. Остави я да си иде и ела при мен, ако искаш да се докоснеш до жена.

Той пусна ръката на Брийз и се обърна. Погледът му отново се плъзна по тялото на Ели, ноздрите му се разшириха, когато я подуши. Сърцето й заблъска нестабилно. Брийз сграбчи Фюри, мъчейки се да привлече вниманието му обратно към себе си.

Мъжът рязко протегна ръката си и удари Брийз отстрани по главата. Отхвърли я към вратата, където тя се просна на килима. Фюри направи крачка към Ели, после още една. Тя кимна и се придвижи назад по посока на банята. Молеше се той да я последва. Щеше да заключи вратата и се надяваше, че няма да бъде в състояние да я хвърли към стената в малкото пространство.

— Точно така, Фюри. Хайде, голямо момче. Аз съм Ели. Да отидем в банята, където ще имаме повече лично пространство. — Ели погледна към приятелката си и видя, че е застанала на ръце и колене, опитвайки да се изправи.

— Брийз — повика я тихо Ели. — Тръгвай. Кажи им да не предприемат нищо, без значение какво се случва. — Ели отстъпваше все повече назад. Фюри я дебнеше бавно, ръмжейки към нея. Почти стигнаха банята. — Хайде, бебчо — започна да му напява тя. — Ела при Ели. Хайде, хубаво да си поиграем двамата.

— Фюри! — другата жена изръмжа името му.

— Стига, Брийз! Стой настрана — настоя Ели. — Не гледай към нея, Фюри. Съсредоточи се върху мен. Аз съм тук.

Този аромат го зовеше. Фюри подуши, борейки се със замаяността, която приковаваше съзнанието му и не му позволяваше да мисли. Познаваше яростта, болката и мъчителната агония. Зрението му се проясни, тъй като непрекъснато се съпротивляваше на мрака, погълнал съзнанието му.

Човешката жена, която стоеше гола на сантиметри от него, му се стори позната. Сините й очи бяха широко отворени от ужас и той я помириса отново, напрягайки се да мисли. Спомените му го върнаха обратно в килията, където му бяха направили нещо, и тази човешка жена бе длъжна да отговаря за това, но изведнъж и други образи изникнаха в съзнанието му.

Жената, насреща му, се усмихваше, звукът на нейния смях и ръката й, галеща бузата му, нахлуха в обърканите му спомени. Познаваше я добре, въпреки че не можеше да мисли ясно. Изсумтя

отново. Нейният аромат изпълваше ноздрите му и все повече спомени се възпроизвеждаха в главата му.

Погледът му се спусна надолу и го обзе първична похот. Искаше да я сграбчи, да я събори на пода и да я обладае. Поколеба се. Знаеше, че ще я нарани, но поради някаква причина не трябваше да го прави, не трябваше да го желае. Някак си тя беше важна за него. Бореше се да отхвърли мъглата, която потискаше способността му да мисли. Опита да си спомни коя беше тя и защо човек би означавал толкова много за него, след като всички те му бяха врагове.

Още образи се появиха в объркания му мозък. Тя се усмихва, докато яде на масата срещу него, седи в скута му, прегърнала с ръце врата му. Споделяха заедно душа, тя миеше гърдите му с нежните си малки длани и той се навеждаше да я целуне. Името й бе на върха на езика му и докато се бореше с изгарящата сила на болката, в мозъка му избухнаха всички спомени.

Ели се беше превърнала в целия му свят, жената, която го правеше щастлив. Той препъна крак близо до нея, борейки се с гнева, който се заканваше да го погълне и болезнените удари на агонията, която заплашваше да го повали на колене. Имаше нужда да я прегърне, да я докосне и знаеше името й. Той я обичаше. Нейният аромат му помогна и той трябваше да се доближи до нея.

— Ели — изръмжа думата.

Най-накрая нещо трепна в очите на Фюри — намек за разпознаване и истинска емоция. Ели се усмихна.

— Това съм аз, Фюри. Ела при мен. Ти не искаш да ме нараниш.

Той направи няколко големи несигурни крачки напред и спря пред нея. Тя посегна бавно, искаше да го утеши, а той я грабна в прегръдките си. Ръцете му, обвити около талията и гърба й, се удариха в стената толкова силно, че въздухът излезе от дробовете му. Зарови лицето си в люлката между шията и рамото й, за да вдишва аромата на кожата й. Ели си пое дъх. Брийз стоеше в средата на стаята и ги наблюдаваше с разтревожен поглед.

— Добре съм — прошепна Ели. — Можеш да ни оставиш.

Брийз се поколеба.

— Ели — изръмжа Фюри.

Тя плътно обви ръце около врата му и го прегърна.

— Да, бебчо. Това съм аз.

Фюри изръмжа отново, но после облиза врата й. Той се задъхваше. Ръката му, която обгръщаше кръста й, се спусна и покри задните й части, една голяма длан стисна меката й плът в близост до натъртените й места. Младата жена кимна уверено на Брийз, над рамото му. Тя също й кимна в знак на подкрепа. Ели видя как приятелката й излезе от спалнята и затвори вратата.

— Ели — изръмжа Фюри.

— Тук съм.

Той промени позицията на тялото си. Притисна се към гърдите й и постави едната си ръка на бедрото й. Чу се звук от разкъсване на плат. Ели затвори очи. Опита да успокои дишането си.

— Фюри? Чуваш ли ме? Говори с мен.

Той изръмжа. Ръката му се уви почти болезнено около кръста й. Другата я стисна за крака. Притисна бедрата си между нейните, принуждавайки я да ги отвори. Тя изпъшка от болка. Фюри изръмжа злобно, но спря да се притиска в нея толкова силно.